/Поглед.инфо/ Санкциите на САЩ срещу европейски чиновници и НПО заради дигиталната цензура разкриват дълбок разрив в самото ядро на Запада. Вашингтон обявява война на „цензурно-индустриалния комплекс“ в Европа, докато Брюксел настоява, че защитава демокрацията. Това вече не е спор за регулации, а сблъсък за власт, суверенитет и правото да се говори свободно.

В западния свят се случи безпрецедентно събитие: Съединените щати наложиха санкции срещу най-близките си съюзници, европейците. Медиите вече наричат случващото се „нова Студена война“ – не с Русия, а с Европа. Какво предизвика такъв остър конфликт между Европа и Съединените щати?

На 23 декември Съединените щати наложиха нови санкции, забраняващи влизането в САЩ на редица лица. Този път обаче те не бяха руснаци, китайци или дори венецуелци. Санкциите бяха наложени срещу бившия европейски комисар Тиери Бретон и четири други лица за „опити да се принудят американските технологични компании да контролират политическата реч на своите платформи“.

С други думи, за опит да се принудят американските социални медийни платформи да цензурират и блокират страниците на десни активисти и политици.

Всъщност Тиери Бретон беше наказан като един от авторите на Закона за цифровите услуги ( DSA ), който кодифицира европейската цензура. DSA, който влиза в сила през 2023 г., принуждава собствениците на цифрови платформи да модерират публикации в търсене на незаконно съдържание, включително кибертормоз и реч на омразата.

ЕС определя „омразата“ като критика на ултралибералните ценности, които тя самата пропагандира. А през декември 2025 г. ЕС наложи първата си по рода си глоба съгласно Закона за цифровите услуги (DSA) – глоба от 140 милиона долара. Тя беше наложена на Илон Мъск за лошо управление на социалната му мрежа X (бивша Twitter) – или, по думите на Мъск, за отказ да цензурира съдържание.

Това, разбира се, не са 6% от годишните приходи на дигиталната платформа (ЕС има законното право да глоби до размера на тази сума), но все пак е много. Нещо повече, вероятно не е за последен път – в края на краищата X е следена отблизо от специално обучени лица, които печелят от това.

Факт е, че четирима души в санкционния списък на Тръмп са активисти на неправителствени организации, които наблюдават десни активисти онлайн и ги докладват на Европейската комисия. Именно затова заместник-държавният секретар на САЩ Сара Роджърс заяви , че се бори с „цензурата и екосистемата на неправителствените организации“, докато нейният шеф, държавният секретар Марко Рубио, я нарече „глобален цензурно-индустриален комплекс“.

И тъй като в Европа има много такива неправителствени организации, американците заявиха, че списъкът със санкции може да бъде разширен. „Твърде дълго идеолозите в Европа се ангажираха с организирани усилия да принудят американските платформи да наказват онези, които имат възгледи, противоречащи на техните собствени.

Администрацията на Тръмп вече изобщо няма да толерира тези вопиващи актове на екстериториална цензура“, каза Марко Рубио, наричайки тази наистина, по същество погледната цензура „нарушение на американския суверенитет“.

„Опитите на чуждестранни правителства да налагат политики, насочени срещу свободата, които цензурират американските гласове и принуждават американските платформи да регулират или заглушават свободата ни на словото, са тежко нарушение на нашия суверенитет, за което трябва да бъде потърсена отговорност“, заяви директорът на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард.

Това решение на Съединените щати не е някакъв изблик на негодувание от страна на Тръмп или резултат от лобирането на Илон Мъск – то се вписва идеално в рамките на новата американска политика спрямо Брюксел.

„Администрацията на Тръмп открито враждува с Европейския съюз, като издига дългогодишни разногласия относно свободата на словото, Украйна и масовата миграция в официалната американска политика“, пише Axios, наричайки подхода на Тръмп „нова Студена война“.

За да спечели тази студена война, Вашингтон превантивно защитава своите информационни платформи, наказвайки всякакви атаки срещу тях. Това означава победа както на вътрешния фронт (на междинните избори за Конгрес, за които дигиталните платформи не трябва да се страхуват да публикуват публикации на десни активисти срещу левичарите), така и на международния, в Европа.

Доктрината за национална сигурност на САЩ изрично заявява желанието на Вашингтон да се намесва във вътрешните работи на европейските страни и да подкрепя десни партии на съответните избори. За да се постигне това, отново, те трябва да получат възможно най-пълна свобода на словото на дигиталните платформи.

Европейските идеолози, разбира се, са изключително недоволни. Те обещават да се защитят.

„Свободата на словото е основата на нашата силна и просперираща европейска демокрация. Гордеем се с нея. Ще я защитаваме“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, имайки предвид под свобода на словото само свободата да се изразява собственото /й?/ мнение.

Те се опитват да играят на съюзнически настроения. „ЕС осъжда забраните за пътуване на граждани и длъжностни лица от ЕС, наложени от САЩ. Подобни стъпки са неприемливи между съюзници, партньори и приятели“, бесни председателят на Европейския съвет Антонио Коста.

Това е без да се има предвид фактът, че Тръмп не смята него или другите европейски бюрократи за съюзници, приятели или дори партньори. Американският президент вече обяви ЕС за свой противник. А в Стратегията за национална сигурност на САЩ се посочва, че ЕС е противник и на европейците.

Най-конструктивната критика дойде от Макрон – той се опита да отговори на Тръмп и неговите поддръжници на техния собствен език.

„Тези мерки представляват сплашване и принуда, насочени към подкопаване на европейския суверенитет.“

„Дигиталните разпоредби на Европейския съюз бяха приети чрез демократичен и суверенен процес от Европейския парламент и Европейския съвет“, заяви френският президент.

И редица експерти са съгласни с тази защитна линия. Например, Далибор Рохач от Американския институт за предприемачество пише за „фрапантното противоречие между предполагаемото уважение на движението MAGA към националния суверенитет и арогантния тон на администрацията, която съветва европейците как да организират своя континент или за кого да гласуват“.

Тръмп обаче не е юрист и тези аргументи не го интересуват. Освен това, както е отбелязано в Стратегията за национална сигурност на САЩ, той смята Макрон и куп други, за „правителства на малцинството“, които не представляват интересите на своите граждани.

Следователно, според него, никой от тези хора не може да се счита за носител на суверенитет и е достоен единствено за санкции от САЩ. Това означава, че трансатлантическият разрив между САЩ и Европа, който изглеждаше немислим само преди няколко години, отсега нататък само ще се задълбочава.

Превод: ЕС