/Поглед.инфо/ Трябва да поправим уважаемите господа, които се съмняват в икономическите перспективи на ДНР и ЛНР.
Икономическата поддръжка на републиките е значително по-малка сума от 250 милиарда рубли. Нямаме право да посочим конкретни цифри. Освен това всяка година собственият дял на доходите в бюджетите на ЛНР и ДНР неотклонно расте. В много отношения това е свързано с възстановяването на металургията, за която ще говорим по-долу.
Основата на икономиката на Донбас не са въглищата, а металургията. Що се отнася до въглищата, то годишно на фактическите територии на републиките се добиват около 18 милиона тона. Ако говорим за юридическите граници на ЛНР и ДНР (цялата територия на бившите Донецка и Луганска области на Украйна), то обемът на добива сумарно е около 25 милиона тона.
Но въглищата не могат да са основата на донбаската икономика. Дори преди 2014 година в много отношения въглищата бяха за вътрешно потребление: енергийно за генериране на цялата украинска територия и коксуващ за металургията. Общо в обема на износа на Украйна делът на въглищата съставя не повече от 1,5%.
Вторият момент се заключва в това, че в Донбас добивът се води по шахтен начин, което съществено увеличава себестойността.
Да, сега скокът на цените на суровините прави износа изгоден, но е трудно да се предскаже как ще бъде след няколко дни. Затова въглищата не могат сериозно да се разглеждат като основа на износа, но изиграват най-важната роля в развитието на металургията.
Някои сочат, че “Азовстал” и комбинатът “Илич” са основните предприятия в металургията. Но те в момента се намират на окупираната от ВСУ територия.
Основните предприятия на ЛНР и ДНР са Донецкият металургичен завод, Макеевският металургичен завод, Енагиевският металургичен завод, Харцизкият тръбен завод, Алчевският металургичен комбинат.
Днес предприятията се възстановяват активно, увеличават производството и износа. Например Алчевският металургичен комбинат в началото на януари за няколко месеца достигна до довоенните показатели.
Тук трябва да споменем следният факт. От 2017 година до скоро най-големите предприятия на Донбас се контролираха от избягалия украински олигарх Сергей Курченко. Да пропуснем историята как те минават под негов контрол. През това време предприятията напълно деградират.
В много заводи оборудването е просто нарязано на скрап, а заплатите се изплащат в най-добрия случай със закъснения. В края на “управлението” на Курченко пред работниците има огромни дългове. При това в наследство Курченко получава доста добри запаси от продукция на склад. Но не е ясно къде са парите от продажбата ѝ.
Към края на 2019 година се разбра, че Курченко не просто не се справя, но и доунищожава промишлеността на Донбас. Но по обективни причини е сложно да се намери “приемник”. Въпреки това отделни предприятия започнаха да се изплъзват изпод контрола на Курченко.
Лятото на 2021 година беше намерена замяна. Такава стана бизнесменът Евгений Юрченко. Предприятията бяха изведени изпод управлението на “Внешторгсервиз” на Курченко и предадени на “Южна минно-металургична компания” на Юрченко.
Към момента дейността на Юрченко се оценява като изключително положителна. Дълговете по заплатите са закрити на практика веднага. В заводите се вляха милиардни инвестиции, което позволи на предприятията да заработят отново, включително за износ, който непрестанно расте.
Да, своята роля изиграва и успешната външна конюнктура на световния пазар, но това не променя факта, че Юрченко напълно изпълнява своите задължения и реинвестира получените печалби в икономиката на ДНР и ЛНР.
Все още е рано да правим прогнози по цифрите. Някои дават твърде оптимистични прогнози (500-600 милиарда рубли годишно). Дори и на “Северстал” чистата печалба за 2021 година е равна на 299 милиарда рубли, а на НЛМК - 371 милиарда рубли. А уж тези компании работят извън условията на външни ограничения, спокойно изнасяйки своята продукция, включително и на западните пазари.
Въпреки това дори и частично възстановеният металургичен комбинат на Донбас е способен не просто да изведе републиките до пълно самоосигуряване, но и, да го кажем с руската терминология, да ги превърне в “региони-донори”.
Също така няма да се съглася за “излишната работна ръка” в Донбас. Напротив, при повторно пускане на икономиката кадрите в ЛНР и ДНР няма да стигнат. Ако оптимистичната прогноза се сбъдне, то Донбас ще може да претендира на привличане на кадри от територията на Украйна. По заплати, без съмнение, ДНР и ЛНР само, че няма да отстъпват на украинските региони, но и на Ростовска област.
Превод: В. Сергеев