/Поглед.инфо/ Противно на твърденията, че Тръмп „отстъпва“ от Близкия изток, военното присъствие на САЩ в региона продължава да нараства. Американски дипломати се туткат на този фон. Администрацията на Тръмп остави много свободни работни места в дипломатическите мисии на САЩ в Близкия изток празни, намали програмите за помощ за страните от региона и се съсредоточи върху личните отношения на пълномощниците на Тръмп с лидерите главно от Израел и монархиите от Персийския залив. Обаче у всички нарастват различията с Вашингтон.

На 26 и 30 юли две делегации от Абу Даби (ОАЕ) посетиха наведнъж Техеран. Това бяха първите официални контакти на високо равнище на Обединените арабски емирства и Иран през последните шест години. По време на посещението на втората арабска делегация в Иран, проведено на фона на опасните събития в Персийския залив, бяха обсъдени въпросите за морската сигурност. След разговорите двете страни потвърдиха възможността за сътрудничество в някои области, включително сътрудничество по морските граници, поддържане на открити  транспортни маршрути и защита на свободата на корабоплаване, както и установяване на постоянни двустранни контакти между бреговата охрана и граничните служби.

С появата на Тръмп в Белия дом Абу Даби подкрепи усилията на Белия дом да се противопостави на Иран, но сега Емиратите се опитват да се отдалечат от безусловното следване на курса на Вашингтон по иранския въпрос. В Персийския залив иранските съседи са опасно близо до потенциален въоръжен конфликт между Съединените щати и Ислямска република и не могат да не разглеждат Иран през призмата на собствената си сигурност.

Освен това Дубай (най-големият град в ОАЕ и дълбоководно пристанище) разглежда отношенията с Иран от търговска гледна точка, като дава предимство на бизнес отношенията пред политическите. Иран признава сценария на блокадата на Ормузкия проток, който Емиратите никак не искат да допуснат. В същото време на 14 август ръководителят на Иранската компания за инженерно-конструкторска дейност (PEDEC) обяви, че до март 2021 г. Иран ще може да заобиколи Ормузкия пролив и да започне да изнася нефта си от Оманския залив. Капацитетът на новия тръбопровод може да бъде около 1 милион барела петрол на ден; Освен това ще бъдат създадени резервоари с капацитет от 20 милиона барела, които да поддържат износа на ирански нефт, заобикаляйки Ормузкия пролив.

В Абу Даби виждат, че няма приемлив дипломатически начин за въвеждане на американската политика на "максимален натиск" върху Техеран в политическа рамка. Ако целта на САЩ е да принудят Иран да капитулира, то преследването на тази цел има обратен ефект. В отговор на стратегията на САЩ за „максимален натиск“, Иран обяви кампания за „максимална съпротива“. В международната общност подобна позиция на осъждане не предизвиква дори и разговори за „максимално възможна изолация“ на иранския режим. При тези условия подкрепата на Тръмп към опита на Израел да участва в колективната военноморска блокада на Иран изглежда като обида за арабите в Персийския залив. Единствено Рияд остава на страната на Вашингтон.

Вместо да обедини страните от Персийския залив срещу Иран, американската политика води до факта, че страни като Оман, Кувейт, Катар се отдалечават от Саудитска Арабия, отношенията им с иранското ръководство стават все по-прагматични. Сега Емиратите също избират тази линия, за да не попаднат в разгара на въоръжен конфликт. И тук Абу Даби е по-зависим от Техеран, отколкото от Вашингтон.

Все още не е ясно до каква степен преговорите между ОАЕ и Иран могат да се превърнат в реално сътрудничество. Възможно е Тръмп, преди да се кандидатира за втория президентски мандат, да се старае да не завлече Америка в нова война и да се примири с иранско-емиратските контакти.

Що се отнася до Саудитска Арабия, там те биха могли да разгледат тези контакти като продължение на „предателството“ на Емиратите след частичното им изтегляне от Йемен. Когато ОАЕ оттегли значителен брой от своите войски, саудитците са изправени пред много по-сложна война срещу подкрепяните от Иран хути. Саудитска Арабия на практика беше оставена сама в задачата да изтласка хутите от Сана и северните райони на Йемен, което е важно за осигуряването на сигурността на южната граница на кралството.

Дистанцирайки се от Саудитска Арабия, ОАЕ стигнаха още по-далеч. Днес Абу Даби е подкрепен от сили, подкрепящи създаването на независим Южен Йемен, което противоречи на интереса на Рияд да поддържа единството на Йемен под свой контрол. Вярно е, че Иран също настоява за поддържане на йеменското единство, но това означава, че Йемен да бъде под контрола на хутите. Миналия уикенд сепаратистите в Аден, с подкрепата на ОАЕ, принудиха останалата част от правителството да избягат в Рияд. Ясно е, че политически Саудитска Арабия и ОАЕ в Йемен вече не са един и същи екип. Не е ясно обаче дали йеменската криза ще сложи край на сътрудничеството между ОАЕ и Саудитска Арабия.

Иран в тази игра е централният инструмент за натиск на Абу Даби спрямо Рияд. Саудитците не могат да не бъдат смутени от очертаващата се перспектива за нормализиране на отношенията на верен съюзник с Техеран. Междувременно съвместната военна делегация на Саудитска Арабия и ОАЕ пристигна в Аден на 14 август, за да обсъди изтеглянето на войските на Южния преходен съвет от позициите, заети с подкрепата на Емиратите край временната столица на Йемен миналата седмица.

Така или иначе, кризата в отношенията между Рияд и Абу Даби е поредното доказателство за провала на политиката на САЩ в Близкия изток, които губят един съюзник след друг в борбата срещу Иран. Вашингтон едва ли ще хареса решението на Абу Даби да участва в 61-ия годишен международен панаир в Дамаск; това е първият път, когато в Дамаск пристигна делегация от страната на Персийския залив, след като Сирия беше изключена от Лигата на арабските държави през 2011 г.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели