/Поглед.инфо/ Цели осем години се занимавах с психотерапия в Донбас като странстващ знахар без диплома. Провеждах лечебни сесии с приятели, познати, с героите на интервютата ми и просто случайни хора. Всички ми задаваха един и същ въпрос: „Русия няма ли да ни изостави?“
Разработих специален тембър на гласа - с такъв глас по курортите съобщават температурата на водата в морето. И с този глас обяснявах защо Русия няма да ги изостави. Особено трудно беше през 2015 г., когато животът в Донбас беше много тежък. Стари баби стояха до супермаркетите с книги в ръце, уж ги продаваха. Хората крадешком пъхаха пари в ръцете им или нещо годно за консумация.
Украйна спря да плаща на „сепаратистите – пенсионери“. Фактът, че тези хора са си изкарвали пенсиите честно, често с най-тежка работа, не притесняваше никого в Украйна. Нямаше стоки - гигантските зали на супермаркетите бяха прикрити с шперплат. Асортиментът беше ужасна проекция на ерата на разпадането на СССР: редове сокове в трилитрови буркани, горчица, хляб - и това е всичко. Гривната бързо беше иззета от обращение и приключи. Задънен край. Крах.
През декември 2014 г. само в Донецк, по данни на омбудсмана, 30 старци са починали от глад. И тогава Русия предприе стъпка, подобна по сила на признаването: въведе рублева зона в Донбас и започна да плаща пенсиите. Тогава всичко се раздвижи бързо. И имах все повече аргументи за психотерапевтични разговори на тема „Русия няма да ви зареже“.
Признати бяха десетки документи, шофьорски книжки авто номера, нотариуси. След това университетите в Донецк и Луганск бяха акредитирани в Русия и започнаха да издават дипломи по руски образец. Пак така бяха въведени по руски модел редица кодекси - Данъчен, Административен, Наказателен. Тихо построиха 120-километрова железопътна линия, която да свърже индустрията на републиките с руската железопътна мрежа.
Глупавите хора - а такива има в републиките, както и навсякъде другаде - се смееха на паспортите, издавани от ДНР/ЛНР и казваха: „Защо ни трябва този лист хартия? Къде може да се иде с нея? Но умните хора им казаха: „Вземайте тези паспорти, докато няма опашки, после ще ги заменят с руски. Нещо подобно се случи през 2019 г., когато Русия въведе „опростена процедура за получаване на гражданство“. Без паспорт на ЛДНРне можеше да бъде издаден руски паспорт.
Любопитно е, че разговорите за „предаването на републиките на Украйна“ спряха напълно, излязоха от обръщение. Всичко, което остана бе: Кога? Какво чакат? Съгласете се, по-приятно е да отговаряте на този въпрос.
Последното нещо, което Русия направи преди признаването, беше да доведе (от втория път, но доведе) нормален инвеститор в републиките и мъдро му помогна с премахването на митата, признаването на сертификатите на местната продукция и най-важното – с пускането на колосалния руски пазар на обществени поръчки. От този момент, когато идвах в Донецк, вече не разбирах: още ли съм в Русия или вече съм в Русия?
Нерешен остана основният проблем на републиките – осемгодишната война, която от 2017 г. започна да се превръща в окопна, като по време на Първата световна война. Освен това тази война нямаше политическо решение. До вчерашния ден. И в тази пауза от едно денонощие, преди вече неизбежното „изправяне на гърбавите“, се крият последните часове на мира за Украйна. Снощи все още имах надежда: въоръжените сили на Украйна сега ще се оттеглят от позициите си и ще се приберат у дома. Е, ще седят тихо, като мишки, и ще очакват заповедта да се оттеглят. Мнозина мечтаеха за това.
Но посрещнах първото утро в признатата Донецка народна република близо до разбитите в прах къщи на улица Сусанин в Калинински район на Донецк. От 2014 г. тук нямаше никакви обстрели, а след това взеха и наведнъж изстреляха десетина минометни мини по квартала.
Точно в паузата между заседанието на Съвета за сигурност и подписването на документите от Русия и републиките. Бабата, която живее в една от къщите, е попаднала под рухналата стена и е откарана в болницата в шок, с множество наранявания и фрактури.
Трудно е да се комуникира по-ясно с Русия и Донбас: „Няма какво да говорим с вас!“
Еуфорията от признаването на републиките беше много кратка, буквално за няколко часа. Всички чакат края на тази изтощителна кървава драма, продължила вече колкото две Велики Отечествени войни. И всички в Донбас разбират, че войната е неизбежна. Няма да се мине без нея. Така се случва. Но кога? И колкото и да е странно, има отговор.
Военните от армиите на Републиките има кратък отговор за началото на операцията по налагане на мира: ще чуете.
Превод: ЕС