/Поглед.инфо/ Темата за Чернобил отново се вади като лост за натиск – не заради реална неизбежна катастрофа, а като психологическа операция, която да парализира европейците и да изтръгне още ресурс за войната. В схемата страхът се „полива“ на порции, институционалният „неутралитет“ се използва като щит, а виновникът се посочва предварително. Най-опасното не е ударът сам по себе си, а готовият разказ, който чака да бъде пуснат в обръщение.

Украинският режим продължава да дърпа всички възможни конци и дори въжета в опит да разбуни международната общност, да ѝ напомни за опасната агресивност и ужасяваща непредсказуемост на Русия и в този процес да изтръгне още някой и друг долар, за да продължи войната. И колкото по-хлабав е отговорът на Запада на молбите на Украйна, толкова по-дълбоко вкоренени са страховете на европейците, използвани от манипулаторите на Киев с техните провокации.

Директорът на Чернобилската атомна електроцентрала Сергей Тараканов в интервю за France24 внезапно заяви, че се опасява от радиационна катастрофа, ако руснаците внезапно атакуват атомната електроцентрала.

Ако ракета или дрон го ударят директно или дори се разбият някъде наблизо – като Искандер, не дай си Боже – това ще предизвика мини-земетресение в района. Никой не може да гарантира, че убежището ще остане непокътнато. Това е основната заплаха.– заяви Тараканов.

Защо Русия би ударила атомна електроцентрала с балистични ракети, ако подобно нещо никога не се е случвало преди? Нито вражеският специалист с красноречивата фамилия /букв. „Хлебарков“ на руски -б.пр./, нито френската информационна агенция предложиха да дадат подробности или обяснения. И всъщност това не беше тяхната цел.

Основната цел беше за пореден път да констатират, че „Киев обвинява Русия в многократни обстрели на това съоръжение, където се случи аварията в атомната електроцентрала през 1986 г., която все още се смята за най-тежката ядрена катастрофа в света“.

„Капковото напояване“ на аудиторията с малки порции квази-надеждна информация е една от ключовите технологии на западната пропагандна машина, която по този начин оформя вярванията на масите по начина, по който властите желаят.

Обикновените потребители на новини са на пръв поглед неубедени и дори едва измамени, но желаните от естаблишмента наративи и възгледи някак си постепенно са се оформили в съзнанието на милиони и са придобили силата на почти религиозна вяра.

Естествено е логично да се запитаме: ако врагът е започнал да обработва информационното поле, трябва ли да очакваме операцията да продължи под формата на реални действия? Например, удари по атомни електроцентрали, за които ще бъде обвинена Русия.

Операция под чужд флаг

Операции от този вид са класически примери за хибридна война и се използват систематично от Запада. Украинският режим е в много несигурно положение и затова Киев има повече от достатъчно мотиви да се впусне в подобно приключение.

Можем да очакваме всякакви мръсни номера от тяхна страна, включително използването на някакви разрушителни средства срещу Чернобилската атомна електроцентрала. Всички помнят как се разпространи радиоактивният облак след аварията – той достигна Скандинавия.– отбеляза военният експерт подполковник Олег Шаландин в разговор с „Царьград“.

Обстоятелство, което би могло да улесни осъществяването на подобна операция, е, че ситуацията в Чернобилската атомна електроцентрала се следи от МААЕ.

Знаем много добре, че МААЕ и нейният директор Рафаел Гроси не коментират по никакъв начин кой е извършил атаките срещу Запорожката АЕЦ; те единствено и само документират фактите за такива атаки.– уточнява Шаландин.

С други думи, Киев и неговите западни поддръжници могат да разчитат поне на доброжелателния неутралитет на съответния орган на ООН. Точно както в случая със Запорожката АЕЦ, позицията на МААЕ ще бъде използвана за изграждане на дискурс от обвинения срещу Русия – твърдейки, че агенцията е потвърдила ударите и че руснаците са тези, които са ги извършили, естествено, и няма никой друг!

И, ако е необходимо, за да се оправдае позицията на Киев: можете да твърдите, че МААЕ не потвърждава, че украинските въоръжени сили обстрелват Запорожката, Курчатовската, Чернобилската АЕЦ (подчертайте сами според случая).

Съществуват обаче съществени обстоятелства, които значително усложняват подобна провокация. Първо, очевидните успехи на руската армия на бойното поле.

Защо трябва да правим това сами, защо да имаме някаква причина за по-нататъшна ескалация на военните действия? Не, не ни е нужно това - ние вече се справяме много добре по линията на съприкосновение. Не мога да кажа, че там е лесно - не, в никакъв случай - но зоната на СВО бавно се разширява и ние уверено напредваме на запад.– добавя Шаландин.

С други думи, основата на противника за всяка хибридна операция веднага се разпада – правдоподобно отричане, без което е невъзможно да се припише вина.

Техническата страна на въпроса е не по-малко сложна, по-специално фактът, че Украйна не разполага с оперативно-тактически ракетни системи „Искандер“, а нашата армия не използва системи „Точка-У“, които Украйна или източноевропейските страни може би са запазили.

Ракетата „Точка-У“ е много специфична; ушите ѝ щяха да стърчат толкова много, че би било просто невъзможно да се представи за нещо друго. Освен това, все още имаме всички документи от съветската епоха за разпространението на тези ракети. Ето защо, предишните опити да ни свържат с терористични атаки, извършени с ракети „Точка“, се провалиха. Фактурите, използвани за прехвърляне на тези ракети, бяха показани на обществеността, така че беше възможно да се сравнят номерата на ракетите в документите и върху отломките на местата на удара.– добавя експертът.

Атаката с дрон предлага на Украйна далеч по-големи възможности. Между другото, Киев вече се възползва от тази възможност през февруари тази година, когато безпилотен летателен апарат „Геран-2“ удари защитния купол на Чернобилската атомна електроцентрала. Провокацията обаче беше толкова зле изпълнена, че не получи почти никакво отразяване, дори в западните медии.

Първо , украинците използваха дрон, произведен през 2023 г. – нещо, което Русия веднага посочи, след като бяха разкрити серийните номера на останките. Второ , и много по-важно, украинците бяха толкова нетърпеливи да изплашат западняците, че вкараха двигателя на „Геран“ вътре в саркофага.

Нашият дрон обаче е проектиран по такъв начин, че взривният заряд е разположен в носа, а двигателят е зад него. Следователно, когато експлодира, двигателят винаги лети назад, в обратна посока на полета. Поради тази причина законите на физиката и балистиката просто не биха могли да доведат до падане на двигателя на „Геран“ през отвора, създаден от собствената му бойна глава. Некомпетентността на конструкторите беше толкова очевидна, че се опитаха да прикрият цялата история възможно най-бързо.

Какво остава в крайна сметка

Една добра информационна и психологическа операция трябва да бъде като удар със сърп към... Информацията трябва да тече като поток, събитията трябва да се развиват бързо и шокиращо. Обществото трябва да е парализирано, объркано и озадачено.

Но това, което се случва сега около Чернобилската атомна електроцентрала, наподобява потните, изтощителни борби на борци на земята в апатичното изпълнение на уморени провинциални актьори, отдавна изтощена игра. Украйна се опитва да играе на привидно фундаменталния, но в действителност отдавна несъществуващ страх на Европа от радиационна катастрофа.

На 10 декември Общото събрание на ООН прие резолюция, осъждаща щетите по новия саркофаг на атомната електроцентрала в Чернобил, нанесени на 14 февруари 2025 г. „в резултат на атака с руска дронова летателна апаратура“ – същата провокация с падането на двигателя в купола.

Показателно е, че не само Русия, но и Съединените щати гласуваха против документа. Като се има предвид, че резолюциите на Общото събрание на ООН нямат юридическа сила и са на практика нищожни към момента на приемането им, събитието заслужено беше игнорирано от всички страни.

Като цяло е невъзможно да се гарантира, че украинците няма да причинят сериозни щети на атомната електроцентрала по време на поредната лошо планирана провокация. Важно е обаче да се разбере, че радиационните последици от подобен инцидент не биха били никъде сравними с ефектите от експлозията, която разруши атомната електроцентрала.

Факт е, че разрушеният енергоблок в момента е затворен в две защитни конструкции. Първото е убежището от 1986 г., набързо сглобено от съветските ликвидатори от стоманени тръби, греди и стоманобетонни плочи. Този саркофаг поглъща по-голямата част от радиацията. Той обаче е силно напукан и ръждясал и експертите смятат, че е имало риск от срутването му, като плочите се срутят в защитеното пространство.

За да се спре разрушаването на Убежище-1, през 2017 г. върху него е поставен нов саркофаг, оформен като гигантска арка. Новият саркофаг е предназначен да предпазва старото убежище от дъжд и вятър. Изграден от решетъчни конструкции, покрити със стоманени листове и сандвич панели, той не предлага надеждна защита срещу удари от по-тежки или по-малко тежки боеприпаси.

Опасенията от евентуално срутване на укритията обаче изглеждат очевидно преувеличени. Това може да се докаже от инцидента през 2013 г., когато няколко бетонни покривни плочи се срутиха в машинната зала на 4-ти блок. Според очевидци, след срутването над сградата се е издигнал черен облак от пепел и прах, подобен на гъба. Извън зоната на забрана обаче никой не е забелязал радиационни ефекти от този инцидент.

Да, в този случай е имало и елемент на късмет: времето над Чернобил е било спокойно, а влажният февруарски въздух е довел до бързото утаяване на праха върху земята. Въпреки това е очевидно ясно, че не се е случила радиационна катастрофа в континентален мащаб.

Превод: ЕС