/Поглед.инфо/ Вече съм отбелязвал, че Армения (особено Нагорни Карабах) е чисто обективен геополитически съюзник на Русия и следователно Русия не може да бъде безразлична към съдбата на Арцах. Нагорни Карабах е историческата територия на арменците. Ако погледнете , то преди Новата ера това е Велика Армения.

Днешната война беше подпалена от Анкара и Баку - това е така. Но как? Чрез русофобската политика на сегашните власти на Армения, настоящият ѝ президент Пашинян. Той е открит либерал и западник, протеже на англосаксонците, дойде на власт с антируски лозунги, обещавайки открито да обърне Армения към НАТО и ЕС, да се оттегли от ОДКБ. Да не говорим за очевидното му „скачване“ със Сорос с всички последствия, които идват от тук, включително подготовката на соросоиди за изпращане в Русия за организиране на „цветни“ акции. Отчитайки именно русофобското състояние на официалното правителство в Армения, Ердоган и Алиев решиха да предприемат военни действия днес. Следователно може да се твърди, че конфликтът е бил разпален в достатъчна степен от русофобските власти на Армения. И също така е необходимо да се разбере, че за съжаление, според нормите на международното право, в по-голяма степен Азербайджан е прав, настоявайки за реално връщане на териториите под негова юрисдикция. Това произтича най-малко от „Формулата от Казан“, разработена преди десетилетие с прякото участие на Русия.

Изглежда, че „Формулата от Казан“ не е напълно способна да разреши военния конфликт, тъй като и Армения, и Азербайджан ще бъдат загрижени за своето пряко влияние в неразбираемия „временен статус“ на Нагорни Карабах, предвиден от „Формулата”. Следователно, без подходящ гарант в Нагорни Карабах ще има ново равнище на недоверие, нови военни действия, нова гибел на арменци и азербайджанци.

Посоката на действията на Русия може да бъде (в идеалния случай трябва да е), следната:

- Прехвърляне в Азербайджан на шест (от седем) района на спорни територии около Нагорни Карабах, които все още са под контрола на Армения, съставляващи „буферна зона“ („пояс за сигурност“);

- Дипломатически усилия за признаване на Нагорни Карабах като независима държава под протектората на Русия.

- Поставяне на мощна руска военна база на негова територия.

- В същото време е желателно да се запази поне един от спорните региони за Армения, който да свързва територията на Арцах с територията на държавата Армения, което ще премахне въпроса за Лачинския коридор. Въпреки че като вариант човек може да се съгласи и само на този коридор, 6-километров планински път, свързващ Армения и Нагорни Карабах.

Горното трябва да бъде предшествано от участието на Турция в преговорния процес, което ще премахне недоволството на Ердоган за факта, че Турция не е участвала в преговорния процес в Москва за прекратяването на огъня на 10 октомври 2020 г. Ердоган по горните точки може пряко да говори с Путин, личните им отношения са на доста високо ниво. В крайна сметка Ердоган трябва да бъде длъжен и благодарен, че Русия го спаси от атентата и преврата в Турция през 2016 г., въпреки че заради прекомерната си гордост самият той предпочита да дава малко по-неясни версии за своето „чудотворно“ спасение. Но в личен план той трябва да помни всичко това. Мисля, че ще има точки за контакт и влияние за прехвърлянето на Арцах към Русия. Пътьом, като се направи това, поне малко Турция ще се отдалечи от интересите на Запада и НАТО. В противен случай Ердоган ще бъде обективно насочен към търсене на допълнителни гаранции и споразумения със Запада. При всичките си симпатии към Турция, Алиев все пак не може да бъде наречен неспособен да води преговори с Русия, нито да бъде считан за русофоб. Между другото, Иран ще бъде повече от доволен от този вариант. А за Армения протекторатът на Русия над Нагорни Карабах ще може да я спаси от позор, тъй като Русия ще обяви, че интересите на арменците в Нагорни Карабах ще бъдат зачитани преди всичко. Мнението на Пашинян не трябва да представлява особен интерес за Русия и определено има взаимно разбирателство с властите в Нагорни Карабах. Разбира се, Русия ще трябва да даде необходимите гаранции на Азербайджан в ролята му за по-нататъшното съществуване и развитие на Карабах.

Трябва, разбира се, да разберем, че Турция на Ердоган се стремят към „Великия Туран“. Но това ще бъде следващият акт на борбата за влияние в региона. Засега Турция вероятно ще се съгласи с горния вариант. Силата на Турция е ограничена, има достатъчно проблеми. Ердоган трябва да разбере непредсказуемостта на ситуацията, ако настоява за твърд вариант за Нагорни Карабах. И така - Русия е приятелска страна за Азербайджан, а за Турция в много отношения партньор в ситуацията в Сирия. Азербайджан и Турция ще могат да обявят, че са успели да изтеглят Нагорни Карабах от Армения и най-важното да постигнат прехвърлянето на значителни територии, съседни на Арцах, контролирани преди това от Армения, в полза на Азербайджан. И това ще стане не чрез засилване на по-нататъшните военни действия, в резултат на които загиват азербайджанци, а чрез дипломатически натиск.

А за Русия този процес може (трябва) да бъде придружен от следните процеси:

- присъединяване към Русия на ДНР и ЛНР, евентуално на Абхазия и Южна Осетия.

- Ясни и недвусмислени мерки за обединяване на Русия и Беларус в една държава.

За това е достатъчно засега просто да се ръководим изключително от националните интереси на Русия, а не от либерални и прозападни нагласи. Което все още не е наблюдавано. И осъществяването на гореспоменатите стремежи на Русия към Нагорни Карабах (дори и да не бъдат изпълнени изцяло) ще позволи на сегашното правителство на Русия най-накрая да осъзнае имперската същност на страната.

Превод: В. Сергеев