/Поглед.инфо/ Често се задават въпроси за това как коронавирусът е повлиял на кредитните портфейли. Е, въз основа на натрупаните данни можете да си направите изводи

Така наскоро, когато след разбираемата пауза, причинена от повече или по-малко успешното прилагане на Деветия международен стандарт за финансово отчитане (МСФО-9) от всички участници на пазара, възобновихме семинара си за ефективното прилагане на изискванията на настоящия Стандарт, тези въпроси бяха повдигнати многократно.

Като цяло не е лесна тема отчитането на икономическите последици от коронавируса в резервите, изчислени в съответствие с МСФО-9. Одиторите настояват за разработване или повторно калибриране на модели за оценка на кредитния риск, за да отразят твърдяния повишен кредитен риск.

Проблемът е, че разработването на тези модели не е инициатива на отделни ентусиасти, а бюрократичен процес за събиране и анализ на данни (които трябва да отговарят на определени изисквания; обикновено същите одитори използват документа от Базел-3 bcbs239). Следователно трябва да има формални основания за преразглеждане на моделите, които са по-значими от изискванията на одиторите. Данните пристигат със закъснение (и това е нормално). В настоящата ситуация въпросът за „разумен, проверяем, претеглен по отношение на вероятността“ метод за оценка на кредитния риск се изражда в сложни преговори за създаване на достатъчни резерви и това в момент, когато капиталът вече е под натиск. За ефективното преминаване на тези преговори е много важно да се разбере как всъщност се държат кредитните портфейли по време на криза.

Данните за кредитиране на дребно, достъпни от всяка банка или подобна институция, осигуряват солидна основа за договаряне на позиции и идентифицират области на управление на кредитния портфейл в криза, които се нуждаят от внимание и усъвършенстване.

В съответствие с регулаторните изисквания на МСФО-9 и общите икономически съображения поведението на заемите е комбинация от следните ефекти:

  • Естествено остаряване на заемите (поведение през цикъла);

  • Макроикономика (фактор М);

  • Първоначално качество на кредитите (фактор Q);

  • Предсрочно погасяване (Фактор P);

  • Задълбочаване на закъсненията поради макроикономика и работата по събиране на просрочени дългове (фактор MM).

Всички тези фактори, с изключение на първия, са засегнати от епидемията с КОВИД-19. Схематично представяне на тяхното развитие преди и по време на 2020 г. е показано на таблиците.

Ето кратко описание на тази криза, приложена към качествени портфейли от заеми на дребно:

  • През пролетта - през юни 2020 г., допълнителната (към естествената) честота на закъсненията по заеми се увеличи рязко;

  • В същото време честотата на задълбочаване на закъсненията също нараства: ако кредитополучателите ги започнат, им е по-трудно да се върнат към обслужване на заемите

  • Спадът в обема на допълнителното предсрочно погасяване на заеми не отхвърля обичайните сезонни тенденции;

  • От юли 2020 г., когато мерките за изолиране на населението бяха ограничени, допълнителните честоти на задълбочаващите закъснения незабавно спаднаха, въпреки че останаха положителни, но предсрочното погасяване се увеличи рязко: кредитополучателите започнаха да трупат спестявания и да се освобождават от кредити ;

  • Банките трябва да обърнат специално внимание на преразглеждането на моделите за приемане на кредитен риск: високата нестабилност на въздействието на качеството на новите емисии върху добавената честота на закъсненията по плащанията (фактор Q) е тревожен сигнал и се наблюдава в много реални кредитни портфейли.

Последното нещо, което трябва да споменем: въпреки че всички представени таблици са схематични и не отразяват реалната ситуация на клиентите на нашата компания, в по-голяма или по-малка степен описаните ефекти се проявяват в реални портфейли.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели