/Поглед.инфо/ Забележителна статия се появи в изданието „Нешънъл Интерест” за бъдещето на руско-американските отношения. Авторът, Дъг Бендоу, известен експерт в областта на външната политика в САЩ, не ги описва в традиционните лозунги за американското политическо и академично заведение. Г-н Бендоу се аргументира единствено в рамките на политическия реализъм и предлага помирение с Русия, за да се противопоставят на Китай заедно. Отлична теоретична схема, но в реалния живот практически не е реализуема.
Цената на предателството.
В увода Дъг Бендоу е най-вече прав. Той правилно отбелязва факта, че отношенията между Москва и Пекин далеч не са идеални. В тях няма доверие, страните имат различни интереси. И единственото нещо, което по същество обединява двете държави, е противопоставянето на американското господство. Желанието да не се позволи на американците да се месят в делата на другите страни, включително и тези, които са в сферата на интересите на Русия и Китай. Но дори и тук няма съюзническо поведение - Москва и Пекин не действат като двойка. Включително и когато техните интереси съвпадат (например в подкрепа на венецуелските и кубинските власти).
Америка трябва да използва тази ситуация в своя полза. Сега основното предизвикателство за Вашингтон идва от Китай - „изгряващата свръхсила”, а не от Русия, която сега е държава с ограничени възможности в глобалната политика. Затова авторът предлага да се търси един modus vivendi с Русия, която няма екзистенциален конфликт със Запада и която просто иска САЩ и ЕС да я оставят на мира. Това означава, че Западът трябва да признае присъединяването на Крим, да спре разширяването на НАТО на изток и да премахне санкциите. В замяна Москва трябва да престане да подкрепя „украинските сепаратисти”, както и да започне да участва в различни проекти за ограничаване на Китай.
Всъщност Дъг Бендоу не открива Америка - разговорите, че Съединените щати се нуждаят от Русия, за да сдържа Китай, отдавна се водят. И след 2014 г. редица експерти критикуваха Обама за факта, че със своите действия той само хвърля Москва в ръцете на Пекин. Доналд Тръмп е на същото мнение - очевидно настоящият собственик на Белия дом планира да сключи мир с Кремъл и да обмени Украйна срещу отстъпките на Русия за Сирия и по китайския въпрос.
Въпреки това, тази сделка не се състоя - и не само защото Русия не искаше да купува Украйна или защото русофобският Конгрес е категорично против това. При всички трудности в отношенията между Русия и Китай, Москва при никакви обстоятелства няма да се съгласи на сделката, предлагана от Дъг Бендоу.
Няма сами да се подпалваме
Първо, защото все още има общи интереси с Китай. Например, поддържането на стабилност и ред в Централна Азия.
За Китай това е защитата на бъдещите му търговски пътища към Европа, гаранция за продължаващите доставки на централноазиатска петрол и липсата на фактор на дестабилизация в населения с мюсюлмани Синдзян-Уйгурски автономен регион. Съединените щати, осъзнавайки значението на Централноазиатския регион за Китай, вече започват да оказват влияние върху ситуацията там. Очевидно се предполага, че в рамките на сделката те ще получат помощта на Москва, която има огромно влияние в този регион - но за Кремъл стабилността на Централна Азия е не по-малко важна, отколкото за Китай. В края на краищата, това е южното „меко място” на Русия, което участва в интеграционни проекти с Москва. Радикализацията на Централна Азия ще доведе до увеличаване на тероризма в самата Руска федерация, както и до дестабилизиране на мюсюлманските региони. Да, Москва и Пекин не стабилизират региона заедно (интеграцията на проекта „Новия път на коприната” и Евроазиатската интеграция все още не е много успешна), но това не означава, че Русия е готова да изостави тази стабилизация и да взриви своите най-близки места.
Друга причина за отказа на Москва от антикитайски действия е елементарната география. Да, Русия се счита за страна на Запада и в случай на отмяна на санкциите отново ще се съсредоточи върху Европа, а не върху източните държави. Това обаче не означава, че Кремъл ще участва в различни проекти, насочени срещу мощната му източна съседка - Русия няма да застраши сигурността и развитието на далекоизточните територии, просто защото част от Запада има конфликт с Китай. Да, някои експерти твърдят, че развитието на Китай представлява заплаха за Русия, но това не е напълно вярно. Векторът на разширяване на КНР е насочен по-скоро към юг и югоизток - към Тайван, Япония, Корейския полуостров и страните от АСЕАН. Руските територии за Китай са важни като сигурен и стабилен тил, източник на ресурси - за предпочитане на ниски цени. Докато експанзията на югоизток не завърши с победа - и най-вероятно няма да свърши - Пекин няма да посяга на руския суверенитет по никакъв начин. А това означава, че няма смисъл в Москва да си създава сериозен враг.
А и за какво? В името на сътрудничеството със САЩ, които през последните години редовно предават и продават своите съюзници? Какво им пречи да предадат и продадат Русия, която те дори не считат за равноправен партньор?
Затова Москва няма да участва в никакви антикитайски авантюри. Вместо това Кремъл се опитва да спечели пари от сътрудничеството с Китай (например създава Северния морски път за транзит на китайски стоки към Европа) и по принцип може да заеме неутрална позиция в китайско-западния конфликт в замяна на нормализиране на отношенията със САЩ. Това е максимумът, на който американците могат да разчитат. И дори тогава, само ако те побързат - времето не играе в тяхна полза.
Превод: В. Сергеев