/Поглед.инфо/ Западът не знае какво да прави с Русия, а и със света, който се променя точно пред очите ни. Последиците от експлозията на "атомната бомба" на финансовите и икономически санкции, които изглежда са насочени срещу Русия, все още не са осъзнати от атлантическите елити - почти никой не иска да мисли за това, че взривната вълна ще удари цялата световна система , лишавайки Запада от контрол над него.
Но вече има разбиране, че Русия не може да бъде разбита само със санкции, както и съзнание за безполезността на надеждите за бунт на недоволното население. Не всички обаче мислят така – все още има такива, които вярват, че руснаците сами ще решат да се самоубият.
Ето защо, приятелят и наследник на Джон Маккейн , сенаторът Линдзи Греъм , просто призова руснаците да убият Путин - добре, да, и какво друго остава, ако другите начини за борба с Русия не дават желания ефект:
"Има ли Брут в Русия? Има ли по-успешен полковник Щауфенберг в руската армия? Единственият начин това да приключи е някой в Русия да премахне този човек. Ще направи голяма услуга на своята страна и на света."
Искрената вяра на англосаксонския елит в това, че води богоизбрана нация, която има право на световно господство, а всички нейни противници са адски изчадия, отдавна му прави лоша услуга: не разбира с кого си има работа и как стоят нещата в света.
Тоест той не само не признава, че Русия има национални интереси, той не просто иска да види истински руснаци, но предпочита да живее в света на собствените си фантазии и да се занимава с някаква митологична Русия. Оттук и искрената изненада: е, как, защо руснаците подкрепят Путин, не виждат ли това, което виждаме ние?
Тези измислени руснаци трябваше да свалят Путин още през 2011 г. – когато Байдън в Москва каза на нашите „борци срещу режима“ как е направил намеси на ВВП, че не си струва да участва в изборите и да се връща в Кремъл. Тези митични руснаци трябваше да обърнат гръб на Путин още през 2014 г., когато Обама „разкъсваше на парчета“ нашата икономика, а олигарсите трябваше да да организират заговор по отстраняването на. Сега същите тези "руснаци" трябва да убият своя лидер - и то не по указание на външни сили, а за да помогнат на страната си и на целия свят!
Не бива да се възмущавате особено от подобни изявления и призиви – и че глобалните социални мрежи са пълни с призиви към руските граждани да излязат на улиците и да протестират, да свалят правителството. Напротив, всичко това само показва колко не ни разбират западните елити, колко не осъзнават, че тяхната „агитация и пропаганда“ само обединява и мобилизира нашия народ.
И най-важното е, че това изкривено възприятие им пречи да вземат компетентни решения и да пресметнат поне приблизително последствията от собствените си действия.
И това се отнася не само за Русия – по същия начин англосаксонският елит вече не разбира и не усеща и останалия свят.
В противен случай тя нямаше да взриви „атомната бомба“ на антируските санкции – ако разбираше как ще се възприеме това от останалия свят и до какви последствия би довело след няколко хода (т.е. след като мнозина бъдат принудени да се подчинят на западните ограничения).
В противен случай тя не би се опитала да убеди големите и влиятелни страни от Г-20, като Индия и Турция , да се присъединят към антируските санкции. Защото биха разбирали самата същност на външнополитическата им стратегия – че тези държави се стремят да увеличат геополитическата си тежест като независими играчи, а не като младши партньори на Запада.
В противен случай тя нямаше да се опитва да се държи толкова глупаво с Китай сега – хем го подтикваше да се отклони от Русия, хем играеше на тайванската карта. Защото би разбрал, че първото е невъзможно (защото не отговаря на китайските интереси), а второто удря всъщност по американските възможности в играта с Китай.
В петък бившият държавен секретар Майк Помпео призова за незабавно признаване на независимостта на Тайван по време на посещение на острова. Ясно е, че Помпео не е официално лице сега - но сегашната администрация очевидно се стреми да "дразни дракона".
Страхуват ли се Щатите от китайско нападение срещу Тайван и искат ли да не го загубят, както в случая с Украйна ? Затова и говорят за това, че е необходимо, не, разбира се, не да го признаят – а да осигурят допълнителни гаранции за защитата на острова от китайска агресия? Но всичко това е гола пропаганда и самоизмама: в действителност Съединените щати не могат да задържат Тайван в своята орбита дори в средносрочен план.
Не защото Китай ще завладее острова със сила: Пекин неизбежно ще върне Тайван по мирен път (чрез схемата "една страна - две системи", изпробвана в Хонконг ). Да, това няма да се случи утре и може би не след пет години - а когато Китай си осигури военно предимство в крайбрежните води. Тоест може да си гарантира, че ще държи американците далеч от собственото си и тайванското крайбрежие.
Именно разбирането за неизбежността на това ядосва щатите. А тези, които не искат да се съобразяват с реалността, излизат с предложения за „незабавно признаване на Тайван“. Защо го правят?
Някои просто от глупост, тоест от вярата, че Съединените щати могат завинаги да предотвратят обединението на Китай и Тайван, като сдържат КНР по целия периметър в тихоокеанския регион. Тук дори няма какво да се коментира - просто това е нереалистично даже в средносрочен план.
Вторите – от съзнателен стремеж да предизвикат конфликт или поне да го приближат. Защото признаването на независимостта на Тайван е втората геополитическа „атомна бомба“, съпоставима по своите последици с вече взривената под формата на антируски санкции.
Признаването на Тайван автоматично ще доведе до прекъсване на дипломатическите отношения на Пекин с Вашингтон . И заедно с това постепенно ще започне финансово-икономическата война на двете основни световни икономики.
Но предвид тоталната финансова и икономическа война, вече обявена от Запада на Русия, всичко това ще се превърне във война между икономиките на Изтока и Запада.
Ясно е, че точно сега Вашингтон не иска това - Съединените щати все още се надяват да съберат някакво подобие на единен фронт срещу Поднебесната империя. Освен това в сегашните условия на конфронтация с Русия англосаксонците категорично не се нуждаят от втори фронт срещу Китай, дори финансов и икономически.
Но защо тогава сега провокират Китай в посока Тайван? След това, защо вярват в реалността на широка антикитайска коалиция, не само идеологическа („среща на върха за демокрация”), но и геополитическа (QUAD с участието на Индия). Откъсването от реалността, погрешната преценка за собствените възможности и намеренията на врага (някои във Вашингтон не изключват китайска атака срещу Тайван „именно сега“) – всичко това заедно води до изявления за необходимостта от „бързо признаване“.
И това само по себе си не засилва, а отслабва американската позиция: Пекин вижда, че Щатите го провокират с тайванската карта. И в същото време гледат как англосаксонците командват европейската икономика, прекъсвайки връзките й с Русия – тоест утре ще могат да направят същото и с връзките между ЕС и Китай? Но в същото време Пекин вижда и как Западът нанася необратими щети на позициите си в световната финансова система, тоест вреди сам на себе си.
Какво остава да мислят китайските лидери? Че атлантистите са неадекватни, че не разбират какво правят. И тогава Линдзи Греъм излиза с призив да се „убие Путин“, а Помпео настоява да признае Тайван, най-накрая потвърждавайки китайските съмнения относно „реализма“ на англосаксонците.
Имаме работа с неадекватен и в много отношения точно поради тази причина отиващ си хегемон. И ние, и китайците просто трябва спокойно да си свършим работата и да вървим към набелязаната цел – както поотделно, така и заедно.
Превод: ЕС