/Поглед.инфо/ Кадрите от последните футболни погроми в Брюксел шокираха мнозина. Шокът не беше породен от самото хулиганство на феновете - това не е чуждо на Европа. Изненадата на мнозина беше причинена от това колко бурно жителите на Белгия отпразнуваха поражението на националния отбор на тази страна. Да, да, тълпи от радостни фенове се изляха по улиците на големите градове в Белгия и Холандия, за да покажат радост от победата на мароканския отбор.
Освен това лъвският дял от тези хулигани са граждани и дори местни жители на тези европейски държави. От което белгийските политици правят тъжни изводи за себе си: "Най-накрая трябва да назовем проблемите. Дори след три-четири поколения огромна част от мароканците не смятат тази страна за своя."
Сега в Брюксел, Антверпен, Амстердам, Ротердам и Хага усилено се подготвят за нови бунтове следващия вторник. Почти никой не се съмнява, че след мача от 1/8-финалите на световното първенство Испания - Мароко, независимо от резултата му, разгорещени европейски фенове от марокански произход отново ще излязат по улиците, за да трошат коли и магазини. В онези градове, в които повечето от тях са родени, но никога не са станали техни.
И въпросът, както разбирате, изобщо не е във футбола. Реакцията на мачовете от Мондиала е само отражение на дълбоките процеси, които се случват в обществата на много европейски страни. Освен това има ясни политически последици, тъжни за европейския истаблишмънт, който години наред подхранва мита за победата на мултикултурализма на континента. „Мачът между Белгия и Мароко беше спечелен от Партията на фламандския интерес“, с такъв кратък и лаконичен коментар белгийският политик и депутат във фламандския парламент Крис Янсенс придружи кадрите от насилието по улиците на Брюксел.
Въпреки че основните политици и белгийската преса го нападнаха за този коментар, обвинявайки Янсенс в „политизиране на проблема“, остава фактът, че Партията на фламандския интерес, която се застъпва за затягане на миграционните правила, моментално спечели политически точки. На изборите през 2019 г. тя вече се превърна в голяма сензация, завършвайки на второ място в страната, след което мейнстрийм партиите за първи път си позволиха възможността да пренебрегнат “санитарния кордон”, който бяха изграждали десетилетия около неприемливите фламандци и да им позволяват да влязат в управляващата коалиция. И сега, веднага след уличните безредици в Брюксел, е регистриран нов скок в рейтингите на ПФИ. Тя стигна до уверено първо място във Фландрия, тоест в тази половина на Белгия, която говори холандски език. И като цяло може да претендира за значително укрепване на позициите си в националния парламент при евентуални избори. Това са политическите последици от няколко футболни мача от все още незавършилото световно първенство.
Засилват се позициите и на политическите братя от ПФИ в Холандия - Партията на свободата (ПС) начело с Герт Вилдерс, вечният борец срещу мароканската диаспора в страната си. Веднага след футболните безредици той обяви: „Говоря за това от 20 години. Холандия има огромен марокански проблем. Насилие, проблеми, бунтове, зависимост от социални помощи. Бунтовна измет подпалва страната ни.“
Хаштагът „Марокански проблем“ беше активно рекламиран от лидера на белгийската ПФИ Том ван Грикен. Той, коментирайки нападението срещу телевизионен репортер в новините на живо от белгийски фенове на мароканския национален отбор, написа: „Може ли всеки вече да отвори очите си и да разбере, че „мултикултурното общество“ напълно се провали?“
Това е основното послание на антиимигрантските партии, които европейският истаблишмънт обикновено нарича крайна десница: десетилетия усилия за интегриране на милионите хора от Азия и Африка, заселили се в стара Европа, не дават никакви резултати. Гръбнакът на уличните бунтове в Белгия и Холандия, разбира се, бяха млади хора под 30 години, тоест главно представители на второто или третото поколение на мароканската диаспора, родени и израснали в Европа. Но, както виждаме, националните отбори на онези страни, в които живеят, ходят на училища, печелят пари, остават напълно чужди за тях на фона на отбора на страната на техните предци.
В началото на първенството много от представителите на мароканската диаспора говориха за своята двойна идентичност: видите ли, не могат да „избират между татко и мама“. Скорошно проучване, проведено в страните от стара Европа сред младежи от марокански произход под 35 години, установи, че огромното мнозинство имат марокански паспорти в допълнение към гражданството на страната, в която са родени и израснали: 99% в Холандия, 88% в Белгия, 86% във Франция, 82% в Германия. Съответно по-голямата част от тези млади хора заявяват, че имат „двойна идентичност“. Въпреки това, както виждаме от последните събития, духовната принадлежност към Мароко, което много от тях посещават само от време на време, на гости на далечни роднини, все още преобладава.
