/Поглед.инфо/ Миналия понеделник Джо Байдън подписа нова стратегия за национална сигурност на САЩ, която определи Русия и Китай като основните заплахи, с които Америка ще се справи, като засили своите съюзи и партньорства по света. И само два дни по-късно президентът на Съединените щати постигна забележителен успех в този важен въпрос.

Говорейки в Калифорния на среща с местни активисти на Демократическата партия, Байдън каза, че е прекарал повече от 225 часа в преки консултации с други лидери от съюзници в НАТО и членки на ЕС. Толкова много усилия трябваше да бъдат изразходвани, по думите му, "само за да се запази заедно" коалицията от страни по въпросите на подкрепата за Украйна. Ясно е, че обединяването срещу „руската заплаха“ изисква много усилия – твърде скъпо е (и не само във финансов смисъл), за да може Европа да скъса с Русия. През цялото време трябва да подчертават, че руснаците заплашват всички с ядрена бомба, ескалирайки вече нарастващото напрежение. Байдън наскоро говори повече от веднъж за възможността Путин да използва ядрени оръжия, а също така постоянно разказва ужасяващи истории за иранската ядрена програма (подновяването на сделката за контрол над която сега просто виси), и как американците чакат възобновяването на ядрените опити от КНДР. Като цяло мислите за ядрената заплаха не напуснаха Байдън и в Калифорния - и той внезапно каза това: "Мисля, че Пакистан е може би една от най-опасните нации в света. Ядрени оръжия без никаква кохезия."

Тази фраза сама по себе си се превърна в политическа ядрена експлозия: ръководителят на суперсилата заявява, че петата страна в света по население и шестата по ядрен потенциал представлява заплаха за света! Нещо повече, Пакистан е единствената мюсюлманска страна с ядрени оръжия, а другите ислямски държави третират пакистанската ядрена бомба като обща ислямска собственост. Въпреки че самата поява на атомни оръжия в Пакистан беше отговор на съответната индийска програма. Още през 60-те години, преди създаването на бомбата, Зулфикар Бхуто каза: грешно е, че християни, будисти, евреи имат атомни оръжия и скоро ще имат и индусите, докато мюсюлманите не ги притежават. В резултат на това до края на ХХ век Пакистан се сдоби със собствено ядрено оръжие - въпреки цялото недоволство на Запада. И сега Съединените щати наричат страната една от най-опасните в света - тоест, поставят я наравно с "ужасната" Русия и враждебната Северна Корея?

В Исламабад бяха, меко казано, много изненадани от думите на американския президент – премиерът Шехбаз Шариф каза, че страната му е „отговорна ядрена държава“: „Горди сме, че нашите ядрени активи имат най-добрите гаранции в съответствие с изискванията на МААЕ. Ние приемаме тези мерки за сигурност много сериозно. Нека никой не се съмнява в това.“

Американският посланик беше извикан в МВнР, където получи официален протест, а Вашингтон веднага се опита да потули всичко. „САЩ са уверени в решимостта на Пакистан да защити ядрените активи“, каза Държавният департамент, а прессекретарят на Байдън каза, че президентът „гледа на сигурен и проспериращ Пакистан като критичен за интересите на САЩ“.

И въпреки че ръководителят на пакистанското външно министерство Билавал Бхуто-Зардари (внук на същия този Бхуто, инициаторът на ядрения проект) каза: „Ще считаме, че това е недоразумение, произтичащо от неразбиране на нашите регионални проблеми” - вкусът остана.

Да, нещата за Пакистан не са прости не само с външната, но и с вътрешната ситуация - особено през последните шест месеца, след като премиерът Имран Хан беше отстранен. Той директно обвини САЩ, че заговорничат срещу него и се стремят да подчинят Пакистан - и сега се бори за връщане на власт, настоявайки за предсрочни избори. Във всеки случай Имран Хан има добри шансове рано или късно да се върне.

Но междуклановите и политически борби са нещо обичайно в Пакистан и това само по себе си не може да послужи като основа за такова тревожно изявление на Байдън. Освен това само преди ден Вашингтон беше домакин на главнокомандващия на пакистанската армия генерал Камар Баджва, най-могъщият човек в Ислямската република, ръководител на армията, която контролира не само ядрените оръжия, но и самата държава (пакистанската армия има ключово влияние върху властта и политическите процеси).

