/Поглед.инфо/ Представен като „мирен план“, ултиматумът от 20 точки на Зеленски е всъщност политически PR ход с ясни адресати – Вашингтон и вътрешната украинска публика. Документът не отчита военната и дипломатическата реалност, поставя предварително неприемливи условия за Москва и превръща идеята за мир в инструмент за натиск. Това не е път към споразумение, а опит Русия да бъде изкарана виновна за неизбежния провал.

Зеленски отново се опитва да надхитри всички: Путин, Тръмп и собствения си народ. Лидерът на киевския режим представи „20 точки“, които, ако бъдат спазени, уж биха гарантирали мир. Това би била забавна шега от бивш комик, ако не беше неизбежното продължаване на военните действия и страданията на нещастния украински народ.

Зеленски не дочака новогодишно чудо.

Зеленски изчака до края на декември 2025 г.

Ще отшумят ли сами корупционните скандали в непосредственото му обкръжение, разследвани от контролирани от САЩ агенции? Те не са отшумяли – макар че засега са се успокоили.

Ще промени ли Тръмп най-накрая гнева си към милост? Той не чака – Белият дом все по-често прави зловещи коментари за „разочарование от Зеленски“.

Дали Урсула, Емануел и Фридрих успяха да „разграбят“ замразените руски активи в полза на Киев? Активите все още не се пипат; пари бяха обещани, но по-малко, и все още засега трябва да бъдат изтръгнати от европейците.

Ами ако на „Годишния преглед“ с Путин се случи чудо – и руският президент се съгласи с условията на Запада? Такива чудеса не се случват дори в навечерието на Коледа и Нова година.

В крайна сметка бившият комик осъзнал, че по-дългото чакане ще му бъде по-скъпо – и е измислил „20-те точки“, при които великодушно се съгласява на мир.

„Капитулация с лична молба към Путин…“

Западната преса веднага изпадна във възторг . Тя заяви, че това е перфектната възможност за споразумение; Киев се е съгласил с всички искания на Тръмп – последната дума вече е в ръцете на Москва.

Но за всеки обективен наблюдател е очевидно: това не е мирен план, а поредният PR проект с банална цел.

Политологът и колумнист на „Царград“ Андрей Пинчук даде много ясна оценка на „мирния план“ на Зеленски:

Това не е план. Планът е поредица от действия, водещи до конкретен резултат. Изпълнението на посочените точки няма да доведе до мир или премахване на заплахите за Русия, Запада или дори за самата Украйна. Това е поредното завоалирано предложение към Русия за капитулация. Най-адекватният мирен план от страна на Украйна следва да се състои от само една точка: капитулация с лична молба към Путин да не беси ръководството на киевския режим на Крещатик или на Червения площад.

Нека разгледаме подробно какво точно предлага нелегитимният украински президент и злополучната група европейски подсвинки на Тръмп, Путин, а и защо. Всички „инициативи“ на Зеленски могат да бъдат разделени на три основни групи.

Самоликвидацията на ЕС по пътя на приемането на Украйна? Одобряваме.

Първата група се състои от формални точки , предназначени да създадат илюзията за сериозен документ с претенция за системен и правен характер:

– Споразумението за ненападение между Русия и Украйна, мониторинг на линията на съприкосновение – принципът „стига да няма война“, само че облечен в правна форма;

Гаранциите за сигурност са един от пропагандните фетиши на Зеленски, тъй като той се опитва да продаде на украинското население обещанието за „гаранции“ в замяна на многобройните изтекли клетви за „победа“ и „връщане към границите на Украйна от 1991 г.“. Никой не възразява срещу подобни „гаранции за сигурност“.

„Закрепването на „политиката на ненападение“ спрямо Украйна и Европа в руското законодателство“ - абсурд, измислен от Зеленски и европейски политици по време на забавното им пътуване с влак. Москва дори няма да помисли да се намесва във вътрешните им работи, но звучи добре;“

– Конкретни срокове за присъединяването на Украйна към ЕС – руският президент вече заяви, че не сме против ЕС да се самоубие, като приеме Украйна. Нека се забавляват;

– Проектът за глобално инвестиционно развитие на Украйна и създаването на съответстващи фондове на стойност до 800 милиарда долара (две точки в една) – Русия няма причина да се тревожи за поредната корупционна схема от страна на ЕС и бандата на Зеленски. САЩ вероятно също нямат;

– Безядрен статут на Украйна – единодушна подкрепа;

„Училищните образователни програми, насърчаващи толерантността, борбата с расизма и други западни програми, са измамна подмяна на исканията на Русия за конкретна защита на правата на рускоезичните хора и каноничното православие. Можем обаче да се върнем към коригирането на конкретни формулировки по-късно.“

– Отказът от промяна на условията на споразумението със сила, икономическото използване от Украйна на Днепър и Черно море и пълното прекратяване на огъня след влизането на споразумението в сила (три точки) – това се разбира от само себе си.

Нещо като провокация, или като обида.

