/Поглед.инфо/ Не минаха и две седмици от последната обиколка на Лавров в Африка и ръководителят на МВнР отново пътува из Черния континент. Този път в маршрута са Мали, Мавритания и Судан. В същото време емисари на Европейския съюз следваха плътно зад нашата делегация. Външното ни министерство дори определи тяхното поведение като нещо ново – „преследваческа дипломация“. Ясно е, че наградата в тази надпревара е лоялността на Черния континент. Но какви са шансовете на Русия днес?
Външният министър Сергей Лавров завърши в четвъртък втората си обиколка в Африка за последния месец, последната спирка на която беше Хартум, столицата на Судан. Преди това той посети столиците на Мали и Мавритания - Бамако и Нуакшот.
В Хартум гостът беше приет не само от своя колега Али Ас-Садек Али, но и от държавния глава, председател на Суверенния съвет на Судан Абдел Фатах ал Бурхан. Ал Бурхан потвърди желанието си да участва в срещата на високо равнище Русия-Африка, която е насрочена за лятото в Санкт Петербург, съобщи Лавров след разговорите.
Що се отнася до споразумението за създаване на логистичен център за ВМФ на Русия на територията на Судан, сключено между страните преди две години, то „се намира в процес на ратификация“, каза министърът. Москва също оценява интереса на Хартум към руските инвестиции и фирми от нашата страна обмислят допълнителни възможности за тяхното осъществяване, допълни той.
Андрей Есипов, военен преводач и африканист, смята, че все още има шанс най-накрая да се появи база на Червено море, но засега няма ясен отговор от Хартум. „Факт е, че в Судан след военния преврат ситуацията не се е успокоила, режимът е много нестабилен. Именно поради тази причина въпросът с базата се проточи толкова дълго. Досега въпросите за властта се решават не от политически партии, а от човек с пистолет, с други думи офицерския корпус. Но дори във въоръжените сили има както условно прозападни сили, така и антизападни. Има офицери, които са учили в страни от НАТО, има и такива, които са учили при нас“, обяснява експертът.
„Във нашето външно министерство обаче работят професионалисти. Сигурен съм, че те ще успеят да намерят комбинации, схеми, които така или иначе да заинтересуват Хартум. Може да прозвучи грубо, но търговията със суверенитет в този регион се счита за норма. За да допуснат чуждите военни на своя територия, суданците ще се опитат да се пазарят колкото е възможно повече. Например доставката на оръжия или на наша военна техника. Те също имат голяма нужда от зърно – страната е безводна“, напомня Есипов.
За когото звъни „камбаната“ в джунглата
Бившият заместник-директор на отдела за Африка на руското външно министерство, заместник-председател на Асоциацията на руските дипломати, професор Андрей Бакланов се надява, че посещението на Лавров е доближило изпълнението на споразумението от 2020 г.
„Засега наистина имаме стабилна опора в Близкия изток само на едно място – пристанището Тартус, Сирия. Това не е достатъчно. В допълнение към въздействието върху Африка, трябва да се има предвид, че през следващите десетилетия ще се сблъскаме с ожесточено съперничество на великите силите за притежаването и използването на океанските пространства. По-специално за добива на полезни изкопаеми там. Тук започва съперничеството. И тогава имате нужда от "трамплин". Базата в Судан ще бъде изключително важна – за оперативния контрол на Индийския океан“, смята Бакланов.
Говорейки в Судан, Лавров също така отбеляза, че е чул за посещението на петима или шестима западни дипломати, включително представители на Европейския съюз, в Африка по време на посещението му в Мавритания. „Изглежда, че ни следват. Когато бях на посещение в Република Южна Африка, още на следващия ден там пристигна голям екип от западни представители, включително Борел, който заради случая напусна "цъфтящата градина" и отиде в това, което той нарича джунгла, за да внесе раздор в отношенията ни с африканските приятели“, отбеляза външният министър.
Наистина шефът на дипломацията на ЕС Жозеп Борел пристигна в Претория в края на януари, веднага след Лавров, който направи първата си обиколка. Борел призова Южна Африка да "обедини сили", за да "защити съществуващия световен ред". Според него конфликтът в Украйна трябва да бъде „тривожен сигнал, който ще принуди всички еднакво мислещи страни да преодолеят съществуващите различия“. Той обеща, че ЕС ще "създаде нови съюзи" при тези условия, включително с африканските страни.
Миналата година Западът научи неприятен урок от бившите колонии - африканските страни отхвърлиха исканията за бойкот на Русия. Напротив, Москва успя да се закрепи в онези страни, които традиционно се смятаха за зона на влияние на Париж. И така, миналата година френските военни бяха помолени да напуснат Мали и Централноафриканската република. А през януари тази година в Буркина Фасо, след поредния военен преврат, също стигнаха до извода, че не се нуждаят от чужди войски на своя територия, и дадоха на французите месец да опаковат вещите си.
