Коронавирусната лавина лети с голяма скорост

/Поглед.инфо/ Пандемията на коронавирусът залива Европа и света. Почти всички страни се борят с нея. Но тя има различни параметри в отделните региони и страни. За това действат множество фактори. Главният критерии за мащаба на пандемията по региони и страни е смъртността с участието на доказан covid-19. Самата пандемия възниква в Китай с множество хипотези за предполагаемата причина – от стихийно природно явление до целенасочена човешка дейност (диверсия, биологична война). Различните региони и страни в света влизат в тази пандемия по различно време и поради това центърът на заразяването и смъртността с covid-19 се премества от изток на запад. Първата регистрация е в Китай на 1 декември 2019 г., а информирането на световната общественост за новата зараза става след нейното идентифициране на 31 декември 2019 г.

Свободата на придвижване, масовите пътувания в различни и от различни части и страни на света, развитието на зимния-ски туризъм и др. обуславят бързото разпространение на заразата в света. До 25 януари 2020 г. коронавирусът е регистриран първоначално в азиатско-тихоокеанските страни както следва: Тайланд (12.01.), Япония (14.01.), Юж. Корея (19.01.), Виетнам (23.01.), Сингапур и Непал (24.02.), Австралия и Малайзия (25.01.). В следващите 6 дни (от 26 до 31 януари) вирусът се явява и продължава да се разпространява в нови страни в Азия и Тихоокеанския район, като обхваща още Камбоджа, Шри-Ланка, Нова Зеландия, Филипините и Индия.

До 25 януари 2020 правителствата на европейските страни, Европейската комисия и Европейския парламент се занимават със всичко друго, но не и с нарастващата опасност. Европа спи споен зимен сън, кара ски, гледа футбол, слуша концерти и т.н. Най-активните масово се пързалят по ски-пистите в Северна Италия, Швейцария, френските Алпи. Десетки хиляди участват в масови прояви от всякакъв род. Санитарните власти и политиците от европейските страни, Европейската комисия (ЕС) и командването на НАТО, образно казано, гледат сеира на Китай и Източна Азия. Никакви предохранителни мерки. Камбаната на Световната здравна организация не се чува в Европа и САЩ. И от 25 до 31 януари 2020 г. covid-19 идва неочаквано на гости в част от европейските страни – Франция (25.01.), Германия (27.01.), Финландия (28.01.), Италия (29.01.), Великобритания (30.01.) Испания, Швеция и Русия (31.01.). Но това са датите на първите регистрирани носители на вируса. А нерегистрираните преди тези дати? И отново никаква съществена, значима реакция за профилактика и подготовка от правителствата и Европейската комисия за посрещане на стихията.

Към 3.02.2020 г. в света, извън Китай, епидемията и пандемията бавно се развива. На тази дата заболелите са: Япония 20, Тайланд 19, Сингапур 18, Австралия 12, Германия 10, САЩ 9, Канада 4, Великобритания 2, Италия 2, Русия 2 и т.н. Никой от държавните ръководители не се обезпокоява, макар че Китай още през януари въвежда масовата самоизолация, карантината на един от най-важните си райони (Ухан) и въвежда масовото носене на маски, използването на ръкавици и дезинфектанти.

През първите двадесет и четири дни на февруари covid-19 бавно но сигурно се появява в нови държави. В Европа вирусът е регистриран само в Белгия (4.02.). И в края на февруари „започва трагедията“. Значимо нараства броят на заразените в Италия, вирусът е появява в Австрия, Швейцария и Хърватия (25.02.), все страни, подобно на Франция, Италия, Швеция, Финландия и Южна Германия, с развит зимен ски-туризъм. Разширява се обхвата и с европейските страни Норвегия, Гърция, Румъния и Северна Македония (26.02.). Експанзията продължава и обхванати са вече и Дания, Естония, Нидерландия и Сан-Марино (27.02.), както и Литва, Монако, Исландия, Беларус (27.02.) и в последния ден на месеца – Люксембург и Исландия (29.02.).

Вирусът през този период, а и през първата половина на март, се разпространява предимно чрез масовите прояви. Типичен е случаят с футболният мач Аталанта-Валенция, проведен на 19.02.2020 не в града, от който е Аталанта (Бергамо), а в Милано, с 40 000 души публика. След мача хиляди бергамаски празнуват в Милано и Бергамо в кръчми и заведения. След няколко дни Бергамо става център на заразяването с вируса. И най-тежката обстановка в Италия има за центрове Бергамо и Милано. В ответния мач след една седмица във Валенция са заразени една трета от испанските футболисти и длъжностни лица. Продължават в Италия и Англия да се играят футболни мачове, макар, че за някои вече имаше разпореждането да са без публика. Продължават безсмислените в условия на безподобна епидемиологична криза масовите религиозни прояви. Но не само в Южна Корея, където се заразиха почти 5 000 души, които станаха след това активни приносители на заразата в тази страна. Подобен е случаят в Мюлуз (Франция), където има многохиляден религиозен събор, с участието на хиляди хора, който продължил няколко дни. След него в болниците няма места и хората умират по домовете си. Близко разположената, съседна на Мюлуз, Германия вместо да помогне се задоволи със затваряне на границата с Франция. Само отделни болници в съседните германски провинции и от Швейцария приемат болни (пренасяни по въздух) от Източна Франция. Европейският парламент от съседният Страсбург избяга в Брюксел, далече от болестта. Това бе единствената реакция на Европейската комисия и Европейския парламент. От Мюлуз се заразяват не само французи, а и представители на множество националности. От 18 до 21 февруари в този град се извършват множество хорови пеения, масови пеения на молитви, разкази на миряни как Господ ги излекувал и т.н. Сред участниците е голяма групата на пасторите от други страни. И те пренасят заразата в своите страни – Швейцария, Гвиана, Буркина Фасо и др. В това число е и първият пациент с коранавирус в Монтана, евангелистки пастор в ромския квартал на Лом. В началния етап на пандемията, все още епидемия, във всички европейски страни има масови прояви, многохилядни надбягвания с коне, ръгби и футболни мачове, концерти, театрални и музикални представления и т.н.

Европейската комисия, ръководството на НАТО и ръководствата на повечето европейски страни и САЩ разглеждат коронавируса като някакъв си обикновен грип, като някаква си „китайска болест“, която няма да ги посети. Голяма част от медиците и лекарите по аналогия с другите грипни епидемии развиват тезата, че не са необходими някакви всеобхватни мерки, че трябва по естествения ход да протече епидемията и да се формира „стаден“ имунитет. Но никой от тях не иска доброволно да се зарази, за да помогне за формиране на „стадния имунитет“! От 1 до 17 март вирусът е регистриран във всички останали европейски страни: Полша (5.03.), Сърбия и Словакия (6.03.), България (8.03.) и др. и последна Черна гора (17.03.). В този критичен момент Европейската комисия оставя държавите самостоятелно, една по една, да се спасяват, коя както може. Редица правителства възприеха политика на реакция за формиране на „стаден“ имунитет – Италия, Испания, Франция, Нидерландия, Великобритания, Швеция и др. Дори Джонсън се наложи да си променя отношението към „стадния“ имунитет. По това време Макрон продължава политиката на изграждане на „стаден“ имунитет и на 15 март са проведени общински избори във Франция.

От появяването на вируса в отделна страна до въвеждане на масовите мерки за самоограничаване и предпазване изминава различно време: В Русия 56 дни (31.01.- 28.03.), във Франция 52 дни (24.01.-17.03.), в САЩ 50 дни (от 21.02.-1303.), Германия 48 (27.01.-16.03.), Италия 40 и множество други. С по-малък интервал от появата на вируса до предприемането на значимите мерки са малко европейски страни. Сред тях е България - само 5 дни. Единствено Беларус не предприема мерки за „самоизолация“, карантина и задължителни предпазни мерки. Оказа се, че този път нашият оперативен щаб (ген. м-р Мутафчийски, проф. Кантарджиев, доц. Кунчев) работи на много високо експертно равнище и предлага адекватни на ситуацията решения.

И чак след 15 март 2020 г. най-после повечето правителства в Европа разбират за какво става дума. Разбират, но е твърде късно. Пропуснати са два месеца за подготовка за пандемията. Болничната система на повечето европейски страни е разбита от търговския модел на финансиране на здравеопазването. Няма не само открити лекарства за противодействие на вируса, на няма дори елементарните предпазни облекла, дезинфектанти, маски, ръкавици, кислородни апарати, респиратори. Инфекциозните отделения в почти всички болници в Европа са в недобро състояние. Да, най-после някои ръководители на правителства разбират, че Китай не може да произвежда всичко в достатъчни количества. И започват мерките, но вирусът е по-бърз и в Италия, Испания, Франция и Великобритания ллавината на трагедията препуска на висока скорост. Никоя от европейските страни, членки на ЕС, не откликва на призива за помощ на Италия. Откликнаха само Китай, Русия и Куба. Еврозоната дори отказа помощ на страните членки най-силно засегнати – Италия и Испания.

От средата до края на март има масови „преселвания“ между европейските страни. Първите тревожни информации предизвикват засилване на международните пътувания на късно реагирали и завръщащи се туристи, особено на европейските гастарбайтери (сетили се Родината), избягали или изгонени от западноевропейски университети студенти, дребни бизнесмени и т.н. Рязко се ограничава въздушния транспорт и хиляди хора търсят някакви други пътища за прибиране в родните страни. Голяма част от тях са допълнителни преносители на заразата с коранавирус. Започнаха да се затварят граници в т.нар. „общо европейско пространство“.Но пандемията в страните от Европа се развива по различен начин, с различна скорост и с различен краен резултат – брой починали хора. Рано е да се правят генерални оценки един месец след въвеждането на ограничителните предпазните мерки, насочени за предпазване от covid-19. Отделните страни имат своята икономическа, социална, културна, религиозна и здравна специфика. Това се отразява и на различния интензитет на обхвата на заболелите, излекуваните и починалите.

Измина около месец време от разгарянето на епидемията, но краят и е далеч, в някакво неясно бъдеще. Може само да се направи някакъв междинен анализ по достъпните данни. Макар че в тях има някои недостатъчно прецизни показатели и изказвани съмнения по принцип, без опровергаване чрез факти, все пак те дават някакви ориентири и разкриват някакви тенденции. Статистиката на регистрираните заболявания, по която досега отчитат смъртността е недостатъчно надеждна, тъй като в редица страни има масово тестиране, а в други по финансови и материални причини то се избягва е не се провежда. Най-точният измерител за мащабите на коронавирусното бедствие е смъртността не спрямо регистрираните заразени, а спрямо общия брой на населението.

От данните към 14 април 2020 г. могат да се изкажат някои съображения и разкрият определени зависимости и тенденции.

Заразени и починали от covid-19 по страни

(към 14.04.2020 г.)

Източници: данни на СЗО, Евростат и др., вкючително отделни национални източници

Забележка: данните се променят ежедневно и ежечасно, по различно време. Това може да

породи известни неясноти, но с това сега се разполага.

Първо. Пандемията възникна в Китай и след това постепенно се разпространи в съседните му държави. По такъв начин се оформи далечният Изток като първичен център на пандемията. Непознатия причинител предизвика множество заболявания от двустранна пневмония с високо смъртност, без открити специфични лекарства. Но Източноазиатските страни се справиха на добро равнище с пандемията, успяха чрез сериозни централизирани държавни мерки да ограничат щетите и да спасят хиляди човешки животи. Главният инструмент бяха бързите мерки, силната държавна власт, наличието на ресурси, дисциплинираност на населението при спазването на ограниченията и т.н. Сега центърът на пандемията се премести в Западна Европа, където нанесе огромни поражения върху живота на хората и предимно върху възрастното население, върху икономиката и т.н. С голяма скорост се развива пандемията в САЩ.

Второ. В света над 2 млн. души са заразени, без тези които са в скрита форма, хора, които не са тествани, но са вирусоносители. За сега най-значимите поражения са в Западна Европа. В зависимост от мащабите на заразените и починалите се оформят няколко групи европейски страни.

Трето. Разкри се несъстоятелността на неолибералната пазарна здравна политика на класическите западноевропейски либерални държави, подчинени на неолибералната мантра, че всичко в света е пари и печалба че следователно здравето е търговия, съсредоточена в алчни части ръце. Премахни бяха социалните ценности, оставиха само търговските интереси. С най-големи поражения са държавите от Западна Европа, в които непрекъснато се съкращаваха разходите за здравеопазване, а когато и където ги имаше, те се ползваха предимно и почти единствено от частните търговски здравни заведения. Съкращаваха се болници, отделения на болници. Огромна група от хора практически бяха лишени от достъп до здравеопазване. Западна Европа почти оставаше без лекари и се принуди за внася такива от бившите социалистически страни и от други части на света. И се получи рекордна за света заболеваемост и смъртност. В Европейския съюз средната смъртност от коронавирусът спрямо брой на заразените е над 9%. Най-значима е тях в най-развитите западноевропейски държави (без Германия и Австрия), в които смъртността достигна: Белгия 13.4%, Италия 13%, Великобритания 12.8%, Франция 12%, Нидерландия 10.7%, Испания 10.5. В тези страни е и най-високото равнище на смъртност на 1 млн. жители: Испания 385.0, Белгия 361.5, Италия 348.8, Франция 234.7, Великобритания 181.8, Нидерландия 170.8. Коронавирусът не се съобрази с това, че в тези страни има високо равнище на живот, висока производителност на труда и високи доходи на населението.

Четвърто. Разкри се, че страните, които в близкото минало имаха развита социална пазарна икономика имат по-добра здравна система и по-адекватна в нестандартната ситуация с коронавируса здравна система. В тези страни смъртността като процент от регистрираните заразени е под 9%: Финландия (2.0%), Норвегия (2.1%), Германия (2.5%), Австрия (2.7%). Само в Швеция е по-висока (9.0%), и то поради ненавременните правителствени мерки. В тези страни и здравната система е по-добре функционираща. Подобни по-ниски са показателите и за смъртността на 1 млн. жители

Пето. Разкри се, че в бившите социалистически страни, в които в близкото минало имаше функционираща социално ориентирана здравна система със здравни мерки насочени към масова и задължителна имунизация, включително и против туберкулоза (БЦЖ ваксина). Макар, че в някои от тези страни бе въведен търговския принцип на функциониране на здравето, все пак останаха социално и здравно значими големи държавни болници, които поемат главния удар. Това особено добре пролича в България. Най-значимите болници, лекуващи хората от коронавируса са големите държавни национални и областни болници – Медицинска академия, ВМА, Пирогов и т.н. Особено значима роля изглежда има задължителното ваксиниране в тези страни в миналото, а и повечето от тях като България и сега. В тези държави смъртността на 1 млн. жители е с десетки пъти по-малка от тази в развитите западноевропейски държави. Например: Словакия 0.4, Латвия 2.6, Беларус 3.5, България 5.0, Хърватия 7.6, Литва 10.0, Унгария 12.6, Чехия15.2 и т.н.

Шесто. Разкри се и несъстоятелността на оправданието за неуспехите в борбата с коранавируса с голямата продължителност на живота и с големия относителен дял на вазрастното население в някои страни, най-вече в Италия. Хората в Италия, Испания, Франция, Белгия, Великобритания, и т.н. умираха не поради възраст, а поради липса на места в болниците и апаратура в тях. В Италия, Нидерландия, САЩ, Белгия, Испания, Канада няма ваксинация, а във Франция и Великобритания е само по желание и за ограничен кръг от хора. Показателно е сравнението между сходните по начин на живот, история и т.н. страни като Испания и Португалия. В Португалия има задължително ваксиниране. В Испания то е ограничено. И резултатът – в Португалия 3.2% смъртност от заразените и 55 на 1 млн. жители, докато в Испания цифрите са съответни 10.5% и 385. Делът на възрастното население и продължителността на живот в Германия и Япония се не по-ниски от тези в Италия, но съмртността е много по-ниска.

Тези изводи са сурови и предварителни, но все пак дават някаква ориентация. Но както и да се променят числата и цифрите, процентите и дяловете ще си остане главният извод. Главната причина за високата смъртност не е толкова в непознаването на този вирус, колкото в непригодността на социално-икономическите системи базирани на неолиберализма. Пандемията разклати много сериозно ЕС, който бе неподготвен, ненавреме вникна в опита на Китай и на страните от Източна Азия, не можа да си извади необходимите поуки и да предприеме решителни мерки. Когато се развихряше коронавирусът ЕС и НАТО се занимаваха със „зелени пакети“, приравняване на фашизма с комунизма, мощни военни учения по границите с Русия и т.н., т.е. със всичко друго но и с предотвратяване на епидемията и пандемията.

Епидемията прерасна в пандемия, тя е в пълен ход и не се вижда кога и как ще завърши. Има само предположения на хора, предимно гледащи в тавана и изсмускващи си аргументи от пръстите.Коронавирусната лавина лети с голяма скорост. По пътя си тя отнема животи, уврежда здраве, разрушава социално-икономически устои, формира голяма безработица и ледност, напрежение между държави и дори стимулира съвременно пиратство за медицински пособия и предпазни материали. И колко още ще лети няма обосновано кой да ти каже.