/Поглед.инфо/ Израелските самолети ги свалят, когато нанасят удари по сирийските войски, убиват сирийски граждани. Сирийският самолет при всеки случай не е пипал никакви израелци. Затова и без съмнение, от страна на Израел това е бандитска, пиратска акция, която е пряка подкрепа на тероризма. Сирийската армия не атакува Израел на негова територия и едва ли сирийците са толкова луди, че да изпратят един от остарелите си самолети да атакуват позициите. Тоест е очевидно, че самолетът е осъществявал военна операция срещу групите на въоръжената опозиция. Щурмовикът Су-22 е нанасял удари по позициите и базите на противниците на Асад, тоест по тези, които наричат терористи. Според мен това доказва пряката военна поддръжка към тях от страна на Израел. Еврейската държава се сражава в Сирия заедно с терористичните организации.
За Израел победата на сирийското правителство, победата на „Хизбулла“ и следователно победата на палестинското съпротивително движение е най-нежеланото нещо. Израел е готов да спонсорира, финансира и, както виждаме, с оръжие да подкрепя така наречената „ислямска опозиция“, която се финансира от Катар, Саудитска Арабия и т.н., особено в Южна Сирия. И на 24 юли всички маски бяха свалим. Въпреки че така и знаехме какво е Израел, разбрахме, че сирийската война всъщност е създадена от израелските специални служби.
Наистина ми е жал за загиналия герой-сириец. Смъртта му не е напразна, защото войниците трябва да живеят и умират. Такава е съдбата на войника: да знае, че той рано или късно ще умре в бой. Но със своя подвиг той окончателно даде да се разбере, че Израел е банда, която финансира международния тероризъм и пряко му помага по военен път.
Нетаняху заяви, че предполагаемото навлизане на „Сушката“ на сирийски военновъздушни сили на територията на Израел (и всъщност на Сирия) е грубо нарушение на споразумението за примирие между Израел и Сирия през 1974. Но искам да ви напомня, че самият Израел съвършено спокойно през ден прелита през международно признатата територия на Сирия, бомбардира сирийската военни и граждански институции и не смята това за нарушение. Следователно, това, което Нетаняху обяви, е без значение. Понеже Нетаняху е военен престъпник, международен бандит, терорист. А това, което казват военните престъпници, бандити и терористи, които открито, цинично подкрепят международния тероризъм и унищожават цивилното население (в Газа, например) и се гордеят с това - не е от значение. Разберете, че това е война, безсмислено е да се обменят ноти, да се изчислява дали два или 20 км ...
Съжалявам, че сирийската армия не удари израелски позиции на окупираната територия на Голанските възвишения. Сирийците все още нямат такава сила - но, разбира се, ще получат. Всяка израелска бомба, всяка израелска ракета, която убива сирийски или ливански боец, натрупва в сърцата на тези хора омраза и желание за отмъщение. Ще дойде време, когато сирийците със сигурност ще имат такива ракети и самолети, които ще могат да достигнат до Тел Авив, Негеб, Нетания и всичко останало. И ако Израел иска война и сега се гордее с военното си предимство, вярвайки, че то ще го спаси – то ще дойде време всичко да промени.
Всички ще излязат напълно променени от Сирийската война. Влизалите през 2011 г. в сирийската война в едно състояние, удържали победа в нея, те ще излязат от нея съвсем други бойци. Както се казва в Светото Писание, което Израел не обича, в Новия Завет: „Който сее вятърът, жъне бури“. Израелците „сееха вятър“ и сега е време да „пожънат бурите“. Уверявам ви: нищо няма да бъде забравено и нищо няма да бъде простено. Следователно смъртта на пилота- герой не е напразна. А думите на Нетаняху ние запомнихме и сложихме към купчинката. Забелязахме действията на Израел и няма да ги забравим.
И тогава, както се казва, Съд божи. Те обичат да казват така - ционистите и радикалните неонацисти, че Бог е с тях, че те са „избрания народ на Бога“. Но Бог ги наказва, Бог ги проклина, Бог заповяда на Мойсей да раздаде мечове на синовете Левиини и да убие половината Израил. „И Господ порази народа за телеца, който Аарон направи“. Не знам каквото решение ще вземе Бог в бъдеще, как ще накаже израелците за престъпленията им, за тяхната подкрепа на тероризма, за унищожаването на красивата древна Сирия.
На 23 юли министърът на външните работи Лавров и началникът на генералния щаб Герасимов се отправиха в Ерусалим, където проведоха преговори с Нетаняху. Както е известно, темата е била следната: Русия предлага на Израел да позволи на иранските военни специалисти да останат в Сирия на териториите, намиращи се на не по-малко от 100 км. от линията за прекратяване на огъня на Голанските възвишения. Израелските източници говорят, че Израел е отказал рязко, МВнР завоалира това утвърждение на израелските източници, заявявайки, че преговорите са преминали конструктивно.
Това е обичаен конфликт между вътрешната и външната политика: вътре за „стадото“ (израелското, искам да кажа) се поднася една информация, а за външната политика звучат съвсем други неща. Затова и пропаганда вътре в страната, за мобилизация на тълпите по позициите на позициите на национализма и т.нар държавно величие, е едно нещо, но реалните стъпки във външната политика са нещо съвсем друго. Допускам възможността и на едното, и на другото. Никой не е пречил на „източниците“ в Израел да разказват приказки на своето население, още повече толкова зомбирано от национализъм (както казва Ердоган – „радикален фашизъм“. Но ви уверявам, че Израел, въз основа на логиката, няма да толерира Иран на своите граници, не само на по-малко от 100 километра, но на разстояние от пряк изстрел на ракети. Това, разбира се, е заплаха за ционисткия режим. Ето защо лично смятам, че в случая, меко казано, именно руското външно министерство мами, опитвайки се да покаже своята „конструктивна“ роля в т.нар. „близкоизточен процес“. Но Израел разчита пряко на Тръмп, а Тръмп не трябва да казва на никого какъв е Израел всъщност лош или добър. Тръмп разчита на съюз с Саудитска Арабия, заедно с Израел това става триъгълник. Затова мисля, че Израел ще премахва на всяка цена иранците от своите граници, а руското външно министерство ще представя желаното за реалност.
Всичко това не е толкова важно. Мисля, че съдбата на Близкия изток не е в ръцете на държавата, не е в ръцете на бюрокрацията, а в ръцете на Бога. И само чрез Божията милост, а чрез човешки дела, тази съдба ще бъде решена. Близкият изток е специална земя, специална територия със специални закони и специално внимание на Господа към тази земя, по която някога е ходил Адам, по която са ходили пророци, учещи света на истината на монотеизма. Ето защо не е бюрократите, каквито и да са те, вещаят съдбите. Бюрократите принадлежат на държавите, а държавите не са нищо повече от прах в лицето на времето. Такива държави като Израел и Руската федерация, са били хиляди и всички те изчезват в небитието. И Ниневия, и Вавилон, и Асирия, и държавата на хетите, които са били по-могъщи в своята епоха, отколкото днешните държави в съвременната.
От страна на светлите сили няма държави, на страната на светлите сили има само хора. Държавите са инструменти в ръцете на Господа. Трябва да изпълним неговата воля, ние трябва да бъдем от страна на истината и да се изправим срещу несправедливостта.
Превод: Поглед.инфо