/Поглед.инфо/ На Военноморския флот на Русия му се налага да действа не толкова с количествата си, а с уменията си.

В САЩ започна месецът на виртуалното унищожение на руския флот. Многобройни медии публикуват както оригинални материали, сравняващи бойния потенциал на руския на американския флот, както и препечатват едни и същи материали многократно.

Пенсионираният капитан на ВМС на САЩ Брадфорд Дисмюкъс нанесе съкрушителен удар на руския флот, като публикува статия във "Форбс", в която основното мерило за бойната мощ на флотовете е тяхната маса. Именно масата като физическа величина: „Общо Кремъл има около 360 кораба. Вашингтон има 333, но американските военни кораби са по-големи от руските. Общата водоизместимост на флота на САЩ е 4,6 млн тона, на Русия - около 1,2 млн тона."

Несъмнено големината на корабите, които съставляват флота, е от голямо значение. Именно водоизместимостта определя продължителността на плаването. Корветите са способни да работят в близката морска зона без голям риск. Само крайцерите и есминците са способни да "браздят океанските простори". Имаме голям проблем с корабите от този, първи ранг. Само пет крайцера, единият от които е изпратен за дългосрочен ремонт и модернизация. Три есминеца, доста древни. Девет не по-малко древни големи кораби за борба с подводници. В постсъветския период са построени само две фрегати от проект 22350, които все още не достигат до възможността за плаване в океанската зона.

Да, и още един самолетоносач, чието бъдеще е обвито в мрак и неизвестност.

Разбира се, да се конкурира с американския надводен флот по отношение на "масата" сега може само Китай, който изгражда големи кораби с темпове, недостъпни за никой друг в света.

Не трябва обаче да се забравя, че качеството се определя и от още две категории - ударните и отбранителните възможности на корабите. И тук в руския флот в сравнение с ВМС на САЩ не е толкова лошо. И ако говорим само за ударните възможности, то е даже съвсем добре.

Почти всички американски кораби са снабдени с противокорабната ракета Harpoon, създадена през 70-те години. Ракетата е предзвукова. И въпреки последната си модернизация в началото на 90-те години, тя не може да се счита за съвременна ракета, способна да причини значителни щети на атакуваните кораби. Тя може да бъде опасна само за флотите на Третия свят.

Съвсем наскоро и следователно в малки количества се появи нова противокорабна ракета (AGM-158C LRASM). Тя се различава от „Харпун“ по увеличения си обхват (800 км), намалената радарна сигнатура, както и „интелектуализацията“ на атаката. Тоест ракетата може да промени траекторията си в полет, приближавайки се до целта или като „змия“, или по някакъв друг умен начин. Тази ракета обаче, подобно на „Харпун“, е предзвукова, което намалява вероятността от преодоляване на противоракетната отбрана на вражеския кораб. AGM-158C има не само палубно, но и в перспектива авиационно базиране - на палубния изтребител-бомбардировач F-35C.

Ракетният арсенал на руските кораби е по-внушителен. Е, може би противокорабната ракета „Калибър“ може да се сравни с AGM-158C на основание, че също е предзвукова ракета. Но предзвукова до определена граница - на крайния сегмент от маршрута скоростта на „Калибър“ рязко се увеличава, достигайки 2,9 М. И това създава сериозен проблем за отбраняващия се кораб. Ракетата е с понижена радиолокационна забележимост. Вярно, обхватът на "Калибър" е по-къс – с около 500 км.

Има още две противокорабни ракети - свръхзвукови. Едната - „Гранит“ - вече напуска сцената. Вторият е свръхзвуковият „Оникс“, който развива скорост от 2,6 М. Ако основната версия на ракетата е имала обхват от 600 км, то в резултат на скорошната модернизация „Оникс-M“ е способен да прелети 800 км. Минималното разстояние за достигане на целта от активната радиолокационна глава със самонасочване е 50 км.

Има още една противокорабна ракета, перспективна, която вече е съвсем близо – хиперзвуковият „Циркон“, който развива скорост до 8-10 М. Това в момента е „идеалното оръжие“, с което никой кораб или брегова система за противоракетна отбрана не може да се справи.

