/Поглед.инфо/ Отношенията в света и мястото на държавите в него се определят от доминирането на определени геополитически и геоикономически стратегии. Доскоро светът бе доминират от една обща проамериканска геостратегия – глобализъм (мондиализъм) под егидата на САЩ и чрез налагане на неолибералните икономически отношения и връзки и на осигуряващата ги неолиберална демокрация под егидата на САЩ и с поддакването на Великобритания и ЕС. И това изглеждаше като окончателната победа на неолиберализма. Поради това с особен патос Фукуяма обяви края на историята.
Но се оказа, че историята няма край, че човечеството има и други варианти на развитие. Първоначално възникна БРИКС, после нарасна военната сила и международния авторитет на Русия. И не по-малко важното – Китай става световна икономическа сила и китайската икономика, ориентирана към износът на промишлена продукция и завладяване на световните пазари, започна да предопределя развитието на международните икономически връзки и отношения, да се налага на чужди пазари на територията на целия свят. Китай стана фактор за развитието на множество местни икономики, особено в Африка и Азия. Все повече изправя ръст индийската икономика. Политическото сближение на базата на интереси между Русия, Иран и Турция започна да променя геополитическото статукво в света. С високи темпове се развиват икономиките на редица азиатски държави като Индонезия, Виетнам, Малайзия, Иран, а и някои латиноамерикански страни като Бразилия и Мексико. В същото време икономиката на ЕС буксува, нарастват напреженията между отделни групи страни в нея, подготвя се развитието на този уж единен съюз, на държави развиващи се на „различни скорости“ и т.н.
В този бързо променящ се геополитически и геоикономически свят, в този огромен лабиринт от икономически и политически връзки и отношения България сякаш се изгуби. Мантрата за „евроатлантическите ценности“ не носи почти нищо добро за българския народ. Евроатлантизмът е в криза, а и почти никой в България не може смислено да обясни на обикновените хора „Що е то евроатлантизъм и каква е ползата за българския народ от него“? Повечето от хората го чувстват като неоколониална зависимост и възможност за бягство от нерадостната българска ситуация. Съществените промени в геополитически и геоикономически план настъпиха през последните 10 години, т.е. по същество през управлението на ГЕРБ. През 2017 г. Бойко Борисов и подвластните на ГЕРБ и Пеевски (разбирай ДПС и невидимия, задкулисния кръг „Кой“ или „БПЦ“) средства за масова манипулация венцехвалят Министър-Председателя като „голям международник“, „голям европейски политик“. А в същност нещата са не съвсем така, както ни внушават от екраните и писанията.
В геополитически план просто Борисов и гербарстите продължават политиката на Костов и Кобурготски за обезличаване на България и превръщането и в нещо като болтче от европейската машинка. Основата на тази политика е отиване в другата крайност – от тясно привързване към бившия Съветски съюз към безкрайно тясно политическо, икономическо и културно обвързване с Европейския съюз и до демографска катастрофа. И всичко това обагрено от антикомунизъм, русофобия, национален политически нихилизъм, скъсване на икономическите и културните връзки на България с Русия, отказа от изгодни за страната инфраструктурни проекти (под чужда диктовка).
В същото време в другите европейски държави има засилен интерес и стремеж за развитие на икономическите и търговските връзки с мощната китайска икономика. Китайците усилено търсят пазари в цял свят, но се стремят предимно до достъп на най-големия в света пазар – Европа. Китай реализира своята инвазия на другите континенти чрез: нова и модернизиране на старата пътна инфраструктура и чрез икономическа инвазия (купуване на предприятия, изграждане на нови китайски и смесени китайски с местни национални компании).
По отношение на пътната инфраструктура Китай вече успешно разви и наложи своята инфраструктурна транспортна стратегия за „Новия път на коприната“ от Китай до Европа, преминаващ през няколко трасета:
1/. През Средна Азия, където китайците инвестират не само в пътна инфраструктура, но и имат дял от около 90% от чуждестранните инвестиции в тези страни. Този път след Каспийско море преминава през Азербайджан и Грузия, по суша през Турция и по море достига до пристанището Поти в Грузия на източния бряг на Черно море. По-нататък най-прекият път е през българските пристанища Варна-запад и Бургас. Но тази възможност бе пропусната от правителствата на ГЕРБ, съсредоточени към провалянето на българо-руските проекти и споразумения за Южен поток. И започна развитието на трасето на този път на коприната от Поти чрез фериботни комплекси през Украйна и Полша до Балтийско море и Германия.
