/Поглед.инфо/ САЩ провокират социална експлозия в Куба, за да свалят законното правителство и да променят социално-политическия модел на държавата

Повече от месец Западна Европа не знае как да реагира правилно на мащабните антиправителствени демонстрации, които се проведоха в Куба на 11-12 юли, „за възможността за които всички знаеха предварително“. С такава забележителна мисъл испанският вестник “Ел Мундо” започва своята обширна статия, чийто автор „осъжда противоречивата политика на Испания и ЕС спрямо кубинската диктатура, която никога не е демонстрирала готовността си да се откаже от репресиите срещу опозицията“. Особеността на тази максима е, че испанците, които поради исторически причини следят отблизо събитията в бившата си колония, грубо казано, прекалиха с говоренето. Това, което се случи в Куба в средата на юли, в никакъв случай не беше спонтанен израз от страна на населението на недоволството му от суровите условия на живот. Това беше действие, подготвено отвън, насочено към разпалване на „цветна революция“ в стила на киевския Майдан или това, което видяхме в Беларус наскоро. САЩ провокират експлозията в Куба, за да свалят законното правителство и да променят социално-политическия модел на държавата.

Да, именно политическата опозиция, повдигната от американците чрез социалните мрежи и чрез много антикубински ресурси в Интернет, стана достъпна за кубинците преди няколко години и вече навлезе в голяма степен на острова. За съжаление трябва да се отбележи, че американците чрез информационни провокации в киберпространството за кратко време успяха да навредят на Куба повече, отколкото през цялото време на търговското и икономическо ембарго, което САЩ наложиха на републиката в началото на 60-те години и което все още е в сила. Западните медии с ентусиазъм твърдят, че това никога не се е случвало през всичките години след Кубинската революция през 1959 г.

Струва си да припомним, че САЩ никога не са изоставяли опитите си да свалят правителството на Фидел Кастро. След смъртта му през 2016 г. САЩ само засилиха натиска върху Куба, вярвайки, че авторитетът на Фидел вече не може да подхранва революционния ентусиазъм на народните маси. През 2016 г. американците влязоха, както се казва, от двора, като вълк в овча кожа. Тогава се състоя посещението на президента Барак Обама в Куба и американците се опитаха да представят въпроса така, сякаш времето се е променило и е време двете страни да обърнат неприятните страници на отношенията си. Да, имаше известно отслабване на американските икономически ограничения на острова, но като цяло търговското ембарго никога не беше отменено. По времето на посещението на Обама Фидел все още беше жив и след посещението на американския президент и неговите „необичайни речи“ в Хавана, Команданте, малко преди смъртта си, написа историческа статия във вестник „Гранма“, чийто общ смисъл беше, че кубинците няма да се оставят да бъдат заблудени. И беше абсолютно прав. Тръмп върна всичко на място. При него, като от рог на изобилието, заваляха нови икономически санкции на САЩ срещу Куба.

През последните двадесет години САЩ са похарчили около 250 милиона долара за финансиране на подривни антикубински инициативи. По време на търговското и икономическо ембарго Куба е загубила трилиони долари, които биха могли да бъдат похарчени за икономическо и социално развитие. През последните години Съединените щати следват курс към Куба във връзка с борбата си с Венецуела, която всъщност е кубинският донор на петрол. Унищожаването на Куба и Венецуела е двойна цел за САЩ. Вашингтон се опитва по всякакъв начин да блокира доставките на венецуелски петрол на острова и по този начин да предизвика задълбочаваща се икономическа криза в Куба, която според плана на Вашингтон трябва да доведе до по-нататъшно влошаване на жизнения стандарт и условията на живот на кубинците. Икономическите и социалните трудности, съответно, трябва да доведат до възможен антиправителствен взрив. Това продължава вече няколко години, но Куба се държи така, както през всичките 60 години на блокадата, и особено през 90-те години, когато разпадането на социалистическия лагер и изтеглянето на Русия от Куба предизвикаха най-острите икономически трудности за кубинците.

Днес на кубинците не е лесно. Поради липса на гориво и поради влошаване на оборудването на ТЕЦ, властите прибягват до прекъсване на електрозахранването. И какво означава това в тропиците? Хладилниците "текат", храните се развалят, които вече са в недостиг и които се издават с купони. Няма захранване - няма питейна вода. С една дума, трудно е. И ако няма светлина в продължение на два или три дни, тогава дори най -опитният индивид започва да се побърква. Именно прекъсванията на електрозахранването послужиха като формален предлог за масовите демонстрации на 11 юли.

Ако го оценим повърхностно, тогава основният виновник за ситуацията е кубинското ръководство и именно в този дух западните медии и местните опозиционери представят ситуацията. Разбира се, те премълчават, че това е причинено от многостранните санкции на САЩ, предизвикали тази криза. Нито си спомнят, че Куба има най-добрата и безплатна здравна система в Латинска Америка и най-добрата безплатна образователна система на континента. А обикновеният кубинец, който го приема за даденост, при липса на светлина и вода, мисли не за безплатните лекарства и образованието на децата си, а за протеклия хладилник и изгнилата храна. Това е психологическият план на онези, които удушават икономически Куба отвън.

Този проблем се наслагва върху важно обстоятелство: мнозинството от участниците в демонстрациите в Хавана са млади хора, израснали след разпадането на социалистическата система, в постоянна криза. За тях кубинската революция е история. Но най-важното е, че младите хора в Куба, както и навсякъде по света, висят в социалните мрежи, които преди няколко години станаха достъпни с откриването на достъпа до интернет на острова. Световната мрежа се превърна в портал за Куба, през който поток от дезинформация се излива в страната относно положението в страната и нейното ръководство. Още през 2010 г. Съединените щати се опитаха да проникнат в кубинското киберпространство, като създадоха месинджърът “ЗунЗунео”, подобен на “Туитър” и насочен към кубинската младеж. Неговата цел беше да организира Кубинска пролет. Няколко години по-късно американците затвориха този месинджър, предполагаемо поради липса на финансиране.

През януари 2018 г. Държавният департамент на САЩ създаде работна група за интернет в Куба „за насърчаване на свободния и нерегламентиран поток от информация в Куба“. В резултат на това се появи рояк от онлайн ресурси, които се опитват да легитимират американския хегемоничен възглед за демокрацията и свободата в Куба. Със своята анексионистична стратегия те непрекъснато опияняват социалните мрежи с изкривена информация за почти всичко, което се случва на острова. Осъзнавайки, че именно чрез социалните мрежи американците се опитват да организират антиправителствен бунт, кубинските власти временно блокираха интернет. И демонстрациите стихнаха. Това е пряко доказателство, че не става въпрос за спонтанен бунт на кубинците, недоволни от живота си, а за действие на местната опозиция измежду младите кубинци, които сами не знаят докъде ще се стигне. Полицията извърши арести сред онези, които подтикнаха населението към антиправителствени действия. Кубинският президент Мигел Диас-Канел заяви, че участниците в организирането на тези представления ще бъдат подведени под отговорност по закон.

Подобни действия за предизвикване на "спонтанни" народни демонстрации, използващи социални мрежи, се наблюдават през последните няколко години във Венецуела, Никарагуа, Боливия и други страни от Латинска Америка и други континенти. Практиката от последните години показва, че там, където властите и хората не си позволяват да бъдат измамени и проявяват твърдост пред „демократичното интернет пространство“, американските интриги се провалят. Кубинските власти не помръднаха. Но ситуацията чака своето развитие, защото „чичо Сам“ няма да се спре с това.

Превод: В. Сергеев