/Поглед.инфо/ Новият транспортен коридор „Север-Юг“, който ще бъде конкуренция на маршрута през Суецкия канал, получава още по-ясно все по-ясни очертания. За него усилено лобира Индия, където трябва да бъде крайната точка на маршрута. Но най-голяма изгода от осъществяването на тази проект ще има Русия като транзитна страна.

Русия в близко време ще представи пътна карта по проекта за международния транспортен коридор (МТК) „Север-Юг“, разказа министърът на търговията и промишлеността на Индия Суреш Прабху. Той обсъди въпросите около работата на коридора на преминалия наскоро Петербургски международен икономически форум.

Като цяло транспортният коридор „Север-Юг“ е маршрут от Санкт Петербург до индийското пристанище Мумбай, дълъг 7200 км. Целта му е да превозва стоки от Индия, Иран и другите страни от Персийския залив на руска територия през Каспийско море и по-нататък към Северна и Западна Европа. Индия е крайно заинтересована от проекта. „Отсъствието на жизнеспособен търговски маршрут“ е едно от основните препятствия за развитието на двустранните търговски отношения между Русия и Индия, смята индийският министър.

Днес стоките от Индия към Русия минават основно през Европа и Китай, което е скъпо и отнема много време. В резултат доставката на много стоки става просто невъзможна. „Например ми е известно, че в Русия има търсене на индийски плодове. Но предвид това, че те са бързо развалящи се, те не са основен компонент от търговската кошница между двете ни страни“, поясни министърът.

Сега стоките от Индия към европейската част на Русия минават основно по море и обратно – от Санкт Петербург те обикалят цялата западна част на Европа през Суецкия канал. В резултат доставката на стока от пристанище „Нава-Шева“ (Мумбай) до Москва е около 40 денонощия. Новият маршрут минава пряко от Санкт Петербург, през Москва, Астрахан, Баку и Бендер Абас (пристанищен град в Южен Иран на брега на персийския залив) до Мумбай. Използва се морски, железопътен и автомобилен транспорт.

„Север-Юг“ ще позволи да се намали времето на доставки от Русия към Индия най-малко с 30-40% и ще направи логистиката по-евтина. Индийските митничари изчисляват, че този път ще намали времето за доставки от Индия в Русия от 35 до 17 дни в сравнение с маршрута през Суецкия канал – Босфора и Дарданелите.

„Пробното пускане показва снижаване на разходите с около 30%. Двойно преимущество предвид по-малката стойност и по-бързата доставка ще създадат по-благоприятни условия за търговия“, заключи Прабху.

Идеята за създаване на подобен маршрут е още от 90-те години. През 2000 г. Русия, Иран и Индия подписаха споразумението по МТК „Север-Юг“ и след няколко години към него се присъединиха и други страни-участници – Азербайджан, Армения, Беларус и Казахстан. Но развитието на проекта се забави, след като Иран попадна под западните санкции и едва след свалянето му в него вдъхнаха нов живот. Преди две години външните министри на Азербайджан, Иран и Русия се договориха да се заемат най-накрая с осъществяването на проекта.

А сега това може да се направи доста бързо и дори няма да са нужни пари. Нали основната инфраструктура е вече построена в течение на последните 15 години. В Русия всичко и така го има. Единственото, което тя трябва да направи, е да развие пристанищата на Каспийско море, което ще се осъществи в рамките на програмата. Новото железопътно разклонение, което ще съедини азербайджанската Астара с иранските градове Астара, Решт и Казвин е почти готово. На територията на Иран завършва строителството на железопътна линия Казвин-Решт.

„Вече има железопътна линия между иранското пристанище Бендер Абас до Казвин, пътят Астара-Астара между Иран и Азербайджан също го има. И след три години ще бъде построен последният участък от коридора „Север-Юг“ Астара-Решт, след което коридорът ще може да заработи с пълна сила“, заяви първият вицепрезидент на Руския съюз на инженерите Иван Андриевский. „В Иран и Азербайджан релефът е сложен, затова и са напълно разбираеми проблемите с осъществяването на маршрута в тези страни, сега съществуващата инфраструктура трябва да се подобрява, ремонтира, да се прави по-евтина логистиката“.

Новите санкции срещу Иран едва ли ще спрат проекта. Този нескъп и бърз маршрут става все по-актуален за Иран. Предвид това, че САЩ отново искат да оковат страната в санкционни вериги, не може да се измисли по-добър съюзник в търговски план за Иран от Русия, която също се намира под обстрела на санкциите.

Разбираемо е, че всички участници в проекта ще спечелят, в това число и Азербайджан. Планира се, че на първо време по „Север-Юг“ всяка година ще се транспортират пет милиона тона стоки, а след пет или шест – повече от 10 милиона тона в двете посоки.

Накрая, този коридор ще открие за Русия нови пазари. В този план е крайно интересно разширяването на търговските отношения с бурно растящия индийски пазар. В политически план отношенията между двете страни са прекрасни. Индия е най-големия клиент на руско оръжие, активно работи с „Росатом“. Но Индия за нас сега е по-маловажен търговски партньор в икономически план от Китай или Германия. И в обратно направление ситуацията е сходна - индийската продукция е малко известна на руския пазар.

След кризисния спад търговията между Русия и Индия започна да се възстановява. Ако през 2015 г. оборотът е 7,8 милиарда долара, то през 2017 г. той достига 9,3. Индия доставя до Русия главно лекарства, на второ място - промишлено оборудване и технологии, следвани от текстил, електроника и компютърно оборудване. Сред индийския внос са и авточастите, чая, тютюна.

Русия има положително салдо в търговията с Индия. Но търговията с традиционни стоки с Индия е в зачатък. Основата на руския износ са военните стоки. Също така внасяме реактори и оборудване в Индия. Миналата година обаче Русия започна да увеличава традиционния си износ. Доставките на въглища се увеличават, износът на петрол, петролни продукти, зърно и слънчогледово масло се е появил, макар и засега в сравнително малки количества. Следователно потенциалът за ръст на руския износ, дължащ се на новия маршрут, е просто огромен.

„Този транспортен коридор има маса икономически и геополитически преимущества, както за Русия, така и за Индия. Коридорът „Север-Юг“ ще разкрие възможностите за износ на Русия. Например, ще ѝ позволи да увеличи двойно износа на зърно в страните от Близкия изток и в Азиатско-тихоокеанския регион. Важно е също, че коридорът ще увеличи политическата и икономическа тежест на Русия в региона. От друга страна индийският пазар на стоки е огромен. И благодарение на маршрута Делхи ще може съществено да спести от доставката на стоки и в Русия, и в Европа“, заключва експертът.

Превод: Поглед.инфо