/Поглед.инфо/ От началото на турската офанзива в Северна Сирия там горят с ярък пламък не само позициите на кюрдите, но и най-важният и значим политически проект от следвоенния период, пише немският журналист Габор Щайнгарт в статията за гости за Focus Online. В същото време той подразбира Запада като цяло - и Европа, която е загубила своя „благосклонен хегемон“ в лицето на САЩ и е затънала в „бъбрива безпомощност“. Откачайки се от котвата на трансатлантическото приятелство, външната политика на Германия също започна да залита, отбелязва авторът.

По продължение на сирийско-турската граница се води стрелба, включително по цивилни, се отбелязва от немското списание Focus Online. От гледна точка на немския журналист и публицист Габор Щайнгарт, в Сирия сега са обгърнати от огън не само позициите на кюрдските милиции, но и може би най-важният и значим политически проект от следвоенния период, а името му е Запад.

Някога, под американско ръководство, беше създадена общност от либерални демокрации и пазарни системи, горда с свободната си от религиозно влияние държавност, пише Габор Щайнгарт в статия за гости за Focus Online. Те вярвали в разпределението на властта, носели дънки и мечтали за вечен мир.

В случай, че една от господстващите сили на планетата, не е в състояние да поддържа мира, членовете на НАТО се заклеха "вечно братство по оръжие". Днес този „нормативен проект на Запада“, както беше описан навремето от историка Хайнрих Август Уинклер, се разпада пред очите ни, подчертава авторът на статията.

Страната от НАТО Турция навлиза все по-дълбоко в територията на Сирия. Обещанията за сигурност на кюрдите от страна на правителството на САЩ престанаха да действат за една нощ. Сега кюрдите имат само два варианта: смърт или изгнание, пише Щайнгарт.

„Европа следи този вероломен спектакъл от трибуната на зрителя, осъзнавайки, че откритата сметка за това американско нарушение на думата вероятно ще бъде изплатена на германските коледни пазари и около немските избирателни урни“, отбелязва журналистът. Според него „безчовечността на турския президент, умишлената нечестност на американския му колега и бъбривата безпомощност на Европа“ говорят за настъпване на време, пълно с нови несгоди.

Възникват все по-фундаментални въпроси. Може ли сегашна Турция да остане член на НАТО и може ли да се споделя с нея важна информация, засягаща сигурността на Германия? Трябва ли немското правителство да изпълни дори даденото на американците обещание за повишаване на бюджета за отбрана до 2% от БВП? И какво ще се случи с Европа, която в контекста на политиката „Америка първа“ губи „благосклонния си хегемон“?

Както припомня Габор Щайнгарт, историкът Тед Гален Карпентер, който дълго време работеше в мозъчен тръст във Вашингтон, описва ситуацията „с цинична яснота“: „Никое чуждестранно правителство не трябва да очаква отношенията му със Съединените щати да бъдат неприкосновени. Ако има достатъчно стимули, американските президенти ще предават съюзниците си, особено малките си съюзници, без колебание. Ето как функционира великата държава."

Как обаче функционира средната по сила европейска власт? Канцлерът Ангела Меркел ще трябва да намери отговора на този въпрос възможно най-скоро, смята авторът на статията. Носталгията не е бизнес модел, подходящ за канцлера, подчертава той. Трансатлантическото приятелство, за което германските правителства повтарят от десетилетия, „се откъсна от котвата“, поради което външната политика на Берлин „толкова грозно се разклати“.

Американските новинарски канали преминаха към отразяване на военните събития: те съобщават за оказалите се на свобода терористи от ИД* и убитите мирни жители. Турция продължи настъплението си срещу позициите на кюрдите и води ожесточени боеве на граничната територия в Сирия. В резултат на турските въздушни удари се появиха жертви сред цивилното население. От момента на турското настъпление в Сирия са загинали най-малко 80 мирни жители, съобщава Focus Online.

По данни на ООН вече 130 хиляди души са били принудени да напуснат градовете си. Смята се, че скоро 400 хиляди души може да се нуждаят от помощ. Сред бежанците - а това вече се отнася до сигурността в Германия - има държани от кюрдите роднини на привържениците на терористичната организация „Ислямска държава“. Според кюрдите около 800 от тях вече са избягали от лагера в Северна Сирия. Някои сега се придвижват към Европа.

В телефонен разговор с Ердоган Ангела Меркел поиска атаката да бъде спряна незабавно. В същото време тя отбеляза, че не поставя под съмнение сделката между ЕС и Турция, в рамките на която Европа трябва да преведе общо €6 млрд в Истанбул в течение на няколко години.

„Външната политика на Меркел по отношение на Турция е описана с три думи: морков без камшик“, заключава журналистът Габор Щайнгарт в статия за Focus Online. "Ердоган може да се почувства окуражен."

*„Ислямска държава” (ИД) - организацията беше призната за терористична с решение на Върховния съд на Руската федерация от 29 декември 2014 г.

Превод: М.Желязкова