/Поглед.инфо/ Една от най-явните и наистина неприемливи грешки, които постоянно присъстват в руското информационно пространство, е да наречем “санкции” мерките, които сега Западът предприема срещу нас. Това, което се случва, е икономическата война на САЩ и съюзниците срещу Русия, която дори юридически няма нищо общо с понятието „санкции“. Санкциите са това, което международната общност, представлявана от ООН и нейния Съвет за сигурност, прилага въз основа на общо решение спрямо държави, които грубо нарушават договорната основа на световната политика или своите задължения. Известни са примери – Южна Африка преди края на режима на апартейда, Иран или Северна Корея днес.
Най-близкият исторически аналог на случващото се намираме в политиката на Запада спрямо Съветска Русия след революцията от 1917 г. и Гражданската война. Тогава светът е напълно различен и обхватът на изолацията наистина позволява да говорим за нея като за определящ фактор в развитието на ранния Съветски съюз.
Положението днес дори не е близо до това – най-сериозните щети от западните икономически мерки се очакват в области като самолетостроенето и корабостроенето, само защото тук Съединените щати и съюзниците заемат централно място в глобалните производствени вериги. Русия не може да получи алтернативни двигатели за “Бойнг” или “Еърбъс”, защото се произвеждат само в САЩ и Европа. И те доставят на потребителите в други страни стриктно в рамките на договори за поддръжка на конкретни самолети, закупени също на Запад, а не защото някой друг в света не иска да ни ги продаде - те просто не се произвеждат никъде другаде. Във всичко, където Западът не може да се похвали с такава позиция, неговото враждебно влияние се компенсира за сравнително кратко време чрез сътрудничество с други партньори или със собствени усилия. Но именно поради това икономическата война на Запада срещу Русия сега е много по-малко опасна от гледна точка на вероятността хибридната война да се превърне в реална.
Мащабът на икономическия натиск, който Западът оказва сега върху Русия, надминава всеки известен исторически пример, включително цитираните по-горе. Първо, защото те са се появили от по-свързана икономика от всякога в глобален мащаб. Второ, защото те пряко засягат не само нашите икономически отношения със САЩ и техните съюзници, но и самата институционална инфраструктура на света, от която Русия стана част през последните 30 години.
С други думи, при предишните исторически условия такъв брой ограничителни и репресивни мерки биха били достатъчни, за да гарантират, че страната, върху която те падат, да нямат да има друг отговор на агресора освен военен. Сега обаче не е така и се създава впечатлението, че Западът е наясно, че е невъзможно да се създадат условия Русия да бъде напълно изолирана. Много вероятно е това да е причината за лекотата, с която политиците от двете страни на Атлантика вземаха решения, които иначе биха били самоубийствени за тях. Западът е наясно, че това, което наричат санкции, всъщност не са такива, защото не могат да бъдат от тотален характер.
За да не изпитват страх от собствената си мнима самота, Китай би бил напълно достатъчен за Русия. Позицията на тази страна по военно-политическата криза в Европа става все по-твърда с всяка изминала седмица, а исканията на Вашингтон към Пекин бяха много ясно формулирани преди няколко дни от един супер популярен китайски телевизионен журналист: „Помогнете ми да победя вашия приятел, за да мога по-късно да ви победя.”Звучи достатъчно изчерпателно, особено когато се комбинира с факта, че китайските кореспонденти в зоната на конфликта работят само от едната страна - Русия.
Самите западни страни и техните медии вече започнаха ясно да виждат, че китайско-руското сътрудничество наистина "няма граници", както пише в съвместна декларация, приета след февруарското посещение на Владимир Путин в Пекин.
Съвсем скоро САЩ трябва да се окажат в ситуация, в която ще трябва да налагат „санкции“, за да принудят компаниите от трети страни да се съобразят със „санкциите“ срещу Русия. Принудителната дипломация придобива окончателната си форма и се появява забавен парадокс: в днешния свят и намаляващата способност на Съединените щати да действат като универсален спонсор, има голяма вероятност броят на „фронтовете“ около тази суперсила постоянно да се увеличава. И в случай, че САЩ все пак не са загубили напълно ума си, те все повече ще трябва да правят компромиси и да не изискват от големите държави дори символично уважение към антируските мерки на Запада.
Доста ярък пример са Индия и Пакистан. Тези две страни исторически враждуват помежду си и тази ситуация устройваше всички на Запад и Изток. Съединените щати и Европа харесаха индийско-пакистанския конфликт, защото им позволи да държат двете страни в постоянно напрежение - за това всъщност британците разделиха Индия на две части. Напрежението между Делхи и Исламабад не притесняваше твърде много Китай, защото си имаше свои собствени особени отношения с Индия
Няма съмнение, че има дълъг път от последните изявления на пакистанския премиер, че Индия сега отказва да се подчини на исканията на САЩ да спре търговията с Русия до хипотетично помирение. Но ние абсолютно не можем да изключим, че на фона на буквалната бруталност на Запада, други световни сили