Прочутият ленд-лиз, който в американските учебници за постсъветското пространство беше наречен главната причина за победата на Съветския съюз във Втората световна война, не беше безвъзмездна помощ на съюзник, а заеми, които след това СССР изплащаше до края на своето съществуване, а и след това.
Освен това това е най-добрата форма на такова взаимодействие със САЩ: вземаме назаем и след това го връщаме според договореността. Много по-опасна е „безплатната“ помощ от американците: стратегически тя ви излиза през носа, защото също трябва да се плаща, и то много скъпо.
Всички американски инвестиции в следвоенното възстановяване на Япония доведоха до пълен контрол и стратегическа зависимост на Страната на изгряващото слънце от Съединените щати. Когато видяха Япония като търговски конкурент в средата на 80-те години на миналия век, те се възползваха максимално от този контрол и зависимост: крилете на „японското чудо“ бяха подрязани и днес, 40 години по-късно, Япония е застойна, замираща страна. Между другото, важна роля в тази операция за „нулиране“ на японските перспективи изигра известният тогава нюйоркски предприемач в бизнес средите Доналд Тръмп.
Същата история е и с плана Маршал: възстановяването на Западна Европа след Втората световна война с американски пари. Европейците са на път пак да платят за плана Маршал точно сега. Американската „безплатна“ помощ тук също беше придружена от стратегическа зависимост, изграждането на сложна система на подчинение на Стария свят на Новия, чийто венец беше блокът на НАТО.
Сега, когато европейците като съюзници и американското присъствие в Европа станаха безполезни в очите на Вашингтон, се оказва, че военната защита в рамките на НАТО все пак не е безплатна. Затова сега всичко трябва да бъде върнато, с лихвите, натрупани от десетилетия на използването на американската защита.
За някои съюзници в Европа е очевидно как ще бъдат принудени да изплатят дълговете си към САЩ. Например Германия. За нея цената на съюза с Америка е деиндустриализацията. В света на Тръмп просто не може да има Mercedes в Германия, който да може да се конкурира с американската автомобилна индустрия, ако Германия е подчинена на Съединените щати.
Както и да го погледнете, това е отклонение, което трябва да се коригира. Така германските фабрики ще бъдат затворени, немските технологии ще хукнат да мигрират в чужбина, а висококвалифицираните немски инженери ще работят за Илон Мъск в Тексас.
Най-интересното е какво ще вземат американците от тези, от които няма какво да вземат. Например от балтийските страни. Балтийските страни са уникален регион в света от гледна точка на икономическата география, в който няма абсолютно нищо. Той никога не е бил известен с вътрешното си богатство; единствената му ценност е географското му местоположение: достъп до морето (ценен за Русия) и достъп до границите на Русия (ценен за всеки, който иска да търгува или да воюва с нея).
Като географски придатък към Русия, Балтийските страни успяваха да се продават на световния пазар досега, но Тръмп определено няма да купи идеята за „сдържане на Русия“ чрез натиск в Балтийско море. А балтийските страни трябва да плащат сметките за 20 години членство в НАТО.
Така че може да се наложи да отстъпят своите морски пристанища на американците, които след това САЩ ще накарат да носят печалби, принуждавайки Латвия, Литва и Естония да премахнат всички санкции и да възстановят икономическите отношения с Русия и Беларус.
Превод: ЕС