Колкото и да се мъчат западните политици, колкото и да създават държавни програми за интеграция на чужди диаспори в своите общества, колкото и пари да отделят за това, резултатът е очевиден. Това до голяма степен се улеснява от факта, че в големите градове на стара Европа имигрантите от Азия и Африка живеят в отделни анклави, които са психически и културно оградени от останалата част на страната. Например, когато се обсъждат предстоящите полицейски битки с марокански футболни фенове във вторник, всички вероятно вече се досещат, че в Брюксел това ще се случи в квартал “Моленбек”, в Хага - в квартал “Шилдерсвик”, и така - във всеки по-голям град в Белгия или Холандия.
Особено известен е “Моленбек”, където са живели организаторите на масовите екзекуции на цивилни в Париж и са планирали терористичните си актове през ноември 2015 г. Тогава много се изписа и изговори за този брюкселски регион, новините за него не слязоха от екраните. Тогава универсално го наричат „столицата на джихада в Европа“. Навсякъде бяха показани кадри с джамии, хора в традиционно арабско облекло, марокански магазини - сякаш не става дума за европейски град, а за Северна Африка.
В същото време Моленбек съвсем не е покрайнините на Брюксел, както изглежда на мнозина от тези кадри. Това е център-периферия на столицата на Европейския съюз. Да речем, до фасадата “Гран Плас”, централния площад на Брюксел, от “Моленбек” са само 10-15 минути пеш със спокойно темпо. А от “Шилдерсвик” до холандския парламент в Хага може да се стигне пеша за 20 минути. Тези райони обаче наистина са етнически анклави в големите градове, където чувате арабски по-често от официалните езици на тези страни. Това важи особено за Белгия, където има вековна борба между френския и холандския език и затова е по-лесно за мароканците да общуват помежду си на арабски.
Живеейки в този изолиран свят в големите европейски метрополии, общувайки предимно с членове на собствената си етническа общност и чувствайки се като чужденци в собствената си страна, много млади малцинства се възползват от всяка възможност, за да разкъсат насилствено знамето на тази държава или на Европейския съюз, развявайки знамето на Мароко, където някои от тях са попадали едва веднъж или два пъти в живота си.
И това е най-сериозното предизвикателство за Европа. Изглежда, че понякога го осъзнават. Да си припомним например кампанията срещу "гетоизацията" на Франция, обявена от Еманюел Макрон преди две години. Тогава той предложи план за решителна борба срещу това, което той нарече "ислямистки сепаратизъм". Но сега може да се каже, че и този план е отложен, както всички велики планове за интеграция на етнически анклави в почти всички страни от стара Европа.
Уличните изцепки на белгийците, празнуващи поражението от белгийския национален отбор, шокираха мнозина. Но от реакцията на местните медии става ясно, че те по-скоро се опитват не да намерят решение на проблема, а да изместят посоката на дискусията в по-удобен за естеблишмънта канал. От страниците на белгийската преса имаше призиви за отказ от "стигматизирането" на мароканците. Вестник “Стандарт” обясни на обществото, че футболните погроми са част от европейската улична традиция и нямат нищо общо с Мароко. В тази връзка се излага мнението на експертите за неверността и порочността на термина "марокански проблем", лансиран от десните политици. Има призиви към местните имами и старейшините на общността да образоват младежите и да се опитат да предотвратят насилието във вторник.
Уж чисто и просто само футболно хулиганство! Сякаш авторите на тези призиви не разбират, че проблемът в случая не е, че някъде някой младеж е "ударен в главата от тестостерона". Насилието е предотвратимо. Това обаче няма да накара младежа да обича повече или поне да уважава страната, в която е роден и израснал, Европа, от която, според един от паспортите, е, но не възнамерява да бъде. А това означава, че следващите и по-следващите поколения граждани на Белгия, Холандия, Франция, Германия ще растат в духа на отхвърляне на традициите и културата на тези държави. Освен това делът им непрекъснато ще нараства в съответствие с демографските тенденции от последните десетилетия и в един момент ще достигне онази критична маса, отвъд която сегашните лудории на феновете на мароканския национален отбор ще изглеждат като детска игра.
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com