/Поглед.инфо/ Игра на военнослужещи, проведена от мозъчния тръст РАНД, чиято тема беше възможна руска атака срещу Балтика, за пореден път разпали дискусии за „Новата студена война“. В хода на играта стана ясно, че НАТО с големи затруднения ще се опита да предотврати окупацията на региона от руските войски, ако разчита на конвенционалните видове оръжия, налични в момента.
Такива военно-щабни игри са от голямо значение за демонстриране на тактическа и оперативна реалност и техните резултати осигуряват храна за разширяване на стратегическото мислене. В този случай обаче заглавията, генерирани от тези игри в облака на медиите, повече изясняват отношенията между НАТО и Русия. Накратко, залогът на НАТО за възпиране никога не се е ограничавал до ангажимент да се победят съветските/руските сили по границите на НАТО. Не, НАТО подкрепи своя политически ангажимент, като заплаши да разшири конфликта отвъд войната, която Съветите искат да водят. Днес, както през 1949 г., НАТО предлага възпиране, като обещава ескалация.
Ранните години
За да се изясни този въпрос, от създаването на НАТО до 70-те години на миналия век западните военни стратези са очаквали Варшавският договор лесно да спечели конвенционална война в Европа. Плановете за военни операции с използване на конвенционални оръжия на водещите сили на НАТО често се свеждат, почти буквално, до опити за забавяне на Червената армия по пътя ѝ до Ламанша. НАТО планира широкомащабно използване на тактическо ядрено оръжие за забавяне на съветското настъпление - стъпка, която неизбежно ще предизвика реакция от страна на Съветите (те също се подготвят за такова развитие на събитията).
Вярата, че НАТО ще се провали в конвенционален конфликт, не противоречи на идеята, че НАТО може да играе важна роля за възпиране (предотвратяване) на войната. Първо, НАТО със сигурност би могло да затрудни живота на Съветския съюз. Побеждаването на комбинираните британско-германско-американски сили би било много по-скъпо от това да победим Западна Германия, ако е сама. Освен това, чрез разширяване на войната, НАТО може да нанесе щети за Съветите в други части на света. Преобладаващото превъзходство на силите на НАТО в морето и в авиацията на далечни разстояния би се оказало опустошително за съветските интереси извън Евразия, дори със съветското превъзходство на Централния фронт.
Най-важното е, че Москва трябва да мисли за заплахата, че Франция, Великобритания и САЩ ще започнат стратегически ядрени удари срещу Съветския съюз в отговор на успешна конвенционална атака. Дори американският президент да откаже да замени Берлин за Ню Йорк, Съветският съюз трябва да се тревожи за останалата част от ядреното възпиране на НАТО.
Активна отбрана/борба въздух-земя
Очакванията, че НАТО може да победи Варшавския договор във война, възникнаха едва след Войната от Йом Кипур. В този конфликт високоточните конвенционални оръжия нанасят такъв удар по настъпващите сили (на Синайския полуостров и Голанските възвишения), че американските военни стратези започват да вярват, че ще успеят да спрат съветската атака. Като заемат отбранителни позиции, които ще насочат напредващите бронирани машини на Червената армия в обширни зони на унищожение, силите на НАТО биха могли да забавят достатъчно и да нарушат съветското настъпление и да предотвратят унищожаването на позиции в Германия. Отбраната ще спечели време на НАТО за преместване на подкрепления и оръжия в Европа от Съединените щати, за да предприеме дълбока атака срещу логистичните и комуникационни центрове на Варшавския договор в Източна Европа, както и да нанесе удар в зоните от съветски интерес.
След 1982 г. концепцията за въздушен бой връща маневрата на бойното поле и връща на американските командири нарастващата увереност в способността им да победят Червената армия в бързо променяща се среда. Взаимодействието на сухопътните сили и военновъздушните сили би позволило удари в дълбочината на съветските позиции, потапяйки страховитата Червена армия и нейните източноевропейски съюзници в хаос. В същото време американският флот се готви да нанесе пряк удар по съветската периферия с помощта на въздушни удари и десанти, както и по заветните „бастиони“ на съветския флот от ядрени подводници. Всичко това не зависи по никакъв начин от защитата на една или друга част от територията на страните от НАТО. Стратезите се съгласяват, че Съветите могат да постигнат поне някакъв първоначален успех във всеки правдоподобен сценарий на военни действия.
В този контекст новината, че Русия може да спечели локален конфликт с използването на конвенционални оръжия от малки страни от НАТО близо до техните граници, се оказва много по-малко тревожна, отколкото изглежда на пръв поглед. С изключение на (вероятно) кратък период на уязвимост през 90-те години, Русия винаги е имала способността да заплашва страните от НАТО с конвенционални оръжия. Нещо повече, НАТО дори не започна да планира отбраната на балтийските страни с помощта на конвенционални оръжия дълго след присъединяването им към Алианса, вярвайки, че репутацията на Алианса и по-специално способността му да отвърне на удара по съветските интереси в останалата част на Европа това само по себе си е доста възпиращо.
Резултатите от военно-щабната игра на РАНД ни позволяват да заключим, че Русия ще може да превземе балтийските държави и евентуално да ги задържи за известно време. Обаче в самото начало на всеки конфликт Москва ще започне да търпи загуби, когато силите на НАТО се насочат към Калининград, Приднестровието и другите руски владения. Руският флот вероятно ще бъде атакуван от подводници и самолети на НАТО. Дългосрочните удари ще отслабят по-голямата част от останалите руски ВВС и ПВО. Накратко, Русия ще може да превземе Прибалтика, но само на цена, която далеч надхвърля ползите от задържането ѝ. Ето защо НАТО провежда политика на ограничаване през 1949 г. и я провежда до днес.