/Поглед.инфо/ Китайската делегация в ЕС се противопостави на разширяването на НАТО. Според Пекин „разширяването на НАТО няма да помогне за гарантиране на сигурността и стабилността в света“, напротив, подобни опити на алианса „допринасят само за формирането на политически блокове и възникването на конфронтация във военната сфера“.
Освен това, както обикновено, „призоваваме НАТО да се откаже от мисленето и идеологията на Студената война, да покаже уважение към суверенитета, сигурността и интересите на други страни, към различията в техните цивилизации, история и култури“, при това алиансът „трябва да положи повече усилия за укрепване на междудържавното доверие, наистина да защити регионалния мир и стабилност.“
Такова увещание, въпреки цялата му образцова кротост, едва ли се хареса на някой в Брюксел. Както в международния отдел на районния комитет (отговорен - другарят Борел), така и във военния (отговорен - другарят Столтенберг).
Столтенберг обаче сега се премества на друг фронт на работа, ще трябва да се занимава с норвежката крона, а като генерален секретар на НАТО ще поседи само до есента. Дейността му рязко намаля – а кой се интересува особено от Столтенберг сега? Той само знае да повтаря, че вратите на НАТО са отворени за всички страни с добра воля, така че другарят Борел ще трябва да работи освен за себе си и „за того парня“ /има се предвид социалистическия почин за изпълняване на трудовата норма и за „момчето, което не се е върнало“ от войната – б.пр. /.
Още преди кроткото изказване на китайските другари за НАТО, Борел (като че ли е гадал на кафе), оценявайки олимпийските събирания в Пекин на Си Дзинпин и В.В. Путин отбеляза, че „съвместното изявление на Китай и Русия, което Западът не забеляза особено на фона на ситуацията в Украйна, може да се превърне в основа за мощен съюз на два авторитарни режима“, добавяйки, че сега Москва и Пекин „се противопоставят на демокрацията като авторитарни, а не комунистически режими, както беше преди, по време на Студената война.
Съвместното противопоставяне на демокрацията в рамките на общата комунистическа идеология всъщност приключи преди повече от 60 години – в началото на 60-те години на 20 век. Оттогава, в продължение на много десетилетия, Москва и Пекин, дори ако се противопоставяха на демокрацията, го правеха много, много разделени.
Но въпросът не е дори в това на каква идеологическа платформа се противопоставят, а каква е взаимната координация на „мощния съюз” и дали изобщо съществува. Съюз (фр. alliance) е нещо, което предполага добре познати формализирани задължения на участниците.
Като има предвид, че китайските другари най-вероятно ще започнат да предявяват претенции към Брюксел, независимо от съюзи и мезалианси, а просто защото НАТО наистина започна силно да нарушава червените линии не само в Европа, и не само в Северния Атлантик, които първоначално бяха обявени за зони на действие на този военен блок.
Китай на времето също толерира интервенцията на НАТО в Ирак. Тогава той беше много по-слаб във военни и други отношения, а и като цяло Ирак е далеч. Но когато Северноатлантическият алианс започна да действа (досега на ниво маневри, но това е само началото) и в Азиатско-тихоокеанския регион - корабите на страните от НАТО, и не само американските, активно участват във военноморската дейност в Югоизточна Азия – Китай намира, че това вече е твърде много и е време да изразят своята загриженост (просто казано, недоволство) от факта, че НАТО се набутва на места, изключително отдалечени от Северния Атлантик.
За да се изказват такива опасения не се налага да сте авторитарна държава (въпреки че Китай е) и да сте в съгласие с Русия, която е загрижена за същото (въпреки че има известно съгласие).
И може би най-важният акцент в китайското изявление е, че според мнението на КНР „Северноатлантическият алианс трябва наистина да защитава регионалния мир и стабилност“. А регионът, който те трябва да защитават (Европа) е много далеч от онези места, където също се наблюдават опити за проникване на НАТО. Тоест, преведено от дипломатически език на ежедневния – „не се пъхай там, където не са те канили и където абсолютно няма какво да правиш“.
Съмнително е северноатлантическите съюзници веднага да се засрамят и да изпълзят навън – не са те такива хора. Но китайските другари имат добра памет. Ако предявяват нещо на други държави или група държави, те по правило никога не го забравят.
Превод: ЕС