/Поглед.инфо/ Засилените критики към алианса както от левите, така и от десните френски кандидати за президенти свидетелстват за дълбока криза в НАТО. Франция очертава курс към възстановяване на загубения си суверенитет.

На фона на засилващата се конфронтация между САЩ и Русия в Европа все по-често се чуват гласове на „здрав разум“ за преразглеждане на стратегията за сътрудничество с НАТО, както и за необходимостта от създаване на собствена европейска армия, която няма да зависи от прагматичните цели на американския хегемон.

В навечерието на президентските избори във Франция (първият тур от които ще се проведе на 10 април 2022 г.), дебатите на кандидатите и изказванията на политиците все повече поставят под въпрос необходимостта на страната от членство в НАТО.

Критични оценки за членството се чуват не само от лагера на „голистите“ (последователи на дьо Гол, който инициира оттеглянето на Франция от военното командване на НАТО през 1966 г.), но и от представители на дясноцентристките и левите политически сили.

„От Комунистическата партия до Националното обединение, много френски политически лидери се изказаха в полза на излизането на Франция от Атлантическия алианс. Въпросът дали да останем в НАТО или не, е в центъра на президентската кампания във Франция през 2022 г.", заяви журналистът Оливие Ведрин.

"Кризата около прекратяването на договора за подводниците за Австралия разтърси отношенията между Съединените щати, Канбера и Париж, които са исторически съюзници“, отбелязва още Tribune de Geneve.

През 2017 г. от 10 френски кандидати за президент 4 бяха за излизане от НАТО. Днес този брой расте. Нещо повече, дори френският президент Еманюел Макрон, който в началото на своето президентство беше фокусиран върху сътрудничеството със страните от англосаксонския блок, вече започна да дава критични оценки на алианса в средата на мандата си. НАТО, според него, „се бори срещу една идеология и система, които отдавна са изчезнали“.

Президентът на републиката призова за разработване на единна европейска отбранителна стратегия и отбеляза, че е важно „да не делегираме отбраната на Съединените щати, а самостоятелно да защитаваме интересите си, като си сътрудничим във военната сфера“.

НАТО: Критики отляво

На 3 януари 2022 г. Жан-Люк Меланшон, лидер на френската лява партия "Непокорена Франция", говори в ефира на радиоканала France Inter за необходимостта Франция да напусне НАТО и да подобри отношенията си с Русия.

„Имаме нужда от деескалация. Ако напуснем НАТО, няма да бъдем въвлечени в логиката на Студената война, към която американците се придържат по отношение на Русия и Китай“, обясни позицията си Меланшон.

Той добави още, че Русия е стратегически партньор на Франция, а американските опити да превърнат партньора на Франция във враг не са в съответствие с френските интереси.

„Защо трябва да защитаваме границите на Украйна?“ — попита кандидатът за президент.

Меланшон определи причините за безпокойството на Москва относно разширяването на НАТО на изток като легитимни, тъй като такова разширяване представлява заплаха за сигурността на Русия.

Позицията на Меленшон по отношение на НАТО е последователна, кандидатът за президент редовно критикува разрушителната роля на НАТО и особено експанзионистката политика на САЩ: през 2017 г. той осъди американските ракетни атаки срещу военно летище в Сирия, което беше отговор на предполагаема „химическа атака“ .

Съратникът на Меланшон, депутат от Френското Народно събрание Мишел Ларив се обърна към външния министър Жан-Ив льо Дриан с предложение да започне процедурата за излизане на Франция от НАТО. Ларив припомни, че след края на Студената война НАТО участва в голям брой конфликти по света, като резултатите от тези конфликти не са донесли сигурност на Франция или останалия свят.

„Франция изобщо не е заинтересована да се присъедини към войнствен блок, насочен срещу Китай и Русия. Напротив, Франция е заинтересована да говори със собствен глас“, смята Ларив.

НАТО: Критики отдясно

Кандидатката за президент на Франция от Националното обединение Марин Льо Пен, която според социологическите проучвания може да стигне до втория тур (Льо Пен може да получи 17% според проучванията на Opinion Way), също се застъпва за оттеглянето на Франция от обединеното командване на НАТО.

В скорошно интервю за BFMTV политикът отбеляза, че „НАТО трябва да се пренасочи към борбата срещу ислямисткия фундаментализъм“. Льо Пен отбеляза, че членството на Украйна в НАТО би нарушило задълженията на Северноатлантическия алианс към Русия да не концентрира войските си на границата си и недоволството на Москва е напълно оправдано.

Тя, подобно на левия си съперник Жан-Люк Меланшон, последователно се застъпва за излизането на Франция от НАТО повече от десетилетие, което със сигурност предизвиква съчувствие сред избирателите.

Ерик Земур, десен публицист, кандидат за президент и последовател на генерал дьо Гол, който буквално взриви политическото пространство на Франция с ярките си антиамерикански лозунги, оценява критично членството на Франция в НАТО.

„Дълги години твърдя, че според мен НАТО трябваше да бъде разпуснато през 1990 г., когато СССР изчезна и когато Варшавският договор изчезна“, каза Ерик Земор.

„НАТО се превърна в машина за обслужване на държави, които уж са страни уж съюзници на Съединените щати, но всъщност са само техни длъжници, и които трябва да се подчиняват, и с които да се отнасят жестоко, както видяхме в австралийската история", продължи той.

Кандидатът за президент също така отбеляза, че отношението на Русия към придвижването на НАТО към нейните граници е абсолютно законно. Земур се застъпва за развитието на отношенията с Русия и редовно критикува антируските санкции.

Ръководителят на движението Реконкиста многократно е отбелязвал, че ако спечели президентските избори, той планира да премахне санкциите срещу Русия.

НАТО: Критика от центъра

По-умерена позиция, но в същото време критична към НАТО, споделя кандидатът за президент на Републиканците Валери Пекрес (според социологическите проучвания тя може да заеме трето място с 16%). В ефира на телевизионния канал France 3 тя заяви, че загрижеността на Русия относно разширяването на НАТО на Изток е легитимна.

„Днес Русия има основателни опасения относно [разгръщането] на НАТО близо до нейните граници, което може да бъде насочено срещу нея. Следователно е необходим диалог. Нуждаем се от конференция за сигурността в Европа с участието на Русия и Европейския съюз“, каза Пекрес.

Републиканският кандидат също така подчерта, че „интегрирането на Украйна в НАТО не изглежда приоритет в мирна Европа“. В колона за Le Monde Пекрес подчерта необходимостта от голистки блок на „Европа на нациите“, „обединена от Атлантика до Урал“.

„Във време, когато напрежението се повишава около Украйна и когато има дискусии между американци и руснаци за бъдещето на сигурността в Европа без европейци, призовавам всички да се върнат към визията на генерал дьо Гол“, каза Пекрес.

„Появи се многополюсен свят, нови сили заеха своето място на международната арена. Русия, вечна Русия, Русия на Толстой и Пушкин, която познавам и обичам, е преди всичко част от европейския континент и вече не трябва да мечтае да разделя света едно на едно със САЩ“, заяви политикът.

Въпреки факта, че кандидатът няма клауза за излизането на Франция от НАТО в своята външнополитическа програма, въпреки това, играейки върху симпатиите на избирателите към генерал дьо Гол, Пекрес умело критикува алианса и се придържа към реалистична позиция в международните отношения. Това включва изграждане на конструктивен диалог с Москва.

Контекст

Като една от дванадесетте страни основателки на военния блок на НАТО през 1949 г., Франция напусна алианса през 1966 г. Генерал дьо Гол, който критикуваше Съединените щати, нарече "запазването на независимостта на Франция в световните дела" основна цел на излизането.

„Франция“, пише той на американския си колега Линдън Б. Джонсън, „предлага възстановяване на суверенитета на своята територия, което в момента е възпрепятствано от постоянното присъствие на съюзнически военни елементи, или използването на своето небе, тя прекратява участието си в съвместните командвания и вече няма да предоставя сили на разположение на НАТО."

Шарл дьо Гол подчертава на пресконференция на 21 февруари 1966 г., че НАТО е установило американски протекторат в Европа, че Съединените щати са наложили американска военна стратегия на Европа и Франция, както и че са принудили членовете на алианса да участват във войни, в които съюзниците не желаят да участват.

През 2003 г. Франция под ръководството на Жак Ширак отказва да се присъедини към Съединените щати в атаката срещу Ирак (която е решена въз основа на мита, че Саддам Хюсеин притежава оръжия за масово унищожение).

Завръщането на Франция във военното крило на НАТО след 43-годишно отсъствие се случи по време на президентството на Никола Саркози през 2009 г. Саркози твърди, че Франция вече участва в много операции на НАТО, така че трябва да бъде включена в механизма за вземане на решения.

В същото време отношенията с алианса не бяха стабилни. През 2019 г. Макрон каза, че „мозъкът“ на НАТО е „мъртъв“ и алиансът вече няма вътрешна сплотеност и единство.

Влошаването на отношенията на Франция с НАТО беше улеснено от създаването на AUKUS (тристранен отбранителен съюз, създаден от Австралия, Обединеното кралство и САЩ на 15 септември 2021 г.).

„НАТО са предимно Съединените щати. Всички членове на НАТО, включително бивши световни сили като Франция и Обединеното кралство, не трябва да забравят, че американските интереси са от първостепенно значение в алианса, а първата реакция на този изкривен подход дойде от Франция отново преди 56 години", коментира агенция Anadolu кризата в отношенията между Франция и НАТО, която избухна след създаването на AUKUS.

Изводи

Първият тур на президентските избори във Франция ще се проведе на 10 април 2022 г. На практика всички кандидати, които имат шанс да стигнат до втория тур, споделят критични позиции по отношение на ефективността и производителността на НАТО.

Засилените критики към алианса както от левия Меланшон, така и от десните Льо Пен, Земур и дори Пекрес свидетелстват за дълбоко разцепление в НАТО. Може ли 1966 да се повтори?

Напълно възможно е, като се има предвид, че за мнозинството кандидати с висок предизборен рейтинг, Дьо Гол е забележителност и герой. Във всеки случай е ясно, че сляпото следване на дневния ред на НАТО и русофобската реторика са нещо от миналото. Франция очертава курс към възстановяване на загубения си суверенитет.

Превод: СМ