/Поглед.инфо/ Всяка аргументирана гледна точка има право на съществуване. Тази теза е в основата на отношенията ми със студентите на семинари, а също така е стълб на истинската журналистика. Не аморфна свобода на словото - „каквото искам, нося“, а добре обоснована гледна точка. И поради разликата в аргументацията на едни и същи факти се формира една и съща разлика в отразяването им от различни медии.
По-точно трябваше да се формира. Вместо това често виждаме гледни точки, основани не на аргументи, а на фалшификати. Лъжа, около която се гради алтернативната картина на случващото се. Това активно прави украинската страна в момента.
Неспособна да устои на войските на Руската федерация и милициите на Донбас на земята (голям привет на приказките за присъствието в Украйна на „най-силната армия в Европа“), киевският режим на „наркомани и нацисти“, с материалната и интелектуална помощ на западните партньори, организира най-грандиозната информационна атака срещу руснаците, за да сее паника в Русия, да принуди хората да излязат на масови антивоенни демонстрации и да принуди властите да спрат спецоперацията.
Използвани са всички подготвени и спонтанни информационни патрони – сълзливи речи на телевизионни и поп звезди, проукраински реклами, разпространявани в социалните мрежи и различни сайтове, и много добре направени фалшификати за това как операцията по денацификация на Украйна ще удари руснаците.
Реклами от името на фалшиви Фейсбук страници на водещите руски телевизионни канали разказваха, че банките ще блокират спестяванията на руснаците, че хората ги чака рязък спад на жизнения стандарт, че всеки ден от операцията струва 20 милиарда долара народни пари. Че хората на Русия просто са задължени да ходят на протестни митинги.
Всъщност Русия получи информационната 1941 година. И изглеждаше, че опълчението в лицето на журналистите на Русия трябва да се изправи, за да защити страната. Всъщност от тях просто се изискваше да изпълнят журналистическия си дълг – да опровергават фейковете/фалшификати и да разказват фактите.
Но, за съжаление, не цялата руска журналистическа общност се оказа руска, журналистическа или дори общност. Кризата разкри фалшивия блясък и интелектуалната бедност на една негова част. Редица колеги категорично се противопоставиха на военната операция. Някои почти директно декларираха подкрепа за украинския режим, докато други тихо и скромно му осигуриха информационна подкрепа, защото вярваха, че поражението на Русия ще помете „режима на Путин“ (каква ирония – псевдолибералите приеха лозунгите на болшевиките).
Крепост и твърдина на такива мислители беше Дожд, признат за чуждестранен агент, както и радиостанцията Ехо Москвы – техните активисти не се поколебаха просто да копират приготвените предварително украински заготовки.
Други колеги се заразиха от вируса на пацифизма. Почти четиристотин руски международници (сред които, разбира се, имаше и проукраински антипутинисти от посочения вече „Дожд“) подписаха отворено писмо, осъждащо руската операция с фрази от поредицата „войната не може да бъде средство за разрешаване на конфликти. ”
И ако някой не се смущава от проявата на пацифизъм към нацистите (които обстрелваха Донбас в продължение на осем години и не смятат руснаците за хора), то това прилича на лекар, който подписва документ с фразата „не можете да приемате лекарства , това е грях"?
Всеки специалист по международните отношения (и политолог, и журналист) знае, че войната е била, е и ще бъде начин за разрешаване на конфликта. Не идеален, краен и екстремен - но все пак - начин. И ако един международник не признава тази историческа истина, значи той просто не е международник.
Има и трета – най-умната и хитра – категория. Тези, които току-що удариха дъното. Те не са подписали нищо, не са се отбелязали никъде, а просто са се изключили от медийното пространство за времето на войната. Тоест, те просто са решили да дезертират.
С последните другари, които не са наши другари, още нищо не може да се направи – но за останалото вече се погрижиха. Руските власти незабавно се намесиха в ситуацията и организираха информационен Сталинград за „фейкометачите“ и "пацифистите". Така Роскомнадзор блокира западни и прозападни източници на фалшиви новини. Сред тях са Facebook (голям привет на цензорите там), Twitter, „Дожд“, Eхо Москвы и редица други сайтове. YouTube избягва подобна съдба засега (мениджмънтът на видео хостинга се спаси, като отмени всички реклами за руски потребители), но хостингът, поради редица стари прояви, все още е наблюдаван.
Освен това Държавната дума също изпрати своите поздрави, като прие закон за наказателното преследване за разпространението на фалшификати по отношение на действията на руските въоръжени сили. Сега за съзнателно неверни съобщения за масови жертви в руската армия (съдейки по публикациите на украинските медии, те вече за втори или трети път са унищожили целия състав на настъпващата групировка) можете да получите до 15 години затвор.
И накрая, можете да отидете „на топло“ за участие в антивоенни митинги и демонстрации. „Трябва да се има предвид, че източникът на много подобни призиви са сдружения, чиято работа със съдебно решение е забранена на територията на Руската федерация във връзка с тяхната екстремистка дейност.
Поддавайки се на тези призиви, гражданите не само стават потенциална жертва на провокации, но и се включват в дейността на радикални организации, участието в които води до наказателна отговорност по част 2 на чл. 282.2 от Наказателния кодекс на Руската федерация (участие в дейността на екстремистка организация)“, - скромно напомня Генералната прокуратура на онези, които не считат за необходимо и безспорно (за съжаление, осем години дипломация не доведоха до нищо) прочистването на територията до границата на Руската федерация от нацистите, които сасе окопали там и убиват руснаци.
И, разбира се, самите украински нацисти оказаха голяма помощ на руските власти. Тълпите мародери от украинския Фолксштурм (които получиха оръжия „за защита на страната“ и отидоха с тези оръжия да грабят апартаментите на жителите на Киев, да отмъкват автомобилите им и пр. – все с оглед осигуряването на безгрижна и комфортна младост в Полша), терористите от Азов, които взеха жителите на Мариупол за заложници, кадрите с нечовешко отношение към руските пленници. Всичко това още повече убеди руснаците, че за да се излекува Украйна от вируса на нацизма, е необходим не психолог или дори не терапевт, а хирург.
Не е изненадващо, че вълната от пацифизъм и фалшификати избледнява. Координираните действия на властите и истинските журналисти доведоха до намаляване на паниката и увеличаване на подкрепата за военната операция сред руснаците.
На 25 февруари (по данни на ВЦИОМ) действията на Русия в Украйна бяха подкрепяни от 65% от жителите на страната и не бяха подкрепени от 25%. На 27 февруари тези цифри вече са 67% срещу 22%, а на 3 март - 71% срещу 21%.
На работа, братя.
Превод: ЕС