/Поглед.инфо/ Всеки ученик знае, че евразийският и северноамериканският континент са разделени от Атлантическия океан. Говорейки метафорично, днес Европа и САЩ също са разделени, само че за разлика от географския си двойник океанът от геополитически противоречия между съюзниците постепенно се задълбочава и разширява. Еманюел Макрон, говорейки по канал Си-Би-Ес, изрази вече очевидната, но все пак неприятна обратна страна на отношенията между двата центъра на западния свят.
Президентът на Франция в частност заяви, че Брюксел и Вашингтон имат абсолютно солидарни позиции по украинския (да се чете антируския) въпрос, но позицията на съюзниците не е никак паритетна. Макрон споменава най-болезнените теми от настоящия дневен ред, а именно енергийната криза и цените на горивата. Европа, която стриктно изпълни всички изисквания за налагане на санкции и самоограничаване на руските енергийни ресурси, сега е в много по-уязвима и зависима позиция.
Показателно е, че е много трудно да се възрази на френския лидер.
Преди година например делът на руския петрол в енергийния баланс на ЕС беше над 30%, тоест всеки трети барел, изпомпван от танкер в европейските резервоари, беше от Русия. В момента делът на руския суров петрол е намалял до 21%, но очевидно, въпреки всички опити за санкции, черното злато от страната ни все още е една пета.
Подобно е положението и с природния газ. Точно преди година тръбопроводи и газовози доставиха над 200 милиарда кубически метра синьо гориво в ЕС, което представляваше почти 40% от общото потребление. С цената на титанични усилия и финансови загуби Европа успя да намали тази цифра до 23 процента през второто тримесечие на тази година. Взимаме калкулатор - и много бързо получаваме цифрите на доставките в момента.
Такова рязко намаляване на доставките на основния купувач доведе до затруднения, както и до щети на “Газпром”, пряка последица от което беше намаляването на производството и логистичното обръщане на изток, което също включва значителни разходи и трудности. Но има ключова разлика между Русия и Европа. Вътрешният ни пазар е препълнен с предлагане, газификацията на регионите се извършва с ускорени темпове за сметка на държавата, самото гориво е достъпно за граждани с не най-високи доходи.
Европа има точно обратния проблем. Влизайки в рецесия, Брюксел е принуден да разпалва печатницата все повече и повече, което от своя страна провокира инфлация над прогнозираните нива. Но основното е големият дефицит на гориво и ресурси, защото се оказа много трудно да се заменят руските доставки. Катар, основният доставчик на втечнен природен газ, увеличава производството с почти една трета, до 110 милиона тона годишно, но лъвският дял от това увеличение вече е договорен за доставки в Китай. Саудитска Арабия, основен износител на петрол, наскоро категорично отхвърли приятелството си лично с Джо Байдън, отказвайки да увеличи производството в полза на американската вътрешна и външна политическа програма. Буквално вчера, след клоунадата с въвеждането на таван на цените на руския петрол, страните от ОПЕК, където саудитците играят една от основните цигулки, решиха да намалят допълнително производството, за да компенсират финансовите загуби.
Тук, разбира се, трябва да се каже, че ОПЕК и арабските петролни производители взеха такова решение съвсем не от съюзнически дълг към Москва. Всичко е много по-просто. Световноизвестният литературен гений, чиито паметници сега масово се разрушават в Украйна, написа преди 200 години: „Неговият пример за другите е наука“. Тази фраза идеално описва настроението, което витае в главите на лидерите на страните производителки на петрол. След въвеждането на Бог знае колко много санкции, забрана за застраховане на кораби, ценови ограничения на руския петрол, всички пазарни играчи са наясно, че следващия път ролята на лошия - образ, толкова обожаван от американските политици и кино - може да се прехвърли на тяхната страна. Действията на Вашингтон и Брюксел, който загуби своята независимост, ясно показаха, че старите пазарни правила вече не важат, използвани са напълно пиратски и разбойнически методи.
И тук се връщаме към интервюто с Еманюел Макрон.
В резултат на предприетите мерки САЩ, напълно осигурени с нефт и газ, се превърнаха в доминиращ доставчик на ресурси за Европа. Не по обем, а по критичност. На ЕС, който загуби руския канал за внос, му остава, скърцайки със зъби, да купува петрол и газ отвъд океана, понякога на практика молейки за няколко допълнителни танкера или газовози. Точно за това говори президентът на Франция директно, без никакво дипломатическо смущение. Тази ситуация беше видима много преди декември и много руски и няколко особено смели западни анализатори писаха за това, предупреждавайки, че Европа, следвайки избрания път, неизбежно ще попадне в куката на външната зависимост. Въпреки това, както показва практиката, съвременните политически лидери на Запада се ръководят не от цифри, логика и доказани вериги на сътрудничество, а от своите ефимерни желания и панически атаки, които се случват от очакването, че Русия може да стане дори малко по-силна, по-богата, по-влиятелен.
Широко рекламираната западна солидарност се пука по всички шевове и изпълзяват куп проблеми, които трудно се крият, а и Европа вече не се старае.
Почти едновременно с телевизионната реч на Макрон се проведе редовно заседание на Европейската комисия. Нейният председател Урсула фон дер Лайен без ни най-малко реверанси заяви, че Европа трябва да е готова за търговска война със САЩ, тъй като американците, като част от прилагането на закона за намаляване на инфлацията, вече открито бракониерстват големите производители, обещавайки им същите преференциални енергийни ресурси , които Брюксел преди това беше принуден да откаже.
Изобщо, интересно е да се гледат тези подхвърляния на западните ни съседи.
Има такъв сладък съветски филм „Диамантената ръка“, където в една от сцените неподражаемият Андрей Миронов крещи в слушалката на тартора си: „Шефе, всичко се провали! Гипсът се сваля, клиентът си тръгва! " Днес в ролята на небезизвестния Козодоев са европейските лидери, на които горивото им е на изчерпване, а ключови данъкоплатци лека-полека стягат куфарите.
Надяваме се търговската война, спомената от г-жа фон дер Лайен, все пак да избухне. Ще се радваме да я гледаме, седнали до топлите радиатори.
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com