Каква е тогава причината за неочакваното изявление на Байдън? Приписването на всичко на проблеми, свързани с възрастта - видите ли, Байдън понякога забравя и изговаря на глас мисли, които не са предназначени за обществено обсъждане - няма да се получи. Много е сериозно, така че трябва да има някаква очевидна причина.

Това е : Щатите са наясно, че губят ислямския свят. Не отделните му страни, а ислямския свят като такъв. Това се забелязва отдавна, но тази година процесът излезе на повърхността. Проблеми с Турция (засилват се след неуспешния опит за преврат през 2016 г.), напрежение със Саудитска Арабия (миналата седмица се стигна до обещание за последствия и намерение за преразглеждане на отношенията с нея), неразбирателство с Пакистан. Но тези три страни не са просто обикновени ислямски държави - те са трите най-ключови държави от милиард и половина мюсюлманския свят. Турция е член на НАТО, Саудитска Арабия е лидер на арабския свят и най-богатата ислямска държава, Пакистан е единствената ядрена държава и втората по население страна. Въпреки че отношенията в триъгълника Анкара-Рияд-Исламабад не винаги са гладки (има съперничество между Ердоган и саудитците, но Пакистан има тесни връзки и с двете страни), едновременното влошаване на атмосферата в отношенията и с трите е абсолютно неизгодно за американците. Обаче именно това се случва.

Но не защото „колективният Байдън“ го прави нарочно – там просто са нервни, откривайки, че не само инициативата, но и контролът върху геополитическата игра им се изплъзва от ръцете. Въпреки че на думи се хвалят: събрахме целия свят срещу „агресивната“ Русия и сме готови да дадем отпор на ревизионисткия Китай, в действителност ситуацията е точно обратната.

От самото начало на нашата специална операция ислямският свят отказа да застане на страната на Запада - това го направиха ключовите мюсюлмански държави (а пакистанският премиер Имран Хан като цяло случайно се озова в Кремъл на 24 февруари) . Колкото по-нататък, толкова по-забележимо ставаше и неотдавнашното решение на ОПЕК+ да намали производството на петрол (въпреки исканията на САЩ) беше само потвърждение за това.

А Пакистан, в миналото един от най-близките военни партньори на САЩ (в края на краищата именно от негова територия те воюваха срещу СССР в Афганистан), през последните години гледа към Москва с все по-голям интерес. Разрастването на най-тесните пакистанско-китайски връзки също не помогна на американците да запазят позициите си, а безславният край на американската окупация на Афганистан засили настроението в Пакистан да се отвърне от англосаксонците.

Разбира се, позициите на САЩ и Великобритания в Пакистан са все още много силни, особено в същата пакистанска армия. Но генералите много добре виждат как всичко се променя – не само в региона, но и по света. И сега Русия продава оръжията си на Пакистан (което се превърна в своеобразен отговор на увеличаването на американските доставки за основния ни партньор Индия), а сега Пакистан е член на руско-китайската ШОС (заедно с Индия), и Сега проектът на Русия за изграждане на газопровода “Пакистански поток" (отиващ от южните пристанища към северната част на страната) е все по-близо до изпълнение. И въпросът за тръбопровода от Русия през Централна Азия до Пакистан рано или късно ще бъде решен - веднага щом съвместните усилия успеят да установят мирен живот в Афганистан (а за това е необходимо, наред с други неща, англосаксонците да се лишат от възможността да провокират вътрешни противоречия в страната). Тоест Пакистан има най-сериозни аргументи в полза на сближаването с Русия, както и значителна част от ислямския свят.

Следователно, въпреки смяната на властта в Исламабад, Путин вече е разговарял с пакистански премиери три пъти тази година: в допълнение към февруарската среща в Москва с Имран Хан, той се срещна два пъти с Шехбаз Шариф през последния месец (през септември имаше отделна среща в Самарканд, а след това те разговаряха в кулоарите на срещата на високо равнище в Астана). Тоест, интересът на Пакистан към Русия не зависи от вътрешнополитическото разпределение – и двете ядрени сили имат общи интереси и проекти.

Да не говорим за факта, че американците наричат и двете ни страни „най-опасните страни в света“: в сегашните условия на глобална трансформация от устата на САЩ за останалия свят това звучи като комплимент. Защото всички разбират какво всъщност се има предвид под “опасно за света“ по американски.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com