/Поглед.инфо/ Елитът на „Капиталистическият" проект днес се бори за власт в САЩ срещу елита на „Западния” проект. Но „Западният” проект е в имперска фаза, отдавна е формиран и прокарва своята програма за глобализация, докато „Капиталистическият” проект все още е в мрежови стадий и не мисли за глобализацията. Той просто няма ресурси за това. Тези ресурси, с които днес (както някои мислят) САЩ управляват света, които са под контрола на финансистите, и след като Тръмп най-накрая спечели, той ще загуби достъп до тях. В действителност те напълно ще изчезнат.

В същото време икономическата сила на Съединените щати рязко ще отслабне (както беше в „Голямата” депресия), но военната може просто да се съхрани. Но е невъзможно да се осигури световна стабилност с военна мощ (а с финансов ресурс бе възможно), тя я необходима, само за да се гарантира сигурността.

А това означава, че Съединените щати неизбежно ще бъдат изправени пред задачата да споделят отговорността за ситуацията в света.

Стийв Банън разбира това, въпреки че не може да го каже на глас, както заради атаките на либералните финансисти, така и защото противоречи на общия американски манталитет.

Затова трябва да се решат поне два въпроса.

Първо - къде да се напишат новите правила за контролиране на света?

Въпросът е технически ясен, светът ще се раздели между валутни зони (как ще бъде оформена победата над световния либерализъм, т.е. финансовите банкери) и след резултатите от този срив печелившите сили ще се съберат на новите конференции в Ялта и Бретън Уудс. Това означава, че тези, които ще бъдат сред победителите, те и ще седнат.

Засега не се знае кога ще бъде обявена новата конференция.

Мисля, че това е въпрос на 2-3 години. Но фактът, че схемата от 1943-45 г. ще бъде повторена, е почти очевиден и няма нужда да се измислят нови възможности. Основният въпрос е кой печели (повтарям още веднъж, победилите сили ще седят на масата), но с този въпрос, изглежда, е дошло яснота. И мащабът на тази победа ще бъде не по-малък, отколкото през 1945 година. Освен ако, разбира се, не успеем да спечелим, което все още не е напълно очевидно.

И сега вторият въпрос, кой ще седне на „кръглата маса”?

Всъщност три страни са сигурни: САЩ, Китай и Индия. Последните две са само по мащаб.

И за нас основният въпрос: има ли място за Русия? Съдейки по изявленията на Тръмп и Банън, те са напълно готови за това и дори имат какво да ни предложат, но дали ние сами сме готови за това? И тук се оказва, че не сме много.

Първо, защото, за да се влезе в списъка на победилите сили над либерализма, той трябва да бъде победен вътре в страната.

И не само чрез премахване на няколко от организаторите на този процес, но и сериозно изчистване на елитите от представителите на съответната елитна група. И не с думи („обеща да бъде добричък и да не го прави повече”), а сериозно, хората, чиито активи са привлечени от най-големите транснационални финансови корпорации, не трябва да могат да влияят на руската политика! В противен случай ние в най-добрия случай ще повторим съдбата на Франция в края на Втората световна война, която на съответните конференции има право да щъка по коридорите.

Второ, трябва формално да съответстваме на условията.

Не можете да гледате на сериозните конференции като на пазарлък. В противен случай можете да станете персонаж от известния виц:

„ - Момиче, откъде си?

- Шо?

- А-а, от Украйна?

- Оди на…

- А-а, значи си от Донбас!”

На Ялтенската конференция, както и на тази в Бретън Уудс, може да присъстват единствено участници (т.е. да седят на „кръглата маса”) единствено империите. И така, тук трябва да съответстваме на такива. И не сме готови за това, тъй като управляващите тук либерали от доста време научиха целия бюрократичен елит на чисто пазарни отношения в стила: „Какво желаете? Тази част от нашата независимост? Обяснете цената си!”. Днес (нека си го кажем) имаме само един човек, който напълно отговаря на имперските идеи (а този човек е Путин, който всички либерали, всъщност, не харесват, както „нашите”, така и „чуждите”) и някои по-частично. И те трябва да пораснат спешно.

Всъщност вече съм сочил примери за такава „неготовност“. Отбелязвам, че сред „силите на злото” има и хора, които не са официално приписвани на групата либералите, а са напълно овладели либералната концепция за Русия като малка пазарна страна. Те просто не разбраха каква е ситуацията, в която се намираме днес, както и мащаба на задачите, пред които е изправена страната и нейният лидер.

А сега, третият проблем. Ние нямаме система за обучение на имперски персонал.

Цялата система за обучение и преквалификация на държавните служители е под контрола на либералите. И както показва предишният пример, той позволява да се преквалифицират дори доста патриотични и държавническо настроени служители и техните роднини на дребнопазарно поведение. И тогава това как да ги върнем обратно се превръща в голям въпрос, винаги е много по-скъпо да се преквалифицираме, отколкото да се учим изначално.

Така ние, и Русия, и нейният многонационален народ, и нейният лидер (за когото мога да кажа с увереност, че разбира мащаба на проблемите) сме изправени пред много сериозен исторически избор. В следващите години можем да се върнем към кръга на световните сили, а можем (и най-вероятно завинаги) да останем първоначално средна, а после и малка сила. И в последния случай със сигурност ще загубим значителна част от териториите си.

В същото време съвременните руски елити просто ще отидат в забвение, защото кой ще им позволи да притежават активи, когато те са искани от много „по-достойни и уважавани” лица. А инструментите, с които ще постигнат такъв резултат, са показани днес пред нас от онези, които искат да преразпределят пазара за квоти за раци. Или смятате, че ако Русия не е на „кръглата маса” на новата конференция в Ялта, днешните собственици на руската земя ще продължат да ги контролират? Не, разбира се, ама вие сериозно ли?

Между другото, за известния въпрос за приятелството или враждебността ни с Китай. Същият Банън е наясно, че днес не можем да се караме с Китай. Той предлага напълно достоен вариант, в който ние с Китай ще станем равни регионални лидери. Тогава, разбира се, ще престанем да бъдем съюзници в конфронтацията срещу САЩ. Но само това предложение трябва да се спазва. При сегашната роля на либералните елити, които напълно определят финансовата и икономическа политика на Русия, това е просто невъзможно. По очевидни причини.

Затова сме изправени пред съвсем ясни и конкретни задачи. И те трябва да бъдат решени днес, а за това има не само врагове (всичко е ясно с тях), но и съюзници. Същият Банън, както силите зад него. Да, това е временен съюзник, но нека използваме пълния му ресурс. В крайна сметка Съединените щати започнаха да ни поставят пръчки в спиците още от 1946 г., но до лятото на 1945 г. (когато победихме Квантунската армия) ни помогнаха доста сериозно.

Като цяло можем да кажем, че днес геополитическата картина на света е на прага на грандиозни изменения. И ние трябва да им съответстваме!

* Благодарим за всяка подкрепа за Поглед.инфо и ПогледТВ. Тя е много ценна за нас и ни помага да бъдем независими. /Прочетете долу/

Превод:  В.Сергеев