2/. През Южнокитайско море, Индийския океан, Червено море и през Суецкия канал за Средиземно море и Европа. По този път вече Китай създаде своя военно-морска база в Джибути (Бабелмандебски проток). В Югоизточна Европа Китай започна инвазия през Балканския п-в по трасето западно от България с главни начални бази в Пирея и Солун. Китай, Гърция, Македония и Сърбия постигнаха договорености за бъдещо изграждане на скоростна ж.п. линия от Пирея до Белград. А през последните няколко дни стана ясно, че Унгария се е договорила с Китай тази линия да продължи до Будапеща. Същевременно с Гърция, Македония и Сърбия бяха огласени намерения за отдавна предлагания речен канал Дунав-Солунски залив, използвайки течението на реките Велика Морава – Южна (Българска) Морава и Вардар. По трасето на този маршрут вече е построена и отдавна функционира автомагистрала.
3/. През Казахстан и Русия до Балтийско море. По този маршрут Русия и Китай имат договорка за изграждане на високоскоростна ж.п. линия.
4/. Използване на Северния морски път от Тихия океан през Северния ледовит океан до Атлантическия океан и до Северна и Западна Европа. По това трасе, особено сега след затоплянето на климата и намаляване на ледената покривка в Арктика, Русия модернизира и изгражда нов мощен ледоразбивачен и товарен флот и пристанища по бреговете на Сверения ледовит океан.
В тази китайска стратегия за сега български път няма. Възможностите за това бяха на лице, но те много успешно бяха пропуснати от правителствата на Борисов. Трябва да се търсят възможности не толкова за нереалистичен газов хъб във Врана, а за реновиране на Варненските пристанища и ускорено модернизиране на ж.п. линията София-Варна. Това ще позволи да се повиши ролята на грузинското фериботно пристанище Поти и част, дори по-голямата част, от китайските стоки да се транспортират през България, а не през нестабилната Украйна и да се намали ролята на румънското пристанище Констанца (Кюстенджа). Втората възможност е ускоряване довършването на автомагистрала Струма, много бързото изграждане на нов мост над Дунав при Никопол и свързването на Никопол с автомагистрала Хемус. Необходимо е и цялостно модернизиране на ж.п. линията от Ясен до Черквица, както и модернизирането на ж.п. линията София-Солун. Това ще позволи да се съкрати пътя от Букурещ до Солун поне с 1.5 до 2 часа и икономически да се развият районите в Северна България. Но то ще позволи част от китайските товари от пристанищата Пирея и Солун да преминат през България за България, Румъния, Молдова и Украйна. Изграждането на втори мост при Русе и нов мост при Силистра е важно, но в момента по-важно е развитието на бърз скоростен автомобилни и ж.п. транспорт, свързващ Солун, София и Плевен и през мост Никопол-Търну Мъгуреле с Букурещ и Кишинев. Крайно време е да се изгради автомагистралата София-Калотина, която ще ускори движението по стария диагонален път „Виа Милитарис“ (от Белград през София и Пловдив за Цариград). Споразуменията с Гърция за транспортните връзки от Кавала през Гюмюрджина (Комотини) за Бургас са по-скоро от национален интерес за Гърция и не толкова за България. Тук Борисов принизи българския национален интерес пред гръцкия. Приоритетното изграждане на мост над Дунава при Силистра е предимно в интерес на Турция и транспортните връзки с районите населени компактно от български турци.
Китайската инвазия в Европа се реализира предимно чрез китайските инвестиции в икономиката на европейските страни. Те са мощен лост за
Източник: РИА-Новости
икономическо влияние на Китай, за развитие на търговията, но и за развитието на местните икономики и удовлетворяване потребностите на населението от разнообразни стоки. По данните на Берлинския институт за изучаване на Китай (Merics) от 2000 до 2016 г. „комунистически“ Китай е вложил като преки инвестиции в „капиталистическа“ Европа 100 млрд. евро. От тях преобладаващата част са вложени в най-развитите европейски държави – Германия, Франция и Великобритания, Германия, Италия и Франция. Китайски компании придобиват чрез изкупуване на контролния пакет от акциите важни европейски компании като „Пица експерс“, британските универсални магазини „Хаус ъф Фрейзър“ и редица други. Китайците придобиват дялове във важни европейски компании като тези за изграждането на „Града-летище Манчестър“, летище „Хийтроу“ (10%), приливна електростанция в Суонси и др. Изкупуват се и множество немски компании като тези за производство на промишлени роботи и различни видове машини.
Най-големи са китайските инвестиции в най-развитите: Великобритания (23.6 млрд. евро), Германия (18.8), Италия (12.8), Финландия (6.8), Франция (11.5) и др. Сравнително малки по обем са преките китайски инвестиции в бившите социалистически източноевропейски страни (групата 16+1). Но и сред тях има твърде значими различия. Най-значими са те в страните водещи по-самостоятелна политика в съдружеството на ЕС. На първо място са инвестиции в Унгария (2051 млн. евро), следвана от Полша (936 млн.), Румъния (889) и Гърция (840).
В сравнение с нашите съседи по географско положение, китайските инвестиции в България са сравнително малко (337 млн. евро). Това показва, че най-ниските корпоративни данъци в Европа не са решаващ фактор за инвестициите. Решаващи са инициативата на националните правителства да привличат и създават условия за китайски инвестиции, бизнес-климата в отделните страни, развитостта на пазара и др. В България като пречка за привличането на чужди инвестиции е значимата корупция и рекет, отнемащи значим дял от печалбата на чуждестранните компании, ниските доходи на населението и неразвитостта на пазара. На приключилата в Будапеща среща на източноевропейските страни и Китай, Министър-Председателят на тази страна (Къцян) обеща нови 2 млрд. евро инвестиции в Източна Европа. Стана ясно и че най-големият дял от тях ще отидат за Унгария за ж.п. връзката Будапеща-Белград. За България остана споразумението за износ на комбинирани фуражи и фуражни добавки, но само след китайско одобрение на преработвателните предприятия, т.е. нищо сигурно. Ако България иска да привлече китайски инвестиции до следващата среща на 16+1 в България, нашата страна трябва добре да се подготви. Иначе, ще остане само пропагандния шум за успехите на Борисов на международното поле.
В сегашния момент българската икономика е прекалено силно зависима от развитието на Европейския съюз. Борисов и правителството трябва да говорят и не само за енергийната диверсификация, но за икономическата диверсификация. Борисов профука възможностите за изграждането на трите инфраструктурни проекта (Бургас-Александруполис, Южен поток и АЕЦ „Белене“) и руски инвестиции в страната. Ембаргото силно намали износа на български стоки в Русия. Това от една страна. А от друга – българското правителство не набира куража да отмени визите за руските туристи, подобно на други страни от ЕС. Съседните ни страни Турция, Македония, Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина имат безвизов режим за определен брой дни в годината. България не е в шенгенската зона и може да допуска руски туристи без виза. Дори шенгенска Гърция определя части от своята територия за посещения и почивка без визи (Родос, Кос, Лесбос, Хиос, Самос). Такива примери и в Кипър. Подобно нещо може да се направи и за българското черноморско крайбрежие и за Банско чрез доказване на запазени легла в черноморските курорти и Банско.
За сега има само приказки за оживяване на икономическите връзки с бившите съветски републики като Азербайджан, Грузия, Украйна, Молдова, Беларус и т.н. На подобно ниско равнище са и икономическите връзки с някои бивши силни търговски партньори на България. Българското правителство на Борисов 3 явно няма ясна геостратегия, геополитика и геоикономически приоритети за развитие на българската икономика и на България изобщо, особено в условията на трусове в ЕС. Позицията „каквото каже г-жа Меркел“ е в ущърб на развитието на България.