/Поглед.инфо/ По целия свят се носи чувство на облекчение и голям оптимизъм относно ядрената сделка, постигната във Виена между Иран и членките на Съвета за сигурност на ООН, плюс Германия.
Въпреки това, има поразителни изключение на общия ентусиазъм: САЩ и най-близките ѝ регионални съюзници, Израел и Саудитска Арабия. Една от причините за това е, че на американските корпорации е отказан достъпа до Техеран. Мненията сред трите държави достигат до истерия относно „иранската заплаха“. Трезвите коментари в САЩ, било те сред републиканци или демократи, наричат страната „най-голямата заплаха за световния мир“. Дори поддръжници на сделката са разтревожени, имайки предвид огромната опасност. Все пак, как можем да се доверим на иранското население с тяхната „история на агресия, насилие и измама“?
Двамата най-вероятни победители от републиканската партия, Джеб Буш и Скот Уолкър, спорят за това, дали да бомбардират Иран, след като са избрани за президент, или след първата среща на кабинета. Единственият кандидат с някакъв опит във външната политика, Линдзи Греъм, обяви сделката за издадена „смъртна присъда на държавата Израел“, което със сигурност би било изненада за еврейското разузнаване и стратегически анализи.
От дните на президента Роналд Рейгън, партийното лидерство на републиканците е паднало дотолкова в джоба на супербогаташите и корпорациите, че биха могли да привлекат поддръжници само чрез мобилизацията на части от населението, които досега не са били част от организирана политическа сила.
Това важи и за демократите. Генерал Мартин Демпси, част от администрацията на Обама, заяви, че сделката от Виена не „възпрепятства Съединените щати да нанесат въздушни удари на ирански съоръжения, ако се допусне, че Иран нарушава споразумението“.
Въпреки това, поддръжници на споразумението са съгласни, че „ако сделката от Виена значи нещо, то това е, че целият Близък Изток ще се отърве от оръжия за масово поразяване“. Авторът на тези думи е иранският външен министър Джавад Зариф. Той добави, че „Иран, с целия си национален капацитет и бидейки сегашен председател на Движението на необвързаните, е подготвен да работи с международната общност да постигне тези цели, знаейки, че ще се сблъска с множество скептицизъм и опозиция“.
Обвинението, че Иран е най-голямата опасност за световния мир не изглежда логична. Например, в изследване на Галъп неотдавна САЩ е посочена, като най-голямата опасност за световния мир. И то с голяма преднина пред втория. На второ място е Пакистан, вероятно заради вота на индийците. Иран е трети, до Китай, Израел, Северна Корея и Афганистан.
През 1953 година, когато бе извършен преврат в Иран, със съдействието на Великобритания и САЩ, бе положено началото на режима на Мохамед Реза Пахлави. Тогава бе дадено и началото на брутално погазване на човешките права. Разбира се, американското население не бе наясно с тях, чак до преврата през 1979 година, когато анти-американско правителство, начело с аятолах Хомейни дойде на власт. От тогава, разбира се, обществеността в Щатите редовно се запознава с доклади за състоянието на човешките права в Иран.
След това Вашингтон започна да подкрепя режима на Садам Хюсейн, който през 1980 година нападна иранската държава. Прикриха се и неговите химически атаки срещу кюрдското население.
Имали ли са намерението иранските лидери, да развиват програма за ядрено оръжие? За днешната ситуация е неясно, но в миналото те са имали такова желание. Пред журналисти и чужди лидери е обявявано, че Иран ще разполага с ядрена бомба по-рано от очакваното. Всичко това е било по времето на про-американско настроения Мохамед Реза Пахлави, който е насърчаван от хора, като Дик Чейни и Доналд Ръмсфелд да развива ядрената си програма.
Превод: Евгени Рушев