/Поглед.инфо/ Във връзка със значителния напредък на Сирийската арабска армия в последния бастион на непримиримата опозиция в Идлиб, Турция прави силни изявления, че „търпението ѝ изтича". През последните дни тя разгърна няколко стотин единици военна техника в Идлиб, укрепи съществуващите и създаде нови пътни блокове, главно в северната част на провинцията.

Президентът Ердоган представи на Дамаск един вид ултиматум - да се оттегли до началните позиции по границите на зоната, договорени в Астана и Сочи преди края на февруари, в противен случай „той не отговаря за поведението си“. И турският министър на отбраната Акар твърди, че има „планове Б и С“, в случай че сделката с Русия за прекратяване на огъня в Идлиб не проработи.

В света се изразява безпокойство, че ситуацията се развива в опасна посока и може да доведе до почти нова „руско-турска война“ в Сирия. САЩ също настояват за това, които въпреки собствените си проблеми с Турция, изразяват "пълна солидарност" с турските действия в Идлиб. В следващите дни в Анкара пристига специалният представител на САЩ за Сирия Джеймс Джефри, който се очаква да опита да прокара Анкара по пътя на конфликта с Москва.

Оперативната обстановка в Идлиб

Въпреки сериозността на случващото се обаче, такава перспектива е малко вероятна. Фактът, че по-тежките танкови пешки са поставени на местната „шахматна дъска“, не означава, че Анкара и Москва, седнали зад нея, ще нарушат договорените от тях правила на играта. Това се доказва не само от готовността, изразена в Анкара, въпреки интензивността на страстите, да поддържат „високо ниво на турско-руските отношения“.

Турските лидери, макар да твърдят, че именно Русия и Дамаск нарушават споразуменията за прекратяване на огъня в тази зона, докато те уж стриктно се придържат към тях, всъщност признават, че не изпълняват споразуменията. Ден преди инцидента със смъртта на 8 турски войници в Идлиб, пенсионираният генерал Некат Еслен предупреди вземащите решения за възможността за подобно нещо. Според него събитията в Идлиб затрудняват отношенията между Русия и Турция, тъй като последната не е изпълнила своята част от дадените обещания в Астана. Анкара, например, не разоръжи бойците от терористичната група „Хаят Тахрир аш-Шам“ (KHT) вече година и половина, и не ги отдели от т.нар. умерена опозиция. Тя също не прехвърли, както беше обещано, на Дамаск, участъците от главните пътища на Сирия М5 (Дамаск - Алепо) и М4 (Латакия - Алепо), минаващи през Идлиб. И без това, каквото и да е икономическо възстановяване в Сирия, включително подобряване на положението на бежанците, чиято тъжна съдба често се споменава от Турция, е изключително трудно. На всички руско-турски преговори за примирие от последно време, включително на 8 февруари в Анкара, турците непрекъснато искат забавяне, за да изпълнят обещанието си, но не помръднаха и една крачка. Затова положението е такова. Турците обаче имат много страст в думите, но има достатъчно сдържаност в действията.

Като изтъква, че във времето на смъртта на войниците от турската армия в Идлиб там са убити и четирима руснаци, анализаторът Джем Гюрдениз смята, че САЩ се стремят да бъдат единствените бенефициенти на напрежението в провинцията за „укрепване на Атлантизма“. Той подчертава, че Турция харчи енергия „извън непосредствените си геополитически интереси“ в зоната на Идлиб и е крайно време тя да се ръководи от здравия разум, за да не бъде въвлечена във война със Сирия и конфронтация с Русия.

Не в полза на разгръщането на мащабни военни действия от страна на Турция е вътрешната ситуация в тази страна. Според проучване на MetroPOLL одобрението на президента Ердоган сред турските граждани е паднало до най-ниското ниво от октомври 2018 г. до 41,9%. Проучванията показват, че ако президентските избори в Турция се проведат днес, кметът на опозицията на Истанбул, кемалистът Имаглу, който се противопостави на външнополитическите авантюри на държавния глава, щеше да задмине Ердоган.

Е. Имамоглу

Някои експерти, позовавайки се на източници в най-високите военни кръгове на Турция, дори по-рано посочиха съществуването на неизказани споразумения, които, изглежда, сега се прилагат. Според тях в Сочи може би  ставало въпрос за 32-километрова буферна зона по цялата граница на Турция. Следователно, проекцията му към Идлиб вече предполага прехода на южната част на провинцията към контрола на Дамаск. Анкара твърди, че това може да се постигне с мирни средства и пое определени задължения, но не направи нищо, оставяйки Москва и Дамаск без друг избор, освен да използват силовия вариант.

Схема на предполагаемата турска буферна зона в Сирия

Наличието на „тайни споразумения“ индиректно се указва от естеството на сегашния турски „ултиматум“. Отбелязвайки края на февруари като крайния срок за връщане на Дамаск към първоначалните си граници, след което тя е готова да твърди, че използва сила, Анкара е по-вероятно да говори за срока, в който според нея настоящата операция на САА трябва да приключи. Това посочват и турски експерти, които смятат, че ако се съди по темповете на напредване на сирийската армия, до края на февруари Анкара няма да има възможност да поиска от Дамаск връщане към границите, които тя нарича „сочински“.

Конфликтната позиция на Ердоган също произтича от факта, че той не може да си позволи открито да се откаже от сирийската опозиция, без да признае провала на дългосрочната си политика спрямо Сирия. Отклонявайки се от антиасадската съпротива, Ердоган рискува да загуби въздействието си върху ситуацията в Сирия и да спечели големи маси от враждебни бойци близо до границите на Турция. Следователно, той демонстрира готовността си да „се изправи“, за да защити своите „части“ в Идлиб, прехвърляйки значителни сили там, обаче напълно недостатъчни за истинска голяма война.

Все още не е напълно ясно къде ще спре САА. Сирийската армия изпълни минималната задача, като освободи почти напълно магистралата М5 от Дамаск до Алепо, където не беше освободен само малък, но важен участък в град Хан Асал.

Освобождението на Хан Асал е важно и за Русия, тъй като там е основната база на останалите наемници в Сирия от „Кавказки емират“ (към 2000 души). Градът е добре укрепен, бойците, които са се укрепили там, не чакат пощада, следователно ще се защитават яростно.

Кавказки бойци/терористи/ в Сирия

Може да се предположи, че след освобождението на Хан Асал, главното настъпление на САА ще бъде насочено по магистрала М4 от град Серакиб до град Джиср ал Шугур, където бойци от „ Ислямска партия на Туркестан“ са се укрепили (към 2500). Връщането им в родината също е нежелателно.

Бойци от Централна Азия в Сирия

При успех се образува гигантски казан в южната част на провинция Идлиб, чието почистване ще изисква усилия и време за САА. Остава отворен въпросът дали Дамаск ще се спре на това или иска да освободи едноименната провинциална столица и да навлезе до турската граница? Очевидно решението ще зависи от консултациите със съюзниците и от личната позиция на Асад.

Асад

Може би няма да е необходимо да се стига по-далеч, тъй като, заемайки магистралите М5 и М4, Дамаск вече ще осигури пълно военно-стратегическо и икономическо господство в тази част на страната, докато прекомерното приближаване на територията на Турция може да предизвика турски обстрел през границата.

В същото време, по други граници на Сирия в североизточната част (т. нар. Рожава) отдавна е настъпила задача, която може до известна степен да обедини Анкара и Дамаск. Тук американците, заедно с кюрдите, постепенно си възвръщат позициите. Руските патрули блокират и турците по принцип отказват да участват в тях. Насищането на тази зона със сирийските войски би могло да изолира прекомерно разпасалите се американци. И за това е необходимо турците да спрат да висят над САА в Идлиб. Турските експерти посочват, че за Турция ситуацията в тази област е много по-важна, отколкото в Идлиб.

Превод: В. Сергеев



Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели