/Поглед.инфо/ Война все няма, а президентът на Украйна вече е успял да извърши подвиг. Работата е в това, че американските куратори почти открито му забраниха да отиде в Мюнхен на конференцията по сигурността, която се проведе в събота и неделя. Там той можеше да говори с европейските лидери, да се увери още веднъж, че те не искат никаква война, да се вкопчи в тази позиция и да се съпротивлява още малко, докато Вашингтон го изрита на фронта.

И като цяло изглежда някак неприлично: страната е под заплахата от руско "нашествие", посолствата се евакуират от Киев, а президентът на страната, вместо да бъде сниман в бронежилетка и строго лице, отива да си почине в легендарния хотел Bauerisch Hof. Там го очакват СПА център, басейн, ресторант с три звезди Мишлен. Междувременно украинските граждани мръзнат в окопите по някаква причина. Некрасиво е, но негова воля.

„Може би това (пътуването до конференцията) не е най-мъдрият избор“, каза Джо Байдън по този повод. Но Зеленски все пак не послуша своите господари и се втурна към Мюнхен за уикенда. Подвиг или не – може да се спори, но има нещо героично в това.

На конференцията украинският лидер произнесе реч, която беше едновременно пламенна и предпазлива. От една страна той помоли да не ескалира темата за руската „агресия“: „За да помогнете наистина на Украйна, не е нужно постоянно да говорите за датите на вероятно нахлуване“. Усещаше се, че всичките му нерви вече са изпънати докрай от тези разговори.

От друга страна, той се опита набързо да осребри темата за „инвазията“, като поиска отговор на въпроса кога най-накрая Украйна ще бъде приета в ЕС – и в същото време в НАТО: „Имаме нужда много повече от други дати . И всеки разбира кои.“

Скоро получи отговор, но преди това се случиха много интересни неща. Генералният секретар на НАТО Столтенберг каза, че ако Кремъл иска по-малко НАТО по границите си, той ще получи "повече НАТО". Парадоксално е, но въпреки това откровено разпалване на война, той получи наградата Евалд фон Клайст, на името на първият организатор на Мюнхенската конференция, истински миротворец, човек, който наистина направи много за сигурността в Европа.

Евалд фон Клайст, който успява да служи във Вермахта по време на Втората световна война, принадлежеше към едно от най-благородните и известни фамилии в Германия. Военни, политици, учени, поети – кой ли не е бил там, включително един от най-големите драматурзи в Европа Хайнрих фон Клайст.

Семейство Клайст активно се противопоставя на Хитлер. И младият Евалд, и баща му са участници в заговора на Щауфенберг. След провала, баща му е екзекутиран, Евалд е спасен от някакво чудо. Братовчедът на Евалд, генерал-фелдмаршал, който командва германските танкови войски, е осъден в СССР като нацистки престъпник и загива във Владимирския централен затвор през 1954 г. Семейното имение на Клайст в Померания се озовава в Полша след войната.

Нестандартният житейски опит направи немския аристократ изключителен миротворец. Организираната от него конференция в Мюнхен се превърна в платформа за преговори за американските и европейски елити. До края на Студената война това беше наистина полезно начинание. Европейците много умело се наместваха между СССР и САЩ, добивайки относителна независимост и постигайки липсата на конфликти на континента. Европа живееше в мир. Процесът на разоръжаване протичаше успешно.

Въпреки това, през 90-те години на миналия век американците започнаха да приватизират тази площадка. Евалд фон Клайст се пенсионира, а постът му беше зает от Хорст Телчик, който обаче също така работеше на непълно работно време в борда на директорите на американската корпорация Boeing.

Постепенно американците напълно избутаха представителите на Стария свят и им наложиха своята визия за „европейска сигурност”. Те пренебрегнаха позицията им по отношение на Ирак, завлякоха ги в бомбардировките на Белград, завлякоха всички в Либия, Афганистан и т.н. по списъка.

Тогавашният генерален секретар на НАТО, британският политик Джордж Робъртсън много ярко описва атмосферата на Мюнхенската конференция в началото на 2000-те: „... Дон Ръмсфелд (министърът на отбраната на САЩ) се завърна при нас като един Терминатор и изрази намерението си да се справи решително с европейците“.

Тази унизителна еднополярност, пълната зависимост на европейските елити от американските покровители, беше точно отбелязана в речта в Мюнхен от 2007 г. от Владимир Путин. В този момент трябваше да видите лицата на европейските лидери! За опасностите от подобен подход ги предупреди и руският президент. В един момент за американците ще бъде изгодно да започнат война в самата Европа, а местните лидери няма да могат да направят нищо по въпроса.

Излишно е да казвам, че петнадесет години по-късно всичко това се сбъдна, както бе прогнозирано. САЩ нахлуха в Украйна и я превърнаха в престъпен анклав с размерите на Тексас. Местните нацисти във всеки един момент могат да организират клане в страната, в резултат на което стотици хиляди бежанци ще се втурнат към Европа. Ръководителят на анклава сега заплашва, под предлог, че не се спазва Будапещенското споразумение, да спретне „на коляно“ ядрено оръжие. Европа е принудена да гледа мълчаливо на всичко това.

И сега Щатите използват Мюнхенската конференция, за да въвлекат европейските елити в кървавото клане в Украйна, което те самите се опитват да организират. Основният сюжет на Мюнхен-2022 беше прословутата "инвазия" в Русия.

Един след друг говорители заявиха, че Русия "всъщност" не е изтеглила войските си от украинската граница. Че всички експлозии и обстрели на Донбас отново са "провокация" на Русия. Евакуацията на жени и деца от ДНР и ЛНР също е провокация. Скоро Русия със сигурност ще нахлуе в Украйна, независимо какво ще каже Путин там, и след това ще плати напълно за инвазията.

Британският премиер Борис Джонсън звучеше най-агресивно от всички. „Удвоихме военното си присъствие в Естония“, съобщи той. Увеличихме военното си присъстви в Полша и във въздушното пространство на Югоизточна Европа ... отправихме 6 изтребителя „Тайфун“ в Кипър, военни кораби в Източното Средиземноморие и Черно море. Гордея се с това, че от 2014 г. помагаме на Украйна, обучили сме 22 хиляди военни, отправили сме 2000 противотанкови ракети.<…> Ако Русия използва насилие срещу мирния и невинен украински народ, то <…> в нашите общи интереси е Русия да загуби и всички да го видят."

По отношение на реториката Джонсън надмина дори Камала Харис. Вицепрезидентът на САЩ основно заплаши Русия с икономически санкции и много внимателно определи военните граници на американската намеса: укрепване на източния фланг на НАТО и нищо повече.

Много интересен диалог се проведе между Харис и Волфганг Ишингер, немски дипломат и председател на Мюнхенската конференция. Ако бъде преведен от дипломатически на руски, Ишингер попита вицепрезидента на САЩ дали американската политика в Европа ще се промени, ако „нов Тръмп“ дойде на власт в САЩ.

В крайна сметка никой не се съмнява, че републиканците ще вземат мнозинството от демократите в Конгреса още през ноември тази година и след по-малко от три години ще доведат Тръмп (или Тръмп 2.0) на власт. А смяната на управляващата партия дава на Вашингтон просто неограничени възможности да зареже съюзниците си.

Всички добре знаем как американците гледат на споразуменията. Първо сключиха иранската сделка, след това дойде Тръмп и я отмени, сега те предлагат да я предоговарят отново, след три години може би ще я анулират отново.

Основната грижа на европейците днес е, че Вашингтон ще ги въвлече в пълномащабен конфликт с Русия, а след това изведнъж ще си тръгне и/или ще направи някои други неща. И тогава какво?

Вицепрезидентът отговори, че нищо такова няма да се случи, че и републиканците, и демократите искат да се противопоставят на Русия и има пълен и вечен двупартиен консенсус. Е, какво друго можеше да каже? Да, ще ви обединим ако е необходимо и ще получите втори Афганистан, при това на максимална скорост?

В следващия въпрос Ишингер заяви, че това американско приключение (той го изрази много по-учтиво) ще сложи край на цялата система за сигурност в Европа и попита дали има дипломатическо решение на проблема с Русия: „Можем ли да говорим не само за Русия , но и с Русия?" На което Камала Харис отговори, че е отдадена на дипломацията, но ако Русия нахлуе, тогава войната не може да бъде избегната и европейците не могат да се преборят с нея.

Мюнхенската конференция трябваше да демонстрира пред целия свят единството на страните-членки на НАТО. Но те бяха обединени само в едно: никой от тях няма да изпрати войските си в помощ на Киев. В същото време всички те (с различна степен на упоритост) тласкат Зеленски към — нека наречем нещата с имената им — военни престъпления.

Те очакват чудовищни провокации от Киев с използване на химическо оръжие, бомбардировки над цивилни и кланета на техните съграждани. Украинският режим е получил предварително индулгенция за всякакви зверства. Германският канцлер Олаф Шолц каза, че думите на Путин за геноцида в Донбас са "просто смешни".

Но в същото време на Зеленски не се обещават войници от НАТО. — Действай момче, само-само-само. Европейски и американски уберменши ще пият бира във военните бази и ще гледат по телевизията как умират украински уберменши на Изток. И когато накрая Зеленски бъде завлечен в Хага, бившите му покровители ще се преструват, че изобщо не са замесени и че той е разбрал всичко погрешно.

И да, относно приемането на Украйна в НАТО. Зеленски получи отговор на въпросите си. Германският канцлер Олаф Шолц му отговори недвусмислено: „Членството на Украйна в НАТО не е на дневен ред и няма да се случи в обозримо бъдеще“.

Заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков наскоро посъветва Северноатлантическия алианс да формализира отказа си да приеме Украйна и Грузия в НАТО на срещата на върха в Мадрид през юни. Както виждате, европейските партньори чуха сигнала и се смутиха. Сега остава само да се формализира и консолидира позицията на германския канцлер (с която повечето лидери на Стара Европа несъмнено са съгласни) в окончателния документ в Мадрид. И всичко за всички ще се оправи.

Превод: ЕС