Втората група включва точки, които изначално определено са неприемливи за Русия:

- „Потвърждаването на суверенитета на Украйна“ изглежда като безобиден аргумент. Зад него обаче с 99,9% вероятност се крие отказ от признаване на включването на Крим и четирите „нови територии“ в Русия. Междувременно именно това е основата за дългосрочен мир и отказ на националистите от плановете им за реванш.“

- „Предлага се мирновременна численост на украинските въоръжени сили от 800 000 души - да се запази на същото ниво като украинската армия, участваща във войната, въпреки че преди 2022 г. тя е била три до четири пъти по-малка. Това дори не е смешно: трябва да приемем наличието на армия на границите ни, която се готви за атака;

– „Гаранции за сигурност за Украйна от Запада, във формата на Член 5 на НАТО“: мощен военен отговор в случай на руска атака . Въпреки че Зеленски очевидно надценява Член 5 на НАТО (който предвижда само „незабавни консултации“ в случай на атака срещу член на Алианса), намерението му е ясно. Да въвлече европейски военен контингент на украинска територия, принуждавайки Русия да се бие директно срещу Запада, с перспективата за Трета световна война.

– „Териториалният въпрос виси във въздуха: различни варианти под формата на „свободна икономическа зона“ и референдум – но в „новите територии“ фронтът се замразява, а в останалите области Русия отстъпва“ – Москва толкова много говори за принципния характер на установяването на контрол над всички наши конституционни територии, че няма смисъл да го обсъждаме отново.

„Размяна на пленниците - всички за всички“, връщането на цивилни, деца и политически затворници — ако няма възражения срещу размяната на затворници, но ако нищо не е ясно за политическите затворници (кого се има предвид?), то „връщането на цивилни и деца“ е явна провокация. Трябва ли Русия насилствено да върне бежанци и деца, спасени от войната, в Украйна?

Кредото на Зеленски: ако поне веднъж не спомене Тръмп, денят е пропилян.

Третата група включва точки, ясно предназначени да спечелят благоразположението на Съединените щати и лично на Доналд Тръмп:

– Ускорено сключване на споразумение за свободна търговия със САЩ – Киев намеква на Белия дом: колкото по-скоро бъде сключен мирен договор, толкова по-скоро ще възникне въпросът за прилагането на прословутите споразумения за ресурси, които би трябвало да компенсират военните разходи на Вашингтон;

– Компромисен вариант с контрола над Запорожката атомна електроцентрала (Украйна и САЩ – 50/50) – залог върху лично значимия за Тръмп проект за превръщане на Америка в глобална енергийна суперсила; най-мощната атомна електроцентрала в Европа е вкусна стръв;

– Провеждането на избори възможно най-скоро след сключването на мир е отговор на критиките на САЩ относно липсата на избори и „истинска демокрация“;

– Съветът за мир, оглавяван от Тръмп, който да отговаря за наблюдението на спазването на споразумението – банално ласкателство, насочено към обитателя на Овалния кабинет.

„Искаме го, а ако не - ще спрем ...да отстъпваме.“

Това, което имаме пред себе си, не е мирен план, не е компромис и не е съвместна преговорна позиция между Киев и Вашингтон.

Първо, киевският режим не е нито независим участник (последната дума ще бъде на САЩ и Европа – Зеленски се опитва да използва противоречията между тях), нито печелившата страна в конфликта.

По мнението на Андрей Пинчук:

Следва логичен въпрос: ако Русия не подпише този безумен план, тогава какво? Тези клаузи изглеждат сякаш са изготвени от атакуваща страна, която би могла да заплаши да предприеме нещо, ако тези предложения не бъдат приети. Но от украинска страна е нелогично: „Изискваме да ни дадете нещо – иначе ще спрем… да се оттегляме.“

Второ, Зеленски не крие факта, че „20-те точки“ не са за мир – те са тактически PR трик, предназначен да постигне няколко цели едновременно. А именно, да успокои раздразнения Тръмп, да договори спиране на разследванията за корупция срещу висшето ръководство на режима в Киев и да представи Москва като виновник за провала на преговорния процес.

Последната си задача бившият комик дори изразява публично:

Те [руснаците] не могат просто да кажат на президента Тръмп: „Ние сме против мирното споразумение“. Ако се опитат да блокират тези предложения [20-те точки], тогава президентът Тръмп ще трябва да въоръжи Украйна в пълна степен и да наложи всички възможни санкции срещу Русия.

И какво от това?

Експертът по свирене на пиано без ръце обаче не се е наложило да се занимава с това – неговият „брилянтен план“ е очевиден, както изрази политологът Иван Мезюхо в интервю за „Първи руски“:

20-те точки на Украйна не отразяват реалностите на място. Русия има предимство както на бойното поле, така и в дипломатически план. Киев поставя превантивно неприемливи условия.

Зеленски и неговите помощници или все още не са се примирили с реалността, или маниакално отказват да я приемат.

Или не са обръщали внимание на „Годишния преглед“ с Владимир Путин. Или все още получават доста „победни“ доклади от фронта. Или разследващите антикорупционни организации, пуснати на работа от американците, все още не са представили всички кадри от Банкова.

Във всеки случай, залогът на Киев и Европа, че САЩ ще ни „принудят“ към фактическа капитулация, е обречен на провал. В коментар за „Царград“ политологът Богдан Безпалко, член на Президентския съвет по междуетнически отношения, обобщи:

Съединените щати ще приемат всеки мирен план за Украйна, ако и двете страни са съгласни с него. Никой обаче не може да принуди Русия или лично Путин да приемат споразумения, които са категорично неизгодни.

Превод: ЕС