Що се отнася до недостъпността на американските самолетоносачи, разположени на голямо разстояние от руските военноморски бази, това не е напълно вярно. Има далечна военноморска авиация, в който се експлоатират ракетните носители Ту-22М3. Подготвя се модификация на Ту-22М3М, на която ще върнат възможността за зареждане във въздуха. Един самолет е оборудван с три околохиперзвукови ракети К-32. Неведнъж сме писали, че нападение от ескадрила на тези ракетоносци е гарантирано, че ще причини сериозни щети на ударната група на самолетоносачите на САЩ, където и да се намира.

Затова трябва да се признае, че с много по-малко възможности за масирани маневри в далечната морска зона, руският флот все пак е в състояние да отблъсне американския флот при определени условия.

И в тази връзка е интересно да се разгледа сравнение на бойните възможности на два конкретни кораба от първи ранг, което беше направено от американския военен експерт Харолд Хатчинсън. Говорим за тежкия ядрен ракетен крайцер "Петър Велики" от проект 1144.2 „Орлан" и обещаващия американски есминец "Замволт", който има значително намалена видимост.

Хътчинсън смята, че решаващо значение има факта, че ефективната площ на разсейване на "американеца" е само 100-150 квадратни метра. А "руснакът" има ефективна площ на разсейване от около 25-30 хиляди квадратни метра. Тоест, експертът се опитва да пренесе в морето принципа на авиационните сражения „първи видял - първи стрелял - първи свалил“. Това обаче едва ли е възможно, тъй като корабите и особено корабите от първи ранг имат мощни системи за противовъздушна/противоракетна отбрана. Така че можете да стреляте по перфектно отбраняващ се кораб до посиняване. Особено с предзвукови ракети.

В универсалните пускови установки на перспективния американски есминец могат да се намират до 60 ракети „Томахавка“.

От всички видове - както противокорабни, така и за стрелба по брега. Разбира се е трудно да си представим ситуация, когато кораб излезе на поход, въоръжен само с един тип ракети. Но да предположим, че всички те са противокорабни - песпективните противокорабни ракети RGM-109E. И „Замволт“, откривайки по-рано „Петър Велики“, веднага ще ги изстреля. Да предположим, че „американецът“ има такъв отчаян капитан.

И Хътчинсън смята, че победата в този случай е гарантирана. Той обаче не взема предвид многоканалната противоракетна отбрана на крайцера. „Петър Велики" разполага със следните зенитно-ракетни комплекси - S-300F „Форт", S-300FM „Форт-М", два „Кама", както и 6 системи за ПВО „Кортик". Цялото това стопанство е в състояние едновременно да стреля по 56 цели. Общото бойният запас от зенитни противоракетни управляеми ракети е 366 единици.

Освен това успехът на отбраната е гарантиран от значителната разлика между скоростта и динамичните характеристики на атакуващите ракети и противоракетите.

„Томахавките“ са предзвукови ракети, максималната им скорост е 0,75 М. Скоростта на противоракетният зенитно-ракетен комплекс „Форт“ 48N6E / 2 достига 2100 м/сек. В същото време, претоварванията по време на маневриране при „Томахавките“ са в диапазона от 6-10 g. Противоракетата 48N6E / 2 може да се справя с цели, които маневрират с претоварвания до 17 g. Ракетата на зенитно-ракетния комплекс „Кинжал“ 9M330-2 прехваща цели, развиващи скорост от 700 м/сек. Ракетата ЗРПК „Кортик“ 9M311K прихваща цели, летящи със скорост 2 М.

Така че разчетът на Хатчинсън, че „Петър Велики“ няма да има време да се приближи до американския есминец на разстояние видимост на радара и съответно да изстреля ракети, тъй като ще бъдат унищожени, е погрешно.

Друга грешка на американския експерт е, че ефективната площ на разсейване на „Замволт“ за радарите на руския крайцер не надвишава 150 кв.м. На борда на "Петър Велики" има радарен хеликоптер за дълги разстояния Ка-31. Така че за неговия радар ефективната площ на разсейване (ЕПР) ще бъде много по-висока. Тъй като ЕПР значително зависи от ракурса на наблюдение.

„Замволт“ има скосени бордове в обратна посока, тоест надводната му част прилича на ютия. Но видът отгоре за радара на хеликоптера е съвсем различен, ЕПР е много по-голяма. А разстоянието на откриване достига не 70-80 км, както твърди Хатчинсън, а повече - около 300-400 км. И така, „Петър Велики“ ще изстреля противокорабните си ракети много по-рано.

Превод: М.Желязкова

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели