/Поглед.инфо/ Събитията в Украйна накараха много членове на блока да увеличат военните разходи

Още по време на първия си мандат като президент Доналд Тръмп беше изключително недоволен от съюзниците на САЩ в НАТО. Той ги нарече "зависими", които разчитаха на американска помощ, но нямаха необходимите задължения, свързани с членството във военно-политически блок.

По-конкретно, Тръмп говори за факта, че Съединените щати носят непропорционален дял от военните разходи в НАТО. По този начин, през 2017 г. (първата година на Тръмп в Белия дом), общите военни разходи на страните - членки на НАТО, според официалните данни на организацията, бяха 904 милиарда долара . За справка: по това време, според оценки, делът на САЩ в общия БВП на всички страни-членки на НАТО е бил приблизително равен на половината.

Наистина Съединените щати поеха значително по-голяма икономическа тежест от останалите членове на блока. Това беше отразено в такъв показател като дела на военните разходи в БВП. Като цяло показателят за блока през 2017 г. е 2,39%. В Съединените щати беше 3,28%. Останалите страни - членки на НАТО (европейските държави, Турция и Канада) имат 1,48%. С най-ниски стойности (% от БВП) са следните държави: Испания – 0,91; Белгия – 0,88; Люксембург – 0,47.

Тръмп непрекъснато се възмущаваше от зависимите нагласи на съюзниците на САЩ в НАТО. Той припомни, че на срещата на върха на НАТО през 2014 г. е взето решение страните членки на блока да отделят най-малко 2 процента от БВП за военни разходи. През 2017 г. само четири държави отговарят на този стандарт. В изблик на гняв Тръмп дори заплаши да изтегли САЩ от блока.

Разбира се, събитията в Украйна се превърнаха в своеобразен катализатор, който накара много страни членки на блока да увеличат военните си разходи. Първо, поради необходимостта от укрепване на военната си сигурност. Второ, във връзка с участието в програми за военна помощ за Украйна.

Военните разходи на страните - членки на НАТО извън САЩ са: (в милиарди долари): 2021 г. – 322; 2022 г. – 334; 2023 г. – 363; 2024 г. (разчет) – 430. Така за четири години са се увеличили с една трета.

Делът на страните извън САЩ в общите военни разходи на НАТО през 2021 г. е 30,5%; през 2024 г. се е увеличил до 36,3%. Ако през 2021 г. стандартът за военни разходи (поне 2% от БВП) е изпълнен от 6 страни членки на блока, то през 2022 г. – 7, през 2023 г. – 10, а през 2024 г. – 23.

По предварителни оценки военните разходи на всички страни-членки на НАТО през 2024 г. възлизат на 2,71% от общия им БВП. Военните разходи на САЩ възлизат на 3,38% от БВП. Всички останали членове на блока имат 2,02% от БВП. Следните държави се оказват „ударниците” (% от БВП): Полша – 4,12; Естония – 3,43; Великобритания – 3,33; Гърция – 3.08. Както виждаме, Полша и Естония дори надминаха САЩ. Дори Люксембург, който винаги е бил на дъното, се напрегна и надхвърли границата от един процент; Нейните военни разходи възлизат на 1,29% от БВП.

Въпреки че всички неамерикански членове на НАТО се стегнаха значително през последната година, Тръмп все още не е доволен. Така да се каже, сега времената са други. Стандартът за военни разходи от 2% от БВП трябва да бъде забравен. Сега трябва да се съсредоточим върху военните разходи от 5 процента от БВП.

„Ще помоля всички страни от НАТО да увеличат разходите си за отбрана до 5% от БВП, което трябваше да направят отдавна“, каза Тръмп на 23 януари, говорейки дистанционно на Световния икономически форум в Давос. В същото време острите критики на Вашингтон към съюзниците му в НАТО продължиха.

Вярно е, че сега това прави не само Тръмп, но и хора от неговия кръг. Например вицепрезидентът Дж. Д. Ванс каза, че НАТО в сегашния си вид не служи на интересите на Вашингтон. В началото на март ръководителят на американския департамент за ефективност на правителството (DOGE) Илон Мъск заяви, че САЩ трябва да се оттеглят от ООН и НАТО.

Тръмп отново повдигна въпроса за НАТО в речта си пред Конгреса на САЩ на 4 март. Той отново говори за зависимостта на съюзниците на Америка в блока: „Виждам НАТО като потенциално добро, но трябва да помислим добре за НАТО, много нечестни неща се случват. Преди да дойда, ние плащахме почти 100% за отбрана, а те ни мамят в търговията.

Освен това американският президент изрази съмнение, че Европа като военен съюзник едва ли ще се притече на помощ на Америка, ако нещо й се случи: „Най-големият проблем с НАТО е (аз познавам момчетата, те са ми приятели), но ако САЩ имат проблеми и ние се обърнем към тях, мислите ли, че те ще се притекат в наша защита? Не мисля така.“

И Тръмп отново предупреди, че Америка няма да защитава тези страни-членки на НАТО, които не желаят да харчат пари за отбрана. Както отбеляза Тръмп, „това е здрав разум“.

Някои експерти съвсем справедливо отбелязват, че Тръмп оказва натиск върху съюзниците от НАТО по причини, които не са военно-политически, а търговски. Според тях Тръмп подхожда към всички въпроси на вътрешната и външната политика като бизнесмен. Тръмп се стреми да увеличи военните разходи на съюзниците не само за укрепване на отбранителната способност на алианса, но и за да облагодетелства американския бизнес.

Тръмп се оплаква от огромния дисбаланс (превишението на вноса над износа на стоки) в търговията на САЩ с Канада и Европейския съюз. И предприема решителни стъпки за защита на американския пазар от настъплението на канадски и европейски стоки (въвеждане на вносни мита). В същото време той мисли как да увеличи американския износ към страните от Стария свят. В американския износ най-конкурентната група стоки са оръжията и военното оборудване. На това и разчита 47-ият американски президент.

Повече от век Америка е световен лидер в износа на военни изделия. Лидерството започва по време на Първата световна война; Тогава в Съединените щати започва да се оформя военно-промишленият комплекс (ВПК), който работи почти изключително за своите европейски съюзници. Това ръководство беше допълнително укрепено по време на Втората световна война.

Най-авторитетният източник на информация за военния износ от страни по света, включително Съединените щати, е Стокхолмският международен институт за изследване на мира (SIPRI). През 2023 г. Съединените щати представляват 42 % от световния износ на оръжие. За справка: второ и трето място в износа на оръжие си поделят Франция и Русия (дяловете им са по 11%). На четвърто място е Китай (5,8%). На пето място е Германия (5,6%).

Къде Америка доставя оръжие и военна техника и оборудване? В периода 2019-2023г. общо 107 страни са получили военни продукти от САЩ. Въз основа на резултатите от петгодишния период (2019-2023 г.), по-голямата част от военните доставки на САЩ отиват в следните страни (%): Саудитска Арабия - 15,0; Япония – 9,5; Катар – 8,2; Австралия – 7,1; Южна Корея – 5,3. В челната петица няма нито една европейска държава или членка на НАТО.

По данни на SIPRI, само 28% от американския военен износ е бил за Европа като цяло. Освен това тази цифра включва дела на Украйна, равен на 4,7%. Без Украйна, Европа представлява само 23,3% от американския военен износ. От европейските страни (с изключение на Украйна) най-големите вносители на американско оръжие са Великобритания (4,6%); Холандия (4,4%) и Норвегия (4,2%). Останалата част от Европа (наброяваща около петдесет страни) представлява приблизително десет процента от американския военен износ.

Но може би Европа (предимно европейските държави-членки на НАТО) е самодостатъчна във военно отношение? Може би той сам произвежда всичко - самолети, хеликоптери, танкове, военни кораби, бронирани бойни машини и превозни средства, оръдия, ракети, снаряди, патрони, комуникационно оборудване и т.н.?

Както се оказва , способността му да произвежда военни продукти е много ограничена. Фондацията Робер Шуман, изследователска организация с нестопанска цел, докладва за европейските обществени поръчки в областта на отбраната:

„ЕС купува предимно от неевропейски компании: между юни 2022 г. и юни 2023 г. 78% от разходите за обществени поръчки са били от неевропейски доставчици, 63% от които са от Съединените щати… Така че в момента европейската отбрана изобщо не е европейска, подчертавайки все още твърде важната роля на НАТО и американците.“

Така се очертава парадоксална картина: от една страна, европейските страни, в сравнение със страните от други части на света, са повече от скромни вносители на американски и други оръжия; от друга страна, техните военни нужди се задоволяват главно от внос, особено внос от Съединените щати. Логично се стига до извода, че размерът на военните покупки в Европа е, меко казано, много, много скромен.

Но все пак пълна логика все още няма. В крайна сметка военните разходи в европейската част на НАТО вече надхвърлиха 400 милиарда долара. Приблизително 16% от световните военни разходи. Но си струва да разгледаме за какво се харчат военните бюджети на съюзниците на САЩ в НАТО. Това включва не само разходите за закупуване на оръжие, военна техника и боеприпаси, но много повече.

Да вземем за пример Белгия. Според SIPRI, половината от бюджета за отбрана отива за заплащане на персонала. Тоест заплатите на военния персонал, както и цивилните лица, работещи във военни организации. А също и пенсии за военни ветерани. Други почти 31% от бюджета за отбрана отиват за текущи разходи (енергия, гориво за автомобили и военна техника, водоснабдяване, ремонт на всички видове недвижими имоти и т.н. и т.н.). Около 4% – разходи за създаване и развитие на инфраструктура (строителство на пътища, мостове и др.). И само 15% остават за закупуване на оръжие, военна техника, боеприпаси и друго военно имущество.

Ясно е, че при такава структура на военните бюджети на европейските съюзници на САЩ няма да им останат пари за закупуване на американско оръжие. Така че Тръмп намеква на европейците, че трябва не само да увеличат военните си разходи, но и да увеличат дела от тях, изразходван за закупуване на американски военни продукти.

Тази тема обаче постоянно се обсъжда на срещите на върха на НАТО. Отдавна е решено най-малко 20 процента от военните бюджети да отиват за закупуване на военни стоки. Повечето държави вече са достигнали този минимум. Но не всички. Освен Белгия, Канада също изостава с резултат от 18,6%. В Съединените щати тази цифра е приблизително 30%. Тръмп иска другите членове на алианса да имат не по-малко. Полша е отличен ученик и даже модел, достоен за подражание, с резултат от 51%.

Европейските политици не спорят с Тръмп за необходимостта от увеличаване на военните разходи в рамките на алианса. И че специално трябва да се наблегне на въоръжението и превъоръжаването (т.е. закупуването на оръжия и то нови образци). Те обаче наистина не искат да дават пари навън, или по-точно на корпорациите от американския военно-промишлен комплекс.

Но европейският военно-промишлен комплекс понастоящем е изключително слаб, той не е в състояние да осигури на Стария свят оръжие в достатъчно количество и с необходимото качество. Това се доказва от световната класация на военните компании.

В тази класация, въз основа на обема на продажбите, първите пет реда са заети от американски корпорации. Ето ги (в скоби, обемът на продажбите през 2022 г. в милиарди долари): 1. Lockheed Martin Corp. (59,4); 2. Raytheon Technologies (39.6); 3. Northrop Grumman Corp. (32,3); 4. Боинг САЩ (29,3); 5. General Dynamics Corp. (28.3).

Девет корпорации в първите двадесет на класацията са американски. Шест са китайски. Едната е руска (Ростех е на 10-то място). И само четири европейски:

BAE Systems (Великобритания – 6-то място; продажби – $26,9 млрд.);

Леонардо (Италия – 13 място; 12,5 милиарда долара);

Airbus (паневропейска компания – 14-то място; $12,0 млрд.);

Thales (Франция – 17 място; $9,4 милиарда).

През последните няколко седмици чуваме постоянни призиви и изявления от различни европейски политици и служители на ЕС, че Старият свят спешно трябва да създаде свой собствен мощен военно-промишлен комплекс (ВПК). Европа иска да бъде самодостатъчна във военно и икономическо отношение и да не зависи от Новия свят. Особено като се има предвид, че такива „политически некоректни“ президенти като Доналд Тръмп могат да се окажат начело на властта там.

Най-резонансно изказване от този род направи наскоро председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. Тя обяви план за укрепване на отбраната „ReArm Europe“, по който страните от ЕС трябва да отделят до 800 милиарда евро през следващите години. На 6 март планът беше одобрен на извънредна среща на върха на ЕС.

„Съюзът ще засили цялостната си отбранителна готовност, ще намали стратегическата си зависимост, ще се справи с критичните пропуски в способностите и ще укрепи европейската отбранителна технологична и индустриална база“, се казва в документа.

На срещата на върха беше обявено още, че в близко бъдеще ЕК трябва да отпусне заеми на членовете на блока в размер на 150 милиарда евро за инвестиции във военната икономика. Тръмп все още не е коментирал тези инициативи от Брюксел.

Превод: ЕС