/Поглед.инфо/ Джо Байдън отлетя за Европа, за да се срещне със съюзници. Преговорите се водеха в рамките на НАТО, срещите на високо равнище на ЕС и Г-7. Целта е същата: да се определи стратегия спрямо Русия заради украинската криза. Западните страни наложиха строги санкции и на практика спряха политическия диалог с Москва. От една страна Вашингтон и Брюксел искат да избегнат пълномащабен конфликт, от друга страна засилват военното си присъствие в източната част на континента.

В Европа за единство и консултация

„Байдън отива в Европа, за да укрепи единството, изградено със съюзници и партньори, и да се консултира за следващите стъпки“, съобщиха във Вашингтон за основните цели на пътуването на американския лидер.

Основната цел е засилване на натиска върху Москва и предоставяне на военна помощ на Киев. „Вниманието е не само върху новите санкции, необходимо е да се предотврати заобикалянето чрез други държави“, обясни Белият дом. Освен това Байдън искаше да постигне „съвместни действия за укрепване на европейската енергийна сигурност и намаляване на зависимостта на Европа от руския газ“.

В Брюксел се проведоха спешна среща на високо равнище на лидерите на страните от Северноатлантическия алианс (втората за месец), среща в рамките на Г-7 и заседание на Европейския съвет. След това Байдън проведе пресконференция. Най-вече журналистите се интересуваха от въпроса дали Киев трябва да прави териториални отстъпки на Москва. „Това е изцяло прерогатив на Украйна, не е възможно да се говори за държавата без нейно участие. Не мисля, че трябва да правят това. Но те трябва да решат“, каза Байдън.

Той призна, че случващото се в Украйна и антируските санкции ще навредят на мнозина и ще доведат до продоволствена криза, тъй като и двете страни са „житниците на Европа“.

Но въпреки това Байдън би искал да изключи Русия от Г-20. Дори ако не всички съюзници са съгласни с това решение. И Байдън е съгласен, че многобройните санкции не са се превърнали в възпиращ фактор за Русия. И все пак той призова западните страни да „запазят единен фронт“.

Укрепване на източния фланг

Този път Грузия и Украйна не бяха поканени на срещата на високо равнище. Украинският лидер Владимир Зеленски говори чрез видеовръзка. Той поиска да предостави на Киев един процент от всички самолети и танкове, с които разполага НАТО.

Както отбелязва изданието “Политико”, 25 държави помагат на Украйна с оръжие, гориво, оборудване или пари, повечето от тях са членове на Северноатлантическия алианс. ЕС увеличи подкрепата с 500 милиона евро, а Вашингтон отпусна още един милиард долара. Говорейки на срещата на, Байдън обеща да предостави допълнително оборудване, включително системи за противовъздушна отбрана.

Искането на украинския президент обаче беше игнорирано. Но окончателното изявление очертава плановете за създаване на четири мултинационални групи в България, Унгария, Румъния и Словакия - в допълнение към 40 000 войници, които вече са разположени там. Партньорите ще трябва да се „адаптират към по-опасна стратегическа реалност“, така че трябва да засилят сигурността в киберпространството и да провеждат военни учения.

„Четиридесет хиляди души от допълнителния контингент е доста значителна сила, която ще остане за дълго време. Алиансът върви към още по-активно съперничество с Москва“, каза Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания към Висшата школа по икономика на Националния изследователски университет.

Полша предложи да изпрати мироопазващи сили в Украйна. Но НАТО се отказа от тази идея. Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг "важно е да се предотврати прерастването на конфликта в пълномащабна война".

Особено внимание беше обърнато на „увеличаването на готовността на Алианса“ за противодействие на биологични, радиоактивни, ядрени и химически заплахи. Байдън отбеляза, че участието на НАТО в украинския конфликт е допустимо, „ако Русия използва химическо оръжие там“. "Нашият отговор ще зависи от естеството на употребата им", добави президентът.

В същото време руското министерство на отбраната ясно заяви, че руските части, участващи в операцията, нямат и не могат да разполагат с химически боеприпаси.

Интензивността на изявленията обаче е такава, че е очевидно за всички: мнозина се страхуват от конфликт между Москва и Брюксел. „Едва ли ще се стигне до това, но такава възможност не може да бъде напълно изключена“, смята Суслов. “Говорим за възможна провокация с използване на химическо оръжие. Освен това след края на украинския конфликт западните държави ще продължат своята хибридна война срещу Москва”, допълни той.

Няма единство в Алианса

Андрей Кортунов, генерален директор на руския съвет по международни въпроси, отбелязва, че страните от НАТО, въпреки строгите ограничителни мерки срещу Москва, заемат доста сдържана позиция по отношение на Украйна: „В рамките на Алианса има различни гледни точки, няма единство на позициите. Освен това те избягват пряка конфронтация с Русия, участието във въоръжен конфликт е неприемливо за тях”.

Според политолога сега Брюксел приема нова стратегия за развитие на Северноатлантическия блок, като основен противник в него е Москва. „Изявлението за задачите на източния фронт крие допълнителни рискове за Русия. Увеличаването на военните бюджети на страните от НАТО може да доведе до надпревара във въоръжаването и риск от още по-голяма ескалация на конфликта“, предупреждава Кортунов.

Мнозина в алианса не искат това, казва Наталия Ерьомина, доктор по политически науки, професор в Държавния университет в Санкт Петербург. „Антируските санкции удариха ЕС. Европейците поемат икономически рискове. Някои са доволни- например Полша и балтийските страни”, посочва политологът. “А Белият дом е далеч от линията на военните сблъсъци, не разбира същността и причините за случващото се. Американците винаги са се възползвали от войните, като продават оръжие. Те предоставиха финансова помощ, като същевременно изнудваха държавите, които я използваха”, допълни тя.

От Белгия Байдън ще пътува до Полша, където ще се срещне с президента Анджей Дуда и американски военни, участващи в хуманитарни мисии. Както отбеляза Виктория Журавльова, ръководител на Центъра за северноамерикански изследвания в ИМЕМО на РАН, американският лидер ще се опита да успокои полските власти: да демонстрира подкрепа, но в същото време да успокои импулсите им, да не провокират Русия и да предотврати глобален конфликт.

Превод: В. Сергеев

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?