Прогнозата на Киев не се сбъдна
Западните посещения няма да повлияят на отношенията на Москва с африканските партньори, каза Лавров в Судан. Според него обаче фактът, че западни колеги "с такъв инат, такава наглост" почти всяка седмица пътуват по света, изисквайки осъждането на Русия, говори "за някои неща". „Ако се опитват толкова много, това означава, че чувстват, че грешат и че на всички държави от различни континенти трябва постоянно да се напомня, че са длъжни да действат от антируски позиции“, подчерта министърът.
Африка, богата на природни ресурси, отново се превръща в арена на конфронтация между Москва и Запада, пише арабският вестник „Ашарк Ал Асуат“. Изданието дава пример: въпреки че посещението на Лавров в Нуакшот беше обявено отдавна (между другото, това беше първото посещение на гост на такова ниво от Москва от 1964 г., от установяването на дипломатически отношения), точно ден преди това, представители от ЕС кацнаха в Мавритания. Беше европейска мисия по сигурността за среща с министъра на отбраната Ханена Улд Сиди. Според изданието Мавритания е известна като "единственият надежден партньор" на НАТО в Западна Африка, а Европейският съюз я смята за "ключов съюзник".
Струва си да припомним и прогнозата, която беше активно тиражирана от украинската преса след първото посещение на Лавров в Африка. Според изданието „Гордон“, Гана и Мавритания са недоволни от присъствието на ЧВК „Вагнер“ в региона, така че не е сигурно, че президентът на Мавритания ще приеме московския гост. В същата публикация украинският външен министър Дмитрий Кулеба каза: „До вчера изглеждаше, че Русия безусловно доминира в Африка, вратите се отварят навсякъде и всички ги посрещат с прегръдки. И тогава изведнъж започнаха проблемите. Е, такъв е животът. Има проблеми не само на бойния фронт, но и на дипломатическия“, каза Кулеба.
Президентът на Мавритания Мохамед Улд Газвани обаче не само прие Лавров, но и потвърди намерението си да се възползва от поканата на президента Владимир Путин и също да присъства на срещата на върха Русия-Африка. По време на разговора Лавров информира президента на Мавритания за мерките на Москва за предотвратяване на колапса на глобалната хранителна и енергийна сигурност.
„Украинската страна представя исканото за реално“, отбелязва Есипов. „Мавритания също иска да получи противотежест. Никой не иска да живее в еднополюсен свят. И все пак авторитетът на страната ни на Черния континент е запазен, няма да се изпари просто така. Има собствено напрежение, свои собствени явни и тайни, незабележими заплахи. Например тези, свързани с „Фронта Полисарио“. За мавританците беше важно дори да знаят позицията на Русия по някои въпроси, които ги вълнуват. Те осъзнават, че Русия е велика сила.
В Мали ден по-рано Лавров също беше приет на най-високо ниво - той се срещна с полковник Асими Гоита, който е начело на страната от 2021 г., и разговаря с външния министър Абдулайе Диоп. Бамако се противопоставя на санкциите срещу Русия във връзка с конфликта в Украйна, каза министърът след резултатите.
„Мали няма да се оправдава за избора на партньор, който направихме“, добави Диоп и потвърди, че Гоита ще участва в срещата на върха Русия-Африка. „Изборът на вашия народ не устройва французите. Те продължават да смятат този регион за свое феодално владение, както американците смятат Южна Америка за свой заден двор“, каза Лавров.
Диоп изрази надежда, че Лавров ще запомни това посещение и подари на госта традиционен малийски меч. На това гостът с усмивка отговори, че ще държи меча под ръка и връчи на колегата си картина, изобразяваща сградата на руското външно министерство.
Между другото, Лавров, който ръководи външното министерство от 2004 г., посети Мали за първи път. А символиката на нашите отношения се допълва от факта, че руското посолство в Бамако се ръководи от дипломат с "говорещо име" - това е Игор Громико, внук на Андрей Громико, който постоянно ръководи съветското външно министерство от 50-те до 80-те години на миналия век.
„Москва има такава власт в Мали, там тя не може да бъде нарушена по никакъв начин“, припомня Евгений Корендясов, бивш посланик на СССР и Русия в Буркина Фасо, Нигер и Мали. Знаете ли как започна нашата връзка? Беше 1961-1962 г. Малийците току-що бяха постигнали независимост и веднага поискаха Франция да изтегли военновъздушната си база от Бамако. Това не се хареса на Дьо Гол и той обяви тежка икономическа блокада на страната. Мали няма достъп до морето и французите прекъснаха маршрутите за доставки, които водят през съседните Сенегал и Мавритания. В резултат на това всъщност започна гладът“, припомня експертът.
