/Поглед.инфо/ Повторно публикуване прогнозата от 25 януари тази година, която във всички детайли съвпадна с настоящето развитие на събитията.
Цялата тази вакханалия, която сега се случва в световната политика уж около възможното нападение срещу Украйна, няма почти никакво отношение към самото Украйна. Огромната промишлена инфлация, засилващите се амбиции и възможности на Китай, вътрешните политически проблеми са неща, което са значително по-значими от спасението на Зеленски. За какво е тогава истерията в Западните медии за уж готвещата се агресия срещу беззащитна Украйна? Все едно Москва нямаше къде-къде по-успешни моменти за такова “нападение” през 2014 и 2015 година.
И двете страни съзнателно повишават залозите. Москва, на първо място защото вече няма какво повече да губи: всички възможни санкции против нас са вече въведени, а ракетите-прехващачи на НАТО вече буквално висят на западната граница, а градусът на русофобията е доведен до максимум. На второ място всички ходове, резервни варианти и резервни варианти в случай на провал на резервните варианти са преброени. “Ако боят е неизбежен, то трябва да си първи” - тази теза на Владимир Владимирович беше запомнена добре навремето от западните лидери и те прекрасно я помнят и до днес. Русия е готова да бъде първа и това държи нашите партньори в постоянно напрежение.
От друга страна, колективният Запад със сигурност не е готов на военен конфликт с Русия, на първо място - морално. На американците им е нужно да подготвят общественото мнение на избирателите в страната към възможни мирни преговори с Москва и втори Хелзинкски акт. Новото разведряване е нужно за борбата с истинския екзистенциален враг - Китай, строго по формулата на Кисинджър: или САЩ+Китай срещу Русия , или САЩ+Русия срещу Китай. С Китай положението на американците е лошо и никоя от страните няма намерение да отстъпва. Затова и изборът не е голям.
Просто така НАТО (тоест САЩ) не може да отстъпят назад и да споделят зоните за сигурност в Европа , както Горбачов навремето. За това е нужна масирана информационна подготовка и избор между две злини: условни “ракети в Куба” и частни бункери във вътрешния двор на всяко американско семейство, или вариант за дружба с Русия срещу Китай, където Украйна може да стане разменна монета.
Може би именно за такъв сценарий са се разбрали Путин и Байдън в Женева миналата година. Залозите ще се повишават, докато и най-бесните американски “ястреби” не кажат: “По-полека, Владимире! Можем да се разберем за всичко”. При това след Олимпийските игри на Китай ще му бъдат развързани ръцете. Това значи, че сценарият “завръщане в родния пристан” може да бъде стартиран всеки момент, а Тайван като основен производител на микрочипове е основен елемент във всички производствени вериги.
Реалният потенциал на икономическите санкции и военния натиск върху Русия е изчерпан. Америка е по-фокусирана върху ядрената програма на Иран и въпроса с Тайван, отколкото върху Русия. Целият военен потенциал на САЩ е съсредоточен в Тихия и Индийския океан, но със сигурност не близо до границите с Украйна. Само това им липсва Москва да отвърне, като „вкара таралеж в гащите им“ точно на границите – някъде в Куба, Венецуела или Еквадор. Америка сериозно не е готова дори за тези много „осакатяващи санкции“, защото Русия може да спре доставките на обогатен уран с икономически ответни мерки. И цялата система за неговата обработка и обогатяване след края на Студената война всъщност беше прехвърлена на “Росатом”, който сега държи световния пазар в свои ръце. Русия, от друга страна, притежава най-евтината (според американците, 12 пъти по-бюджетна от САЩ) технология за обогатяване в газовите центрофуги. В същото време атомните електроцентрали в САЩ представляват около 2/3 от световното производство на ядрена енергия: шах мат.
Европа е още по-малко готова за изостряне на санкционната война срещу Русия - това критично ще повлияе на цената на руските въглеводороди, които няма с какво пълноценно да бъдат заменени. Това се признава не само в Берлин и в Париж, но и в Лондон.
Западът би бил готов за истинско изостряне в условията на политическа нестабилност, някакво компрадорско колебание или при общо отслабване на властта. Няма нищо подобно, 2024 година все още не е утре, Владимир Владимирович е легален и легитимен в страната, напълно способен да преговаря в международните дела, не е готов да разхлаби хватката си и да отстъпи дори крачка. Освен това Русия, благодарение на личната воля на президента, подготви богат и ултрамодерен арсенал от настъпателни оръжия (от хиперзвукова ядрена триада до изтребители и танкове), което само по себе си е значително възпиращо средство. Благодарение на прозорливостта на Владимир Владимирович сега имаме най-боеспособната и мобилизирана армия в света с хиперзвукови „Кинжал“ и „Авангард“, крилати ракети „Циркон“ и ядрени подводни дронове „Посейдон“.
Отделен елемент е криптовалутата, която вече се признава за платежен инструмент в много страни по света. Очевидно е, че действията на ЦБ по ограничаване на платежите на територията на Русия е планирана акция, за да се срине временно световния пазар с “крипто” и да се играе с този финансов инструмент със собствени цели.
Следователно рублата ще спечели обратно и ще се търгува в разумни граници от 68-70 рубли за долар, ще бъдат подписани нови споразумения с Москва и ще бъде пуснат “Северен поток-2”. Руските диванни анализатори трябва да се успокоят, а не да предизвикват истерия. В краен случай, ако нещо се обърка лично в главата на Зеленски, ние имаме достатъчно сили и средства, за да наложим мир - и никакви противотанкови ракети няма да им помогнат.
Основният практически съвет за руснаците е да не се паникьосват и да не се поддават на провокации, украинският елит бързо да изчисти антируския си дигитален отпечатък в интернет. В крайна сметка всички ще бъдат пребоядисани незабавно, но социалните мрежи помнят всичко.
Превод: В. Сергеев