/Поглед.инфо/ Бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол днес осъжда руснаците за предполагаема "намеса" в президентските избори в САЩ. Но това много прилича на поведението на “подпалвач, който се опитва да намери тези, които са отговорни за пожара, започнал от собствената му кибритена клечка”, пише бившият офицер от морската разузнавателна служба Скот Ритър. Според него, участието на Макфол в "американската намеса" в руските избори през 2012 г. провокира всичко, което се случи по-късно.

След публикуването на доклада на Мюлер, Съединените щати "бяха обхванати от безумие", пише на страниците на The American Conservative, бившият офицер от разузнаването на морската пехота Скот Ритър, който участва в прилагането в СССР на споразуменията за контрол над въоръженията. Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че съдържанието на доклада напълно го оправдава, а противниците му от Демократическата партия заявяват, че документът съдържа доказателства за "престъпления", които заслужават импийчмънт. В същото време Тръмп не успява да изпълни предизборното си обещание за подобряване на отношенията с Русия, а неговите опоненти сякаш са заседнали във времето и всеки ден отново преживяват президентските избори през 2016 г. с твърдения за „руска намеса“. А някъде по средата е днешната реалност: плачевното състояние на руско-американските отношения и фактът, че двете страни с ядрените си арсенали могат напълно да унищожат цялото човечество, подчертава авторът.

Разбира се, американците имат пълното право да се тревожат за последиците от "руската намеса" в изборите, които са основата на американската демокрация, но при търсене на решения на проблемите, които усложняват двустранните отношения, е необходимо да се даде на всеки проблем точно определение и да се разбере защо се намираме в такава ситуация се казва в статията: „За да разберем защо Путин е решил да се намеси в нашите избори, не е нужно да стигаме далеч. Достатъчно е да си припомним нахалните лудории на администрацията на Обама.“ Всички руски действия бяха реакция и отговор на „дългогодишната американска намеса във техните вътрешни работи“, която започна още след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., при това ключов участник в тази намеса беше професорът от Станфорд Майкъл Макфол, отбелязва авторът. Като американски посланик в Русия от 2012 до 2014 г. Макфол отговаря за „политиката на сътрудничество с Москва“ от името на администрацията на Обама. "Когато тази политика се провали, той допринесе за намесата на САЩ в руските президентски избори през 2012 г. в опит да попречи на Владимир Путин да заеме поста президент", пише The American Conservative.

Още през 2006 г. към Макфол се обърнаха хора от обкръжението на Барак Обама и му предложиха да се присъедини към групата експерти, които след това даваха на сенатора от Илиноис препоръки по въпроси на външната политика като част от подготовката му за президентската надпревара през 2008 г., спомня си авторът. Макфол, който по това време преподава политически науки в Станфордския университет, се съгласи и бързо се превърна в доверен експерт на Обама по руската тематика. След като спечели президентските избори през 2008 г., Обама назначи Макфол за специален помощник на президента и старши директор по въпросите на Русия и Евразия в Съвета за национална сигурност, и една от първите му задачи беше разработката и реализацията на презареждането в руско-американските отношения.

По онова време сред специалистите по Русия съществуваше широко разпространеното мнение, че отношенията между Вашингтон и Москва са спаднали до най-ниското ниво от времето на Студената война. Макфол заяви, че целта на планираното презареждане трябва да бъде "установяване на сътрудничество с Русия по въпроси от взаимен интерес", както и "формиране на многопланови отношения с Русия, включително обществени контакти", които могат да бъдат реализирани чрез политиката на "активно взаимодействие". В действителност обаче презареждането с Русия за Макфол в по-малка степен засягаше руско-американските отношения и много по-голяма - установяването на силни връзки между администрацията на Обама и бившия премиер Дмитрий Медведев, който през 2008 г. смени Владимир Путин като президент, пише The American Conservative.

Държавен секретар на САЩ по това време беше Хилари Клинтън, която през март 2009 г. трябваше да се срещне в Женева със своя колега от Русия Сергей Лавров. И когато Макфол каза, че не би било лошо да се привлече вниманието към презареждането, тогава един от служителите на Държавния департамент предложи идеята да се направи символичен бутон за рестартиране. Като експерт по Русия в Съвета за национална сигурност Мафкол представи превод на руски език, за да се напише правилно правилната дума - но когато на срещата Клинтън представи бутона за презареждане на Лавров, се оказа, че там е написано „претоварване“, напомня авторът: „Това означава скок на напрежението в мрежата, поради което предпазителите изгарят и даже може да започне пожар."

И макар тази неловка грешка да не потопи руско-американските отношения, тя се е превърна в илюстрация на на непрофесионализма на човек, който твърди, че е експерт във всичко, което засяга Русия, и се оказва на върха на американската политика, се подчертава в статията. В крайна сметка формалното образование и обучение на Макфол като експерт по Русия е впечатляващо: през 1986 г. завършва Станфорд с бакалавърска степен по международни отношения и славянски езици, след което получава на същото място магистърска степен по руски и източноевропейски изследвания, след което отива в Оксфорд, Англия, където пише дисертация по международни отношения. А през 1990 г. Макфол отива в Съветския съюз, където работи в Московския държавен университет, завършва там дисертацията си и следващата година получава научна степен, напомня The American Conservativ.

Още по това време Макфол започва да "изтрива границите между науката и политическата дейност", отбелязва авторът. През 1990 г. става консултант на Националния демократичен институт*, който се нарича "нестопанска, непартийна, неправителствена организация, която подкрепя демократичните институции и демократичните методи на работа във всички региони на света". Този институт е създаден през 1983 г. за практическа дейност от страна на Националния фонд за подкрепа на демокрацията**, създаден от Конгреса след решението на президента Роналд Рейгън да насърчава "публичната дипломация" в интерес на националната сигурност на САЩ. Така в Москва Макфол действа като научен сътрудник в Московския държавен университет и като официален представител на Националния демократичен институт, активно помагайки на коалицията от руски политици, оглавявана от президента Борис Елцин, когото той наричаше „катализатор на края на Студената война“.

Признавайки, че Елцин е "безспорен лидер на антикомунистическото движение в Русия", Макфол отбеляза, че "Демократична Русия" се подкрепя не заради одобрението на либералните идеи, а въз основа на разбирането, че такъв алианс е необходим за разгрома на съветския режим. Такова признание обаче изчезна, когато по-късно Макфол започна да оправдава корумпираното и неефективно държавно управление, което се превърна в определяща черта на управлението на Елцин като президент на Русия, се подчертава в статията. Макар че Макфол се увличаше от идеята за „руската демокрация“, той не можеше да даде точната й дефиниция, обяснява авторът: „В своята книга от 2001 г. „ Незавършената руска революция. Политическите промени от Горбачов до Путин” Макфол свободно използва понятието “демокрация”, но признава в забележките, че тя не съществува в Русия. Работата е там, че Елцин беше далеч не самоотвержен защитник на демократичните добродетели, а не повече от марионетка на САЩ, която те си избраха за Русия."

През 1999 г. Елцин подаде оставка и отстъпи мястото на лично избрания наследник Владимир Путин. И за по-малко от две години Макфол стигна до заключението, че бившият офицер от КГБ е "нанесъл значителни щети на демократичните институции" в Русия - въпреки че в действителност истинските демократични институции в страната по време на Елцин дори не бяха формирани, затова нямаше на какво да се причини вреда, се отбелязва в статията: “Първият руски президент се погрижи за това, разрушавайки руския парламент през 1993 г., а през 1996 г. - фалшифицирайки изборите (с активна американска подкрепа). Всичко, което Путин можеше да направи, когато дойде на власт, беше да изправи курса на руския държавен кораб. И не можеше да измисли нещо, което никога не е съществувало в Русия (демокрацията).“

Проблемът с Макфол е, че той не се фокусира върху действията на Путин като президент, а на факта, че Путин стана президент, обяснява авторът: „Между теорията на Макфол за руската “демокрация” и действителността на Путин имаше първоначално несъответствие. Путин разглежда разпадането на Съветския съюз като "най-голямата геополитическа катастрофа на века". Той стоеше до Елцин, когато той се унижаваше сам и унижаваше Русия пред президента Бил Клинтън. Едно нещо е сигурно: Путин никога няма да си позволи да постъпи така.“ Според него политиката на презареждане на Макфол имаше като основна цел "да утвърди американското влияние в руската политика след Путин". И когато Путин обяви през 2011 г., че отново ще се кандидатира за президент, тази политика се провали.

Действайки в рамките на презареждането, администрацията на Обама, чрез Агенцията на САЩ за международно развитие, Националния фонд за демокрация, Националния демократичен институт и други неправителствени организации, по настояване на Макфол, предостави финансиране на руски обществени организации, които се сляха в "политическа опозиция" и започнаха да се противопоставят на президентските амбиции на Путин пише The American Conservative. Макфол също призоваваше държавния секретар Клинтън да се изкаже в подкрепа на руската опозиция. „Ние подкрепяме правата и стремежите на руския народ, така че те да могат да постигнат напредък и по-добро бъдеще за себе си“, заяви Клинтън публично през декември 2011 г. В отговор Путин и руското правителство я обвиниха, че "се намесва във вътрешните работи" на страната им, напомня авторът.

И когато Обама назначи Макфол за посланик в Русия в края на 2011 г., като една от първите си стъпки тойпокани в американското посолство на срещаръководителите на различни руски опозиционни организации. Не е изненадващо, че когато Путин спечели президентските избори през март 2012 г., той незабавно наложи забрана за чуждестранно финансиране на руските неправителствени организации, след което Националният фонд за демокрация, Националният демократически институт и други организации, чрез които се финансираха политическитеобединения в Русия, бяха изгонени от страната. Макфол, чиято цялостна дейност като посланик в Русия се градеше на „мобилизиране“ на обществото и опозицията чрез неправителствени организации, така и не можа да се възстанови от тази загуба, се казва в статията. През февруари 2014 г. той обяви, че напуска поста си на посланик, като обясни, че е време да се върне в Станфорд и отново да се занимава с научна дейност.

Напускайки Москва, Макфол стана един от основните критици на Путин на Запад. Той пише много по тази тема и често се появява като експерт по телевизията, а "Путинска Русия" му предоставя голямо количество материал за работа, отбелязва авторът. Като убеден привърженик на Хилари Клинтън, Макфол избра Доналд Тръмп за нова цел и остро критикува всичките му опити да презареди отношенията с Русия, наричайки ги „заблуждение“. Според Макфол за отвратителното състояние на руско-американските отношения е виновен единствено Путин и всички опити на Тръмп да нормализира тези отношения са само в интерес на Кремъл. "Но именно участието на Макфол в американската намеса в изборите в Русия през 2012 г. предизвика движението на всичко, което се случи по-късно", се подчертава в статията.

Руските власти са убедени, че Макфол и администрацията на Обама "целенасочено и активно са си пъхали носа" в президентските избори, за да попречат на Путин да победи, пише The American Conservative. Не е случайно, че бившият посланик има забрана за влизане в Русия, а през 2018 г. Путин дори се обърна към Тръмп, да позволи на руските специални служби да разпитат Макфол за незаконната му дейност по време на битието му на посланик, се казва в статията: „Руските твърдения са необосновани, а молбата на Путин – абсурдна, но фактът си остава факт: ако трябва да се намерят виновниците за плачевното състояние на руско-американските отношения, не трябва да ходите далеч. Достатъчно е да си припомним Макфол и неговите многогодишни усилия за създаване на фалшива руска "демокрация", които положиха основите за провала в двустранните отношения." И макар че днес Макфол активно осъжда руснаците за мнимата им "намеса" в президентските избори в САЩ, това "много прилича на подпалвача, който се опитва да намери отговорните за пожара, започнал от собствената му кибритена клечка", заключава авторът.

* Националният демократичен институт за международни отношения (National Democratic Institute for International Affairs) е организация, чиято дейност е призната за нежелана на територията на Руската федерация с решение на Главна прокуратура от 10.03.2016 г.

** “Националният фонд в подкрепа на демокрацията” (The National Endowment for Democracy) е организация, чиято дейност се счита за нежелана на територията на Руската федерация с решение на Главна прокуратура от 28.07.2015 г.

Превод: М.Желязкова