/Поглед.инфо/ Разривът между Турция и нейния най-голям военен съюзник - САЩ, продължава по два основни въпроса. Единият е текущата дейност на Фетхуллах Гюлен, ислямски проповедник, пребиваващ в САЩ, обвинен, че стои зад опита за военен преврат от 15 юли 2016 г. Другият е решението на Вашингтон да сътрудничи в Сирия с Отредите за защита на народа (YPG) срещу „Ислямска държава“(ИД).

YPG се смята за разклонение в Сирия на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК), която вози от над три десетилетия борба срещу членуващата в НАТО Турция и също е определена като терористична група от САЩ.

В изявление от 1 август американският държавен секретар Рекс Тилърсън похвали усилията на Брет Макгърк, пратеник на президента Доналд Тръмп в антиислямистката коалиция, въпреки турските протести срещу изявленията на Макгурк на 29 юли, в които той обвини Турция, че си затваря очите за това, че членове на "Ал Кайда" използват турската граница за преминаване в Сирия, особено към град Идлиб, както и за изпращането там на десетки хиляди оръжия, което не помага на усилията на САЩ. В същото изявление Тилърсън също похвали посланика на САЩ в Турция Джон Бас за усилията му да поддържа отношенията с Турция въпреки всички несъгласия.

Той набляга на това, но не това е основният въпрос. Основният проблем е стратегията на САЩ в Сирия да победи ISIL, не като не изпрати свои бойци, а като използва милицията на ПКК като сухопътна сила чрез Централното командване на САЩ (CENTCOM) и координирано от Макгърк.

Като една от най-жилавите нелегални организации в света ПКК, създадена през 1978 г. като марксистко-ленинска организация, целяща да откъсне кюрдска държава от Турция, Иран, Ирак и Сирия, се съгласи да мобилизира всичките си сили, за да действат като пехота за целите на САЩ, за които те допреди няколко години твърдяха, че са "империалистическа" сила . Всъщност ЦРУ помогна на турската Национална разузнавателна агенция (МИТ) да арестува основателя на ПКК Абдула Йоджалан, когато излиза от гръцкото посолство в Кения през 1999 г.

ПКК вижда златна възможност в гражданската война в Сирия за създаването на първия автономен кюрдски регион под свой собствен контрол. Другият е регионалното правителство на Кюрдистан (РПК) в Северен Ирак, което е под контрола на иракския кюрдски лидер Масуд Барзани. Това е причината, поради която ПКК изостави диалога чрез пълномощници с турското правителство, воден по-рано от премиера, а сега президент Реджеп Тайип Ердоган.

Ердоган не беше доволен от диалога, който се срина през 2015 г. с възобновяването на терористичните актове на ПКК в Турция след прекъсване от почти три години. Почти по същото време, когато рухна процесът на диалога, Турция отвори стратегическата си въздушна база Инджирлик за въздушни операции на водената от САЩ коалиция срещу ИД. Всъщност Анкара също е активен член на коалицията срещу ИД, като нейни военни са включени в операционния център на коалицията в Доха, Катар.

С надеждата да избегнат турските възражения, американците създадоха Сирийските демократични сили (СДС) с участието на някои арабски племена, но основната съставна част на ДДС остана YPG.

Въпросът е дали САЩ могат да помогнат за осигуряването на автономия на кюрдите в Сирия, след като ИД бъде победена. Отговорът е "не", защото в крайна сметка територията не принадлежи на САЩ. В крайна сметка тя все още ще бъде сирийска територия. Следователно решението ще бъде взето от сирийското правителство, което в момента дължи оцеляването си на подкрепата на Русия и Иран.

Самата ПКК знае това. Когато дойде времето, началниците на ПКК в централата им в планините Кандил в Ирак, близо до границите на Иран и Турция, знаят с кого трябва да се споразумеят за автономия. Когато дойде времето, американците могат само да предложат действия в тази посока на руснаците и на правителството на Сирия.

Така че в крайна сметка всичко, което САЩ вършат сега, е даването на възможност на ПКК за действия срещу съюзника им в НАТО Турция, независимо дали става дума за добрата причина за победа над ИД, без да бъдат убивани американски войници.

---------

Мурат Йеткин, в. „Хюриет дейли нюз“.

Истанбул / Турция