/Поглед.инфо/ На 18 октомври изтече срокът на действие на международното ембарго за търговията с оръжие с Иран, установен през 2015 г. В съответствие с ядрената сделка група световни държави – Китай, Франция, Русия, Великобритания, Германия и САЩ отслабиха санкциите срещу Иран срещу ограничаването на дейността му в ядрената сфера. През август 2020 г. САЩ внесоха в ООН проекторезолюция за продължаване на оръжейното ембарго, но не беше приета. „Сега можем да продаваме оръжие на когото си искаме и да го купуваме от когото си искаме. Поздравяваме скъпия народ на Иран и съобщаваме благата вест: 10-те години жестоко ембарго приключиха“, заяви президентът на Ислямската република Хасан Роухани.
Не помня американците да са претърпявали подобно поражение. На гласуването в ООН ги подкрепи единствено микроскопичната Доминиканска република. 11 членове от Съвета за сигурност се въздържаха. А основните съюзници на САЩ по НАТО - Великобритания, Франция и Германия – гласуваха „против“, при това поставиха САЩ на място доста рязко.
С някои изключения, Иран получава възможността да купува обикновено въоръжение. Сега имаме възможност да си сътрудничим с него в тази сфера. Още повече, че Иран вече намекна, че има намерения да купува от нас съвременни тежки изтребители. Техеран се нуждае също от нашите съвременни танкове и системи за ПВО. Нашите отношения с Иран не са идеални. Първо, през 2015 г. гласувахме за санкциите срещу него. Второ, въпреки, че в Сирия действаме съвместно и съгласувано, всъщност ние се отдалечихме от първоначалните си позиции – никой незаконно не трябва да присъства на територията и във въздушното пространство на Сирия, а допуснахме това на американците и турците. Освен това последните са окупирали значителна част от сирийската територия, където водят войни действия с кюрдите, държат свои групировки и така нататък. Освен това Израел практически безнаказано има възможността да нанася удари и по иранските, и по проиранските сили в Сирия. Нашите средства за ПВО нито веднъж не са обстрелвали израелски цели. По тези въпроси нашите позиции с Иран се разминават.
Освен това, колкото и да е тъжно, Русия не е най-надеждният военен партньор. Първо, преди вече отказахме на Техеран да продаваме системи С-300 и С-400, давайки ги на турците. Договорът вече беше готов, но всичко се промени в последния момент. Така иранците имат напълно обосновани съмнения. На нашите отношения с турците Техеран също гледа ревниво. И макар в Близкия изток ясно да се открояват нашите съюзнически отношения по отношение на Сирия, ние, въпреки това, се люлеем между Анкара и Техеран. Това също не добавя увереност сред иранското ръководство, че нашите доставки са надеждни.
Също така трябва да се помни, че е сложно да се преговаря с иранците. Налагало ми се е да водя преговори с Техеран. Там съществува многостепенна система за вземане на решения, в която е включен и духовния елит. Иран има особен орган – Съвет по целесъобразността, където доминират духовници, които определят дали е целесъобразно да се сключва едно или друго споразумение. Повтарям се: Иран е труден за преговори, но ако споразумението е постигнато, той е надежден партньор. Те не излизат от споразумения и не изоставят никого в последния момент.
Всичко това води до възникването на определено напрежение, в резултат на което може да се случи така, че всичките изгоди от възможния износ на оръжие в Иран ще се оберат от Китай, а не от Русия. Най-вероятно ще стане така.
Китай днес е основен партньор на Иран. Пекин и Техеран имат зад гърба си 25-годишна стратегическа програма за сътрудничество в силовата сфера, а сега обсъждат нов пакет за сътрудничество. Това мощно многоспектърно споразумение е за повече от 400 милиарда долара и този дългосрочен проект е по-интересен за Иран, отколкото руските предложения. Освен това Китай купува от Русия лиценз за производство на въоръжение и фактически го копира от нас. Вече имат нелоши танкове, средства за ПВО и така нататък, макар и отстъпващи на нашите. Пекин навярно ще затваря очите си за иранската ядрена програма. Китай мощно влага в иранската инфраструктура, преди всичко във въглеродната енергетика. Естествено Иран ще се отплати с покупка на китайско оръжие.
Може да изникне въпросът дали това няма да доведе до изостряне на ситуацията и до открит военен сблъсък? Нали и Израел, и Саудитска Арабия са крайно незаинтересовани от новото положение на Иран. Звучат размисли дали те няма да се опитат сега да провокират военни действия, за да не допуснат превъоръжаването на Иран. На първо място, докато не се е превъоръжил, а на второ място, докато не разгърне програмата за доставка на въоръжение на антиизраелските сили в Близкия изток, за което те говорят открито.
Според мен не си струва въпросът дали ще се опитат или не. Ако ръководителите на специалните служби на Саудитска Арабия и особено на Израел не се опитат, то просто ще бъдат уволнени от длъжност – нали сега това е основната им задача. Очевидно е, че по въпроса за иранската ядрена програма са готови да отидат твърде далеч, особено Израел. Задължително ще има и диверсии, както през юли, когато беше извършен терористичен акт срещу иранския ядрен център в Натанз, и опити да се провокира конфликт между Саудитска Арабия и Иран, както в случая с неизвестния безпилотен самолет, атакувал саудитските терминали. Всичко това ще стане. И тогава пред Иран ще изникне въпросът дали Китай в случая ще се държи по-решително от Русия? А ако бъде обявена война? Тоест и тук Иран също застава пред избор. Така че отговорът на въпроса дали иранците ще купуват наше въоръжение, остава нееднозначен. Без съмнение ще купуват някакво. Но не си струва да се надяваме, че сега Иран ще хукне и при всякакви условия ще купува оръжие от нас. По тези въпроси Техеран е много внимателен.
Превод: В. Сергеев