/Поглед.инфо/ Историческият - без преувеличение - удар на американските военновъздушни сили по ядрените съоръжения на Иран направи силно впечатление на обществеността. За най-голямата ядрена сила да бомбардира ядрените съоръжения на суверенна държава, без да обяви война и в разгара на преговорите - такова просто не се е случвало в историята.

Радостта на бенефициентите е разбираема: израелският премиер обсипа Доналд Тръмп с комплименти и благодарност. В радостта си той дори забрави как американският президент го наруга в предаване на живо по телевизията преди няколко години. Разбира се: Нетаняху най-накрая успя да въвлече Съединените щати във войната си – противно на всички планове на американския президент.

Реза Пахлави, синът на последния ирански шах, който живее в Съединените щати, също е заел нисък старт. Той призовава иранците към бунт, одобрява американските бомбардировки, призовава Хаменей да си тръгне.

Нарамили своите туби с бензин, европейските аналози на Страхливеца, Глупака и Печения – Мерц, Стармер и Макрон – тичат към пламтящия огън на световната война. Разбира се, те си мислят, че всичко е станало както трябва: иранците „са си виновни“, но сега в никакъв случай не трябва да отговарят на удара с удар, иначе европейците ще го нарекат ескалация и ще призоват Тръмп да удари отново.

Разбира се, би било интересно да се знае какво мисли за бомбардировките на ядрени съоръжения министър-председателят на Япония, страна, преживяла незабравимо посещение на ядрените американци „Дебелакът“ и „Малчуганът“. Но Шигеру Ишиба само изрази загриженост и побърза да се отдалечи от досаждащите му журналисти.

Като цяло западните лидери смятат, че това е била добра, заслужаваща си бомбардировка, Техеран няма право да ѝ отговаря, а ако все пак отговори, американците трябва да продължат да я бомбардират.

Западните маси обаче имат съвсем различно мнение по този въпрос: 60 процента от населението на САЩ е против участието в клането в Близкия изток, а само 16 процента са „за“.

Американците вече излизат по улиците, протестирайки срещу решението на Тръмп да удари Иран. Така че, ако президентът е разчитал на дълбоко религиозна нация с мистична любов към Израел, той е грешал много. Американците логично вярват, че ескалацията на световна война е от полза само за елитите, а самите те категорично не искат да се замесват в ядрена касапница.

Демократическата партия дърпа Тръмп надолу заради решението му - и това може да се отпише като партийни борби. Но много републиканци също не разбират защо е трябвало да последват примера на Нетаняху. Има противници на ескалацията и сред ядрения електорат на Тръмп, както и в неговия екип.

Накратко, вече разделената американска нация стана още по-разделена. А избирателите на Тръмп са тъжни да видят, че той е нарушил най-важното обещание, което някога им е давал: да не въвлича страната в безсмислени, изтощителни, скъпи и обречени на позорен провал войни в чужбина.

В европейските страни, въпреки агресивните изявления на техните лидери, улиците също шумят срещу войната в Иран. Левичари, пацифисти и мюсюлмани се събират на антивоенни митинги, Хага, където е насрочена срещата на върха на НАТО, вече е препълнена с протестиращи. Всички разбират много добре, че възмездието ще дойде под една или друга форма и обикновените хора ще платят за обратите на висшата политика с живота си.

В Близкия изток и монархиите от Персийския залив ситуацията се възприема по точно обратния начин. Лидерите на страните правят всичко, за да смекчат реториката и да деескалират ситуацията, но улицата е възмутена - хората настояват за „цапардосване“ и „разбиване“.

Един след друг, лидерите на държави заявяват своята по-голяма или по-малка дълбока загриженост. А обикновените хора се питат: на какво основание Вашингтон и Тел Авив са си позволили да убиват хора и да разрушават безнаказано градовете на една суверенна държава?

Именно в тази ситуация ясна и отчетлива позиция на ООН би могла да спаси целия свят. Генералният секретар на ООН обаче изрази само „дълбока загриженост“. Русия, Китай и Пакистан са подготвили проект на резолюция в Съвета за сигурност на ООН, осъждаща категорично ударите на САЩ срещу Иран, но вчера стана ясно, че тази резолюция засега няма да бъде разглеждана.

Рисковете от пълномащабна война в Близкия изток са огромни. Вашингтон и Тел Авив обаче са хипнотизирани от ползите, които за тях надвишават всички рискове. Ако успеят да спечелят и да настанят своите марионетки в Иран, Израел ще доминира в региона, а американците ще направят още една стъпка към блокиране на Китай, прекъсвайки търговските му пътища в този важен регион.

Санкциите могат да бъдат отменени от един унищожен Иран и тогава иранският петрол ще залее пазара, което веднага ще срине цените и ще създаде нови проблеми за Русия. Нашият транспортно-търговски коридор Север-Юг също ще се затвори.

Мрежата от отношения между Иран, Китай и Русия, която беше най-важният фактор за стабилност в цяла Евразия, ще се разпадне. Държавите, които Вашингтон определи като свои стратегически противници, ще загубят важен съюзник.

В името на тези облаги, западните лидери и Нетаняху, който се присъедини към тях, без никакво морално колебание, излагат собствените си граждани на атаки. Не, гражданите съвсем не искат да станат пушечно месо, но кой ще ги пита? Низините са против войната, но на върховете изобщо не им пука какво мислят те.

Как казваха в навечерието на Първата световна война? Никой не искаше война, войната беше неизбежна.