/Поглед.инфо/ „20 години БРИКС“ е заглавието на статия, публикувана в американското издание Project Syndicate, посветена на обединението на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Автор на публикацията е Джим О'Нийл, британски професор по икономика, който се нарича създател на съкращението БРИК. Той отбелязва в статията, че страните от БРИКС заемат над 25% от земната повърхност, 40% от населението и имат общ БВП от 15,435 трилиона долара.

Съкращението е измислено от Джим О'Нийл през 2001 г., който обявява, че групата на най-големите развиващи се страни започва да оказва все по-голямо влияние върху световното развитие. Съкращението става широко известно две години по-късно, когато банка “Голдман Сакс”, където Джим О'Нийл работи, представя доклада “Мечта с БРИК: Пътят към 2050 г.

Формално групата БРИКС се появява през юни 2006 г. като част от Икономическия форум в Санкт Петербург с участието на министрите на икономиката на Бразилия, Русия, Индия и Китай. О'Нийл предполага, че Бразилия, Русия, Индия и Китай ще променят политическите си системи, за да се присъединят към глобалната икономика. Докато Китай и Индия трябва да станат доминиращи доставчици на индустриални стоки и услуги, то Бразилия и Русия трябва да останат доставчици на суровини.

И днес Джим О'Нийл гледа на света в глобалистка оптика. Той твърди, че нарастването на дела на икономиките от БРИКС в световния БВП ще има важни последици "за системата на глобалното управление". Сякаш всяка от тези държави - Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка - няма задачи извън замисленото от носителите на глобалната власт.

Подробен анализ на дейността на БРИКС е направен на срещата на високо равнище през 2020 г., където председателства Русия. До 2020 г. общият БВП на страните от БРИКС възлиза на 25 процента от глобалния (21 трилиона долара), а техният дял в международната търговия достига почти 20 процента (6,7 трилиона долара). Взаимният износ на "петте" е нараснал с 45 процента (от 2015 до 2019 г.).

Джим О'Нийл признава, че развитието на БРИКС не върви според очакванията му. „Почти няма напредък на фронта на общото глобално управление, дори и в лицето на смъртоносна пандемия“, оплаква се британецът.

Междувременно през 2014 г. е създадена Банката за развитие на БРИКС. Все още далеч не е равна със Световната банка, но от 2015 г. финансовите министри и ръководителите на централните банки на страните от тази група се консултират относно създаването на многостранна финансова система - аналог на СУИФТ. През март 2019 г. е обявено създаването на собствена платежна система.

„Вярвам, че БРИКС ще продължи да насърчава един вид нов световен ред“, казва Афонсо Веласко, асистент в катедрата по международна политика във Факултета по международни отношения в Университета в Рио де Жанейро. „ Нашето виждане по различните международни въпроси естествено се различава от позициите на САЩ и Европейския съюз. БРИКС продължава да бъде много важен координационен център в смисъла на стремеж към установяване на нов световен ред“, допълни той.

„Заявената цел на тази БРИКС е да подкрепя и обединява развиващите се страни. Той също така консолидира усилията си за поддържане на мир и единство, за да се преодолее класовата разлика между различните държави “, напомня иранската агенция „Фарс“.

Така че има много да се направи по взаимодействието между членовете на БРИКС, както и членовете на тази група с други държави. То би могло да се изгради „на принципите на зачитане на Устава на ООН и основните норми на международното право, суверенното равенство на държавите, ненамеса във вътрешните работи и мирното уреждане на спорове“. По-специално, да се дефинират международни принципи, способни да обединят петте държави на три континента не само чрез общи декларативни разпоредби или, да речем, взаимна търговия. Нито трябва да си затваряме очите за противоречията, които разделят например двама членове на групата - Индия и Китай.

В западните мозъчни тръстове постиженията на БРИКС често се възхваляват (не само Джим О'Нийл участва в това). „Държавите от БРИКС ще останат основният източник на растеж за утрешния свят, какъвто са днес. В бъдеще заедно те ще заемат доминиращо положение в глобалната икономика, точно както някога са правили Европа и САЩ “, пише американското издание „Форин Полиси“ през 2012 г.

От гледна точка на американското външнополитическо списание обаче „господстващото положение в световната икономика“ на страните от БРИКС не трябва по никакъв начин да оспорва принципа на глобално управление под егидата на САЩ. Или по-точно под егидата на върхушката на американската управляваща класа, която нарича себе си „глобален елит“. Следователно тезата на Пекин, че създаването на „по-справедлив рационален световен ред“ изисква „активно участие в глобалното управление“ е спорна. Да се участва ли заедно със Съединените щати? Ще позволят ли САЩ, докато останат „глобална суперсила“), да разрешат каквото и да било участие на Китай на равна основа с тях в нещо? Особено в „глобалното управление“? Отговорът е очевиден.

Групата на БРИКС няма да се разтвори като асоциация, ако членовете на тази асоциация твърдо се представят не като „участник в глобалното управление“, а като многополюсна алтернатива на еднополюсния свят - и не само в икономиката, но и в политиката. Без това идеолозите на глобализма ще доведат случая до установяването на Земята на системата, изобразена от философа Александър Зиновиев в антиутопичния роман „Глобалният хуманист“. Там бъдещето се представя като живот в условия на чудовищно социално неравенство, унищожаване на семейството, затъпяването на Хомо Сапиенс поради прехвърлянето на логически функции на роботи и господството на лъжата, покрито с лозунги за „спасяване на човечеството“, за да се установи силата на „глобалния елит“.

Превод: В. Сергеев