/Поглед.инфо/ За политиците в САЩ и Западна Европа, които се опитват да отклонят вниманието от собствената си катастрофално неефективна борба срещу пандемията COVID-19, Китай се превърна в удобна изкупителна жертва, пише в статията си за The Guardian професорът по история в университета Виланова Ендрю Лю.

Да се обвинява Поднебесната е много привлекателно, тъй като има двойствен характер. Първо, либералите и консерваторите в САЩ, включително президентът на САЩ Доналд Тръмп, обвиняват Китайската комунистическа партия в укриването на информация през ключовите седмици на януари, за да се защитят по този начин. Освен това някои прибягват до друг ясен подтекст, който може да бъде формулиран по следния начин: истинският виновник за сегашното огнище на коронавирус е китайският народ и неговите екзотични обичаи.

Каквито и да са намеренията на политиците, вече се забелязва как критиката към Китай се трансформира в рязко увеличаване на расисткото насилие срещу китайските и азиатските диаспори, живеещи в САЩ, Западна Европа и Океания.

Всеки сериозен опит да се изясни ролята на Китай в тази пандемия, според автора, също трябва да вземе предвид специфичните политически и икономически условия, които осигуриха растежа на Китай през последните години на световния пазар, а също така допринесоха за разпространението на вируса и посяха семето за негативната реакция на Европа и Америка.

Нека приемем за даденост твърдението, че новият коронавирус е причинен от културно обусловената любов към яденето на панголини. Въпреки че е вярно, че в континентален Китай люспите и месото на панголините се рекламират като вид традиционна медицина, статистиката показва, че глобализацията и нейните последици, довели до обогатяването на представителите на китайския бизнес, са истинска ключова променлива тук.

Цените на животните са се повишили от $14 за килограм през 1994 г. до над $600 долара в момента, а обемът на незаконните доставки, редовно конфискувани на границата, вече надхвърля 10 тона.

Клиентите, които поръчват такива представители на дивата природа, често правят това, за да парадират с богатството си или да празнуват добър ден на фондовата борса. Но такива хора са малцинство. Повечето китайски граждани, според наблюдателя на The Guardian, се застъпват за строги ограничения и дори забрана за ядене на диви животни. По този начин нарастващото потребление на панголини е резултат не само от традиционната култура, но и от икономическата либерализация, която САЩ яростно защитават.

И именно тези икономически сили ускориха разпространението на вируса в чужбина. Ухан, където се е появил вирусът, първоначално е действал като център между големите крайбрежни градове като Гуанджоу и Шанхай и вътрешен Китай. Въпреки факта, че Ухан се смята за второстепенен град, дори той е включен в процеса на глобализация.

Но да се противопоставим на антикитайската линия не означава да оправдаваме или защитаваме действията на китайската държава. Очевидно чиновниците на КНР сгрешиха, когато се опитаха да заглушат д-р Ли Венлян, който беше предупредил приятелите си за вируса в ранен стадий на епидемията от COVID-19. В същото време китайското правителство последователно намалява заразата на вируса и неговата смъртоносност.

Но толкова ли силно се различават един от друг авторитарните и демократичните режими, както казват западните идеолози?

Повечето наблюдатели са съгласни, че през януари Китай скри кризата в Ухан в продължение на три седмици и това загубено време вероятно изигра решаваща роля за превръщането на тази местна епидемия в глобална.

Независимо от това, отрезвяващ ефект върху хората несъмнено ще бъде постигнат чрез четене на съобщенията за това колко време е било нужно на другите правителства, за да реагират на пандемията. Така Великобритания се влачи осем седмици, а САЩ пренебрегваха ясните предупредителни знаци в продължение на 70 дни.

Това бездействие беше отчасти резултат от изключителността на Запада, който вярваше, че вирусите и епидемиите се срещат само там, в бедните и не белите страни. И това е важен момент в борбата срещу антиазиатския расизъм, подчертава авторът.

„Тези опасни настроения няма да изчезнат автоматично, когато се създаде ваксината, освен ако не изискваме повече от либералните призиви за толерантност. Трябва също така да признаем и да се противопоставим на политическите и икономическите сили, които провокираха антикитайската реакция на Запад, както и да признаем неуместността на национализма в отговор на социалните и обществените кризи, с които се сблъскваме днес и които имат глобален мащаб.“, казва Ендрю Лю, наблюдател на The Guardian.

Превод: М.Желязкова