/Поглед.инфо/ На 12 октомври Владимир Путин, като част от Руската енергийна седмица, обяви предложение за създаване на международен газов хъб в Турция, като по този начин компенсира загубения капацитет за доставка на газ за Европа след терористичните атаки срещу “Северен поток”. Предложението дойде изненадващо по няколко причини.

Първо, ако се съди по първата реакция на турския енергиен министър, това е изненада и за турските власти. Самото предложение обаче беше прието с голям ентусиазъм: два дни по-късно Реджеп Тайип Ердоган възложи на правителството да разработи възможността за създаване на хъб в най-кратки срокове и дори очерта някои от детайлите на проекта. Например фактът, че може да се създаде хъб в турска Тракия, в непосредствена близост до границите на Гърция и България.

Второ, думите на Путин за газовия хъб пораждат на пръв поглед напълно решени въпроси. Северните потоци, минаващи по дъното на Балтийско море, наскоро бяха взривени. Така се доказа, че в новите реалности морските газопроводи съвсем не са най-безопасният маршрут за доставка на гориво. Създаването на газов хъб в Турция включва изграждането на нови морски тръбопроводи, които ще се изправят пред същите предизвикателства като “Северен поток”.

Защо в този случай предимствата на обявения проект все пак са повече от недостатъците му? И какво е стратегическото му значение, като се има предвид, че ЕС по принцип е поел курс към отказ от енергийни източници от Русия?

Първото предимство е относителната лекота на изпълнение на проекта. Според ръководителя на "Газпром" Алексей Милер Русия се е научила да строи газопроводи сама и ще може да осъществи такива проекти дори без западно оборудване и технологии. Освен това значителна част от необходимата инфраструктура вече е създадена. Още преди 2014 г., когато България под натиска на Европейския съюз забрани полагането на тръби на своя територия като част от проекта „Южен поток“, „Газпром“ успя да изгради сухопътната част от инфраструктурата в Краснодарски край.

Някои от тези мощности вероятно са били използвани за газификация на Краснодарски край и Северен Кавказ, но останалата част може да се използва по първоначалното си предназначение. Потъналия в забрава “Южен поток” е проектиран с капацитет от 63 милиарда кубически метра, което е дори повече от общия капацитет на “Северните потоци” (55 милиарда кубически метра). Потенциално е възможно да се завърши необходимата морска инфраструктура за една-две години. Толкова време отне на Русия изграждането на "Синия" и "Турския" поток. И морските отрязъци са много по-къси в сравнение с балтийската част на тръбата.

Сега към въпроса за сигурността. В този контекст Черно море се сравнява благоприятно с Балтийско. Русия и Турция тотално доминират региона във военно и разузнавателно отношение. Освен това Анкара пряко контролира преминаването на военни кораби през Босфора и Дарданелите и следователно може лесно да проследи техните действия и движения, а при необходимост и да забрани преминаването изобщо.

Колко надеждна може да бъде Турция като партньор? Това е въпрос за дълга дискусия, но колкото и противоречиви да са руско-турските отношения, Москва и Анкара изглежда са се научили да споделят икономически и геополитически интереси, като не позволяват на втората да навреди на първата. Освен това е ясно, че превръщането на Турция в газов хъб, какъвто досега бяха Германия и Австрия, а към който сега претендира Полша (чрез внос на американски ВПГ), укрепва политическите позиции на Ердоган. Той е изправен пред трудни президентски избори следващото лято, а настоящата икономическа криза в Турция, придружена от масово отслабване на лирата, в никакъв случай не е благоприятна за лесно преизбиране. В този смисъл Москва протяга ръка на Ердоган, което означава, че не може да се изключи политическото сближаване на страните (вероятно в рамките на по-големи обединения като БРИКС или ШОС) през 2023-2024 г.

Е, сега за основното. Защо изобщо им трябваше този проект на Русия и Турция? През май тази година Европейската комисия представи стратегията “Презареди ЕС”, която предвижда пълен отказ от руски енергийни източници, включително газ, до 2027 г. Но само изпълнението на проекта за създаване на международен газов хъб в Турция ще отнеме поне няколко години. Сериозните хора няма да си правят труда за това в името на доставки на гориво за три-четири години.

Единственият отговор на този въпрос е следният. Москва и Анкара залагат на разпадането на Европейския съюз, най-малкото на значителното суверенизиране на страните от Южна и Източна Европа по икономически въпроси. Очакваният спад в икономиката на локомотива на ЕС - Германия - ще свие субсидиите за по-слабо развитите страни от бюджета на Съюза. Ще стане много по-трудно да се диктува политическата воля и да налагат икономически решения на Брюксел. Това означава, че България, Унгария, Чехия, Словакия, Сърбия и други страни, зависими от руските доставки на петрол и газ, най-вероятно ще започнат да вземат решения в полза на национални, а не на транснационални интереси. На фона на предстоящата икономическа буря надеждните доставки на руски газ с посредничеството на Турция могат да бъдат истинско спасение за тях.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com