/Поглед.инфо/ Възможното идване на новата администрация в САЩ възобновява дискусията за ролята на долара. Мнозина смятат, че ако Джанет Йелън стане министър на финансите на САЩ, то тя ще се върне към политиката на “силен” долар. Или, иначе казано, ще започне да повишава лихвения процент и ще намали предлагането на долара (договорено с Федералния резерв).
Целите ще бъдат две: на първо място да се привлече капитал в страната, второ - да се осигури възпроизводството на капитала, изразено в долари (днешната доходност на капитала в САЩ е отрицателна, положителните показатели се осигуряват единствено чрез емитиране). Въпросът е: ами защо е нужно, ако същата емисия осигурява всяко нужно количество долари? Или, иначе казано, какво пречи на демократите да продължат политиката на Тръмп само че без Тръмп?
Ето къде е фокусът. Има два варианта за получаване на пари в САЩ: или чрез ръст на търсенето, или чрез приток на капитал. Търсенето може да расте по две причини: или чрез увеличаване на доходите на домакинствата или чрез увеличаване на стимулирането им. Доходите не растат от 2008 година (в реални стойности, домакинствата не разбират особено номиналните сили, те описват по друг начин благосъстоянието си), а притокът на капитала при слаб долара се осигурява трудно - няма изгода.
По-точно, може да се осигури приток на капитал във финансовата сфера, но тя, както се знае, не увеличава БВП и няма особен смисъл от това. Разбира се, чрез счетоводни методи това повишаване на капитализацията може да се завлече към БВП, но, повтарям, това не се отразява никак върху положението на домакинствата. И този капитал никак не поддържа колосалният обем на държавния дълг, затова и доходността на американските съкровищни ценни книжа не е толкова голяма, предвид реалната инфлация.
А и епидемията... Трябва да се поддържат същите домакинства и предприемачи (това ви е САЩ, а не либерална Русия!). Откъде парите? От печатницата. И тук е основният трик, който изпълни консерваторът Тръмп, който представлява националните елити на САЩ. Той накара (тук, между другото се пита дали Пауел само привидно се е съпротивлявал) Федералния резерв да извърши емисия не чрез изкупуване (на фиктивни) книжа от финансовите институции, а чрез изкупуване на книжа на компаниите в реалния сектор! А след това още да изкупува съкровищните ценни книжа, които бюджетът е изпуснал в някакво невероятно количество. Напомням, че паричната база в САЩ само за тази година се удвои.
Това категорично не устройва банките. Те загубиха източниците си на доходи (неограничената емисия), а разходите си остават. Според мен “Планът Байдън” ще бъде завръщане към старата политика - емисия единствено за потребностите на финансовия сектор. А вече банките сами ще кредитират и изкупуват съкровищни ценни книжа.
Остава единствено въпросът кой ще тегли кредити, ако не може да се рефинансират при снижаваща се лихва? А освен това може би в условия на повишени лихви? Ето, че се стараят да не теглят, защото реалните доходи падат по целия свят. Домакинствата и предприятията не теглят - защо да се повишава емисията или още повече да се инвестира при падащо търсене? Е, да, теглят и дават, но общият обем пада, което се вижда по кризисните процеси. От тук и отказът да се подкрепя реалният сектор (в полза на финансовия) ще предизвика единствено ускорен ръст на безработицата. Която и така в САЩ се намира на крайно високи равнища.
С други думи, провеждането на “Плана Байдън” ще предизвика срив, както и “Планът Тръмп”, само че не чрез срив на спекулативните пазари, а чрез масови фалити на предприятия и домакинства. А по-нататък логиката на демократите е проста: в САЩ законът за фалитите цели запазването на стопанските субекти, затова и просто ще отпишат корпоративната задлъжнялост. Ох, добре, Федералният резерв ще компенсира загубите на банките и всичко ще бъде наред! Просто финансистите на безценица ще изкупят хубавите предприятия.
Отлично! Но проблемът е, че предприятията не могат да работят, ако няма търсене. А частният дълг просто така не се отписва. По-точно, ако се отпише, то от финансовия сектор няма да остане нищо, защото именно корпоративните и частните дългове са основата на активите на финансовата система. Ще се наложи от домакинствата да се отнемат всичките им активи, което няма да им се хареса. Общо взето може да се каже смело, че търсенето на домакинствата ще се срине рязко.
Това именно е и падението на реалния БВП (фиктивният няма как да се запази при отписване на дългове) . Да не забравяме, че търсенето през последните десетилетия се стимулира активно (което доведе и до натрупването на дълговете). И снижаването на стимулирането (Кой ще тегли кредити в такава ситуация), и снижаването на реалните доходи - и така ще започне спадът, а след реалния сектор ще хвръкне и спекулативният. Разликата в развитието на тези сценарии е в анализите ми.
Защо тогава да се променя политиката, ако “Планът на Тръмп” е по-безболезнен за САЩ. Защото основната цел е запазването на банките и другите финансови интереси. Демократическата партия на САЩ са просто мениджъри на “Западния” глобален проект на международните финансисти. Именно с това се обяснява желанието да се промени политиката на Тръмп. Ще видим какво ще стане всъщност.
Превод: В. Сергеев