Стигна се до там, че Съветският съюз беше принуден да доставя керосин за нуждите на президентския дворец в Бамако - със самолет Ил-2, допълва Корендясов.
„Доставихме продукти на висшия ешелон от ръководители в Бамако и два или три големи града. Всъщност спасихме политическото ръководство от гладна смърт. За семействата на дипломатите ни по въздуха са транспортирани и картофи, макарони, сол и лук. Разбира се, беше невъзможно да се нахранят всички жители. Но доколкото е възможно, ориз, захар и сол бяха донесени и раздадени на обикновените граждани. Тогава започна нашето приятелство с Мали. Разбира се, младите малийци помнят това, но колективната историческа памет се пази и още повече сред политиците“, убеден е бившият посланик.
„А със съседна Мавритания винаги сме имали открити, топли отношения и, между другото, финансово по-изгодни за нас, отколкото с Мали. Мавритания имаше както достъп до морето, така и до петрол. Може би някой смята, че сега тази страна е по-близо до Запада, отколкото другите съседни страни. Но туарегите живеят там. Не можете да ги подчините толкова лесно. Това са хора с гордост и достойнство“, добавя Корендясов.
Желание да се възползват от конфликта между Москва и Запада
Трябва да се има предвид, че ситуацията в Мали остава опасна, припомня Андрей Есипов. „В покрайнините на страната битките с бунтовниците продължават, а в самото Бамако властта често се сменя. Може да се случи нов преврат, след който курсът на външната политика ще се промени напълно. На този фон, разбира се, ще се докаже ефективността на действията на нашите сили за сигурност, това ще бъде голям плюс за нашия престиж. Ако сегашните власти, които изгониха французите и заложиха на руснаците, не успеят да постигнат мир в страната, те също могат да бъдат свалени. И тогава позицията на Русия в страната веднага ще бъде под въпрос“, предупреждава експертът.
„Както много други в Африка, политиците в Мали играят на противоречията на великите сили, спекулират с това – кой е повече, кой е по-малко. Малийците понякога тичаха при американците, искаха нещо и ако им отказваха, бягаха към Москва. И ние им построихме тези съоръжения, които Вашингтон отказа“, оплаква се Корендясов.
През 60-те години геополитическите съображения са на преден план, а икономическата целесъобразност е на заден план. Тогава, в средата на 70-те години, осъзнахме, че е невъзможно да изградим сътрудничество с еднопосочно движение. И тогава започнахме да изграждаме предприятия (по-специално в Мали), част от продукцията на които отиде за плащане на дълговете им.
Сега Русия трябва да възстанови присъствието си в тези части на Африка, от които се оттеглихме в началото на 90-те години поради липса на пари, предлага на свой ред Бакланов. „Необходимо е не само механично увеличаване на персонала, но и обвързване със задачите, които вече са поставени пред нашата дипломация. Например чрез Египет ние решаваме редица логистични проблеми на африканския континент като цяло. Това означава, че посолството в Кайро трябва да обслужва не само тази арабска република, но и да решава транснационални въпроси. Според мен трябва да се разшири и посолството в Адис Абеба (Етиопия), защото там се намира централата на Африканския съюз.
Няма да е трудно да се разшири персоналът на посолствата в африканските и азиатските страни, поради факта, че персоналът в западните страни сега се намалява, отбелязва професорът, но трябва да се помни, че в много африкански страни ще са необходими допълнителни разходи да гарантираме сигурността на нашите дипломати, сериозна сигурност.
„Като цяло Африка може условно да се раздели на подрегиони и от тази гледна точка може да се укрепят посолствата. Ако вземем севера, това е Мароко и, както казах, Египет. Ако вземем Източна и Югоизточна Африка, тогава трябва да се обърне специално внимание на Танзания. На юг - ясно е, че Южна Африка. Но и Намибия е много важна и от гледна точка на икономическото сътрудничество. Що се отнася до Западна Африка, Нигерия, поради размера на тази страна и ролята, която играе в този подрегион. Необходимо е да се подготви концепция, според която в Африка да се появят редица такива „подпосолства“, които да играят ролята на координиращ център в своя подрегион“, призовава Бакланов.
Сегашното пътуване на Лавров до Африка беше второто за един месец, но третото за шест месеца. Предишната обиколка се състоя през юли и включваше Египет, Етиопия, Уганда и Република Конго. По време на януарското си посещение Лавров посети не само Южна Африка, но и Ангола, Есватини (бивш Свазиленд) и Еритрея. За това, че отношенията на Москва с африканските партньори се развиват бързо, говори и фактът, че на 17-27 февруари недалеч от бреговете на Черния континент ще се проведат съвместни военноморски маневри на Русия, Южна Африка и Китай.
Е, в петък Лавров трябваше да бъде в Москва, трябваше да поздрави колегите си тук за професионалния им празник - Деня на дипломатическия работник.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?