/Поглед.инфо/ На 9 октомври турският президент Ердоган обяви началото на отдавна обещаната си мащабна военна операция срещу кюрдите в Сирия, която получи многозначителното име „Източник на мира“. Официалната му цел е да създаде буферна зона за сигурност по протежение на границата, а реалната цел е напълно да унищожи кюрдската протодържавна формация в тази страна.

В същото време Ердоган, както в публични изявления, така и в телефонни разговори със световните лидери, включително Тръмп и Путин, обещава напълно да запази териториалната цялост на Сирия и да напусне границите ѝ веднага след премахването на „кюрдската заплаха“ за сигурността на Турция. Операцията се развива на етапи в увеличаващ се мащаб. Турците вече са окупирали редица гранични селища, както и бомбардират и обстрелват кюрдските позиции на дълбочина, надвишаваща параметрите на обявената буферна зона.

Изглежда, че в дългогодишната кървава война в Сирия наближава също толкова драматичният край. Подобно развитие на събитията стана възможно, след като американският президент Тръмп по обичайния си начин обяви на 7 октомври чрез „Туитър“ за изтеглянето на американските войски от Сирия (общо около 2 хиляди души), предимно от северните ѝ граници. Така той освободи място за турското нашествие.

В отговор всички сили на участниците в сирийския конфликт влязоха в движение. Сирийската арабска армия (САА) на правителството прехвърля допълнителни единици на североизток и се готви да влезе във важния град Манбидж, за който претендират и турците. Те от своя страна, в допълнение към собствените си сили, изтеглят тук от Идлиб и Африн до 14 хиляди бойци от опозиционната Сирийска национална армия (СНА), която създават.

Вътре в Идлиб непримиримите терористи „Хайят Тахрир ал Шам“ (ХТШ) чакат нападението на ССА, която според тях няма да пропусне да се възползва от ситуацията, за да смаже окончателно бастиона на въоръжената опозиция. Самите кюрди, в рамките на обявената от тях формация Рожава, провеждат многобройни протестни демонстрации и пълна мобилизация. Те обещават да не се откажат и да се бият до „победния край“, в който малцина вярват след фактическото предателство от техните съюзници американците.

Може би последното оръжие на ръководството на Рожава е заплахата да се освободят хилядите бивши бойци от „Ислямска държава“ от контролираните от нея лагери в случай на турско настъпление. Този „коз” обаче не влияе много, тъй като е ясно, че освободените „Идиловци“ са по-склонни да вдигнат оръжие срещу самите кюрди, отколкото да тръгнат на война срещу редовната армия на Турция.

Фактът, че САЩ рано или късно ще ги предадат, през последните години многократно се говореше на кюрдите от Дамаск и от Москва. Всичко показваше това. В решаващ момент Дамаск посочи на кюрдите готовността си да ги защити от бъдещи изпитания, при условие че те незабавно признаят пълния суверенитет на Сирия на тяхна територия; модалностите на устройството на тази територия могат да бъдат договорени в бъдеще. Няма съмнение, че в този случай Русия също би предоставила на кюрдите необходимите гаранции.

Сирийското външно министерство, което осъди турската инвазия на своя територия като неоправдана агресия, в същото време обвини "някои кюрдски организации". В изявлението му беше подчертано, че кюрдите са предупредени за недопустимостта да стават „инструмент на американски проект, насочен срещу собствената им родина“. В същото време министерството заяви, че страната "е готова да приеме всички свои заблудени граждани, ако се върнат в праведния път по начин, който би гарантирал единството и териториалната цялост на Сирия". Сирийските кюрди се ръководят от по-мощните си събратя от Иракски Кюрдистан, чиято официална агенция RUDAW пише: „Без присъствие на САЩ за възпиране на турската инвазия режимът, подкрепен от Русия и Иран в Дамаск, може да бъде най-добрата надежда на кюрдите за оцеляване.“

И едва сега сирийските кюрди очевидно започват да осъзнават колко илюзорни са били надеждите на задграничните им приятели. Мазлум Абди, командирът на техните въоръжени сили, заяви, че "обмисля възможността за партньорство с Башар Асад за противопоставяне на Турция". Но наскоро, като условие за такова сътрудничество, той отправи искане за предоставяне на „Сирийски Кюрдистан“ на политическа, административна и териториална автономия със създаването на собствена армия, независима от ССА.

Няма време за колебание. Ако кюрдите продължат да вярват, че с успешната конфронтация на турската армия американците ще бъдат принудени да се намесят на тяхна страна, тогава това следващо погрешно схващане ще им струва скъпо. Въпреки стоварилата се върху Тръмп, дал „зелена светлина“ на турците, буря от критики в самата Америка по повод поредната „измяна“, той няма да промени мнението си. Президентът на Съединените щати прави това, което смята за изгодно, знаейки добре: противно на тревогите на противниците си, американското обществено мнение в абсолютно мнозинство подкрепя изтеглянето на войските от всички горещи точки. Това бяха обещанията в предизборната кампания, чието изпълнение преди поредния етап на президентската надпревара ще му бъде от полза.

Пентагонът, въпреки някои опити да се противопостави на Тръмп с генералите си по този въпрос, вече заяви, че е съгласен с главнокомандващия. Безсмислието да се намира в изолирани анклави за американските военни е ясно отдавна. Те бяха запазвани само за едните чест и престиж. Това, от което Пентагонът не е доволен, е хитростта и предателството на турците. Оказва се, както американците казват, че през всички месеци преговори за създаване на обща зона за сигурност в Сирия, турският генерален щаб ги е водил единствено с цел да събере най-точното разузнаване за местоположението на кюрдските войски. И сега турската авиация и артилерия нанасят тежки удари по тези точки. Това обаче не променя общия сдържан подход на Министерството на отбраната на САЩ към действията на турците.

Независимо от това, би било погрешно да се смята, че сега Ердоган има пълна свобода в Сирия. Преминаването отвъд определени рамки може да доведе до тежки последици за самата Турция. Турският президент няма да получи международна правна подкрепа под формата на резолюции на ООН. Повечето страни категорично осъдиха турската намеса. Тръмп, например, предупреди Анкара да не допуска прекомерно груба употреба на сила срещу кюрдите, заплашвайки я със санкции. Би било в неговия дух, по-специално по меркантилни причини, да наложи препятствия пред газопровода „Турски поток“, както той прави по отношение на „Северен поток-2“.

Русия, както в разговорите на лидерите, така и в специални изявления, показва разбиране на загрижеността на Анкара за проблемите ѝ със сигурността, но явно изисква тя да върне възможно най-скоро под контрола на централните власти всички части на Сирия, в които присъстват турците.

И смисълът тук не е в добрата воля на Ердоган. Турските експерти са почти единодушни, че материалният и политически потенциал на Турция просто не му позволява да задържа тези пространства сам, при това против волята на световните играчи и съседи. Само за преселване на бежанците на Анкара са нужни 26 милиарда долара. Набързо създадената опозиционна Сирийска национална армия не е в състояние да направи това. Компромис с Асад според турски експерти е неизбежен.

Що се отнася до Дамаск, неговите по-нататъшни действия очевидно ще зависят от поведението на кюрдите. Ако в съвсем близко бъдеще те бъдат готови да признаят суверенитета на Сирия и да призоват за пълен контрол над граничната ивица, изтегляйки собствените си войски оттам, тогава развръзката може да настъпи по-бързо, отколкото мнозина очакваха. В този случай Турция неизбежно ще трябва да прекрати операцията, тъй като няма да има оправдание за нейното продължаване. Много човешки животи ще бъдат спасени. Ако кюрдите продължат да се колебаят, тогава Дамаск за известно време ще се концентрира върху освобождението на Идлиб, но в крайна сметка кюрдите все пак ще бъдат принудени да се съгласят с водещата роля на сирийската държава. В случая обаче с големи загуби.

Във всеки случай победата в сирийската война, благодарение на показаната смелост и дипломатическо умение, ще принадлежи на Дамаск, а и на Москва, която го подкрепяше до края.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели