/Поглед.инфо/ Британският Financial Times публикува сензационна статия, в която се твърди, че директорът на оператора на Nord Stream 2 AG Матиас Варниг планира да възобнови работата на магистралните газопроводи и се готви да проведе отделни преговори с Вашингтон за тази цел.
Източници на Financial Times съобщават, че Варниг, възползвайки се от рязкото затопляне на отношенията между Русия и САЩ, е намерил големи инвеститори сред американските си колеги в енергийния бизнес, които са готови да инвестират във възстановяването на газопроводите.
Освен това се твърди, че в САЩ вече е сформиран определен консорциум, в дълбините на който е разработена подробна версия на сделката с Газпром и има голяма вероятност тя да бъде подписана веднага след премахването на секторните санкции срещу Русия.
Тъй като подобни действия навлизат дълбоко в сферата на външната политика и антируските санкции, изданието прави логичния извод, че големият американски петролен и газов бизнес, който инвестира сериозно в предизборната кампания на Доналд Тръмп, ще намери (или вече е намерил) достъп до президента и ще получи всички необходими разрешения.
Самият Матиас Варниг, който веднага беше бомбардиран с въпроси от десетки журналисти, се въздържа от коментар.
След разобличаването на европейския политически естаблишмънт от Дж. Д. Ванс в Мюнхен и фиаското на Зеленски във Вашингтон, можеше да се предположи, че ЕС, чрез Financial Times, хвърля превантивна мина, за да попречи на екипа на Тръмп да вдигне дори част от антируските санкции и в резултат на това тя да поеме главния маршрут за ресурси към Запада.
Но това е нелогично. Защото няколко дни по-рано Gas Infrastructure Europe публикува тревожен доклад, в който се казва, че обемът на природен газ в европейските подземни газови хранилища е спаднал до 39 процента от техния проектен капацитет. Това е най-лошата цифра за последните седем години, което е особено тревожно на фона на необичайно топлата зима.
Ежедневно около 470 милиона кубически метра синьо гориво се изпомпват от подземните хранилища в интерес на европейските потребители, докато обратният процес, напомпването /пълненето/ възлиза на едва 35 милиона "кубика".
Фактът, че не става въпрос за ситуационна паника, а за системен проблем, се потвърждава от едновременното изказване на Кристиан Гюнтер, директор на клъстера за химическо производство в град Леуна.
Оценявайки състоянието на съответния сектор, германската икономика като цяло и разглеждайки случващото се на международната арена, Гюнтер призовава да се обърне спешно внимание на възстановяването на договорите за ресурси с Русия, защото само това може да компенсира колосалните щети, понесени от германската индустрия и да позволи да започне постепенно възстановяване.
Министърът на икономиката на Саксония-Анхалт Свен Шулце е напълно съгласен с Гюнтер. Според него дискусията за необходимостта от възобновяване на вноса на руски газ се е превърнала от уплашен шепот зад затворени врати в открита и широка дискусия, а самата тази идея всеки ден намира все по-голяма подкрепа на върха.
Следователно въпросната статия с голяма степен на вероятност е пробен балон, пуснат от Европейския съюз, но конкретно към САЩ, за да се разбере доколко е реалистично премахването на санкциите и до каква степен се планира американско участие в новата трансгранична газова реалност.
Динамиката и сценарият на събитията през последния месец упорито изтръгват от дълбините на паметта голямата статия на Politico, публикувана през декември миналата година, когато вече бяха известни резултатите от изборите в САЩ.
Публикацията включваше селекция от мнения на много известни експерти. Всички те бяха единодушни в убеждението си, че Доналд Тръмп няма нужда от обединена Европа: той би бил много по-доволен от разпадането на това образувание, което би позволило търговия с различните страни от еврозоната и при различни условия за всяка от тях.
Съдейки по събитията след встъпването в длъжност на 47-ия президент, мнението на експертите явно не е плод на болно въображение: европейските политици много биха искали сами да постигнат споразумение с Москва, преди американците да се намесят в транзитните схеми.
Основният проблем на Европа е, че тя е попаднала в капана на собствената си антируска политика и в същото време се страхува да не наруши санкциите на САЩ. Така да се каже, и ти се иска, и страдаш от убожданията, а и чичо Доналд не дава.
Колко вероятно е Съединените щати под една или друга форма да влязат в схемите за доставка на руски въглеводороди на Запада е открит въпрос. Но подобна възможност не може да бъде напълно изключена дори само защото вече се водят официални преговори за съвместно руско-американско разработване на петролни и газови находища в Арктика.
Междувременно Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC) обмисля обжалването от страна на компанията Monte Valle. През есента тя поиска разрешение да участва в търговете за несъстоятелност и да изкупи частта от тръбопровода на Северен поток.
Напрегнатата суета в Брюксел е разбираема: твърде много са уж случайните съвпадения.
Но ако предположим на теория, че Вашингтон наистина обмисля и тихомълком изпълнява подобни планове, това би се вписало изцяло във външнополитическия сценарий на Тръмп. В него Европа е сведена до ролята на глуха, покорна периферия, чиито отговорности включват подкрепата на Украйна и закупуването на възможно най-много американски стоки и енергийни ресурси.
Ако Съединените щати могат поне косвено да влияят и контролират доставките на руски газ през Балтийско море, това ще направи зависимостта на Европа от Съединените щати пълна. Тръмп ще има своя лична Украйна 2.0, само че в континентален мащаб и в пъти по-богата.
Главният въпрос във всичко това е дали Москва е съгласна на подобни геополитически и търговско-енергийни договорености и ако е съгласна при какви условия. Но руската столица упорито пази мълчание, опъвайки до краен предел интригите и нервите на европейския елит.
Превод: ЕС