/Поглед.инфо/ Вече много пъти се отбелязва, че скоростта на политическите събития по света се е ускорила много. И това изисква адекватна прогноза, защото никой от “силните на деня” няма намерение да дава повече или по-малко достъпното и адекватно обяснение на случилите се събития . Във всеки случай позоваването на епидемията на коронавируса и “агресията” на Русия и/или Китай не съответстват на реалността.

Тук може да се отбележи, че моят Фонд за икономически изследвания “Михаил Хазин” предсказа доста успешно в изследванията си и в ежедневните макроикономически обзори каква ще бъде икономическата ситуация. Във всеки случай още пролетта (това може да се види в обзорите на Фонда до август включително, които може да се прочетат свободно на сайта) ние подробно обяснихме и икономическите механизми, и перспективите за ръста на инфлацията и повторно, още по-подробно, описахме перспективите за есента през август. Свързано е с това, че ние вече доста отдавна сме разбрали, че описването на бъдещето от гледна точка на действащата парадигма е на практика безсмислено.

При това парадигмата (между другото, именно заради това е парадигма) се променя във всички сфери: и в икономическата, и в политическата, и в геополитическата, и в социално-политическата. Много съм писал по въпроса - и книги, и статии, и бележки, затова и няма да се повтарям, но основният извод, който може да се направи е: ако до лятото на тази година можеше поне част от изводите за бъдещето да се правят въз основата на старата (либерална) парадигма, то сега вече е е невъзможно. И именно опитите да се удържи старата парадигма са предизвикват в последно време очевидните логически и смислови грешки на повечето коментатори и администратори.

Типичен пример е ситуацията с цените на газа в ЕС. Проблемът на администраторите в ЕС не е, че действат глупаво, понеже от гледна точка на моделите от преди 20-тина години те са логични и адекватни. Но парадигмата се е сменила и в резултат се получава икономическа катастрофа, която освен това е напълно невъзможно да се поправи, защото е кодифицирана от многочислени съдебни и парламентарни решения. Грубо казано, те не просто “напук на мама си измръзнаха ушите”, но при това приеха закони, според които топленето на ушите, било то шалове, било то с шапки, стана забранено. И какво да се прави сега?

Аналогична ситуация възниква и в НАТО. Агресивната политика по отношение на Русия се превръща в ситуация, когато реално въпросът се задава за съществуването на самата тази организация. На САЩ тя вече не е нужна, но нейните адепти и администратори продължават да действат така, все едно са им обещани и картбланш, и неограничен бюджет. И в резултат на това политическите дейци от страните на ЕС сами си закриват възможностите, които е можело да имат в отношенията с Русия. При това САЩ вече фактически не са им зад гърба, а скоро няма да са там и официално. Какво ще правят тогава?

Аналогична е ситуацията и с руските либерали. Те агресивно продължават с напълно неадекватната социална, финансово-икономическа и бюджетна политика, продължават да развалят образованието и здравеопазването, игнорират обществото като такова (например те унищожиха местното самоуправление). Но предвид това как новата реалност изплува на повърхността, какво ли ще правят представителите на тази общност? Могат ли всъщност да правят нещо друго?

Общо взето може само да пожелаем на всички да започнат работата по вътрешното преустройство на собствения мироглед в рамките на новата парадигма. Защото, който първи успее, той най-много и ще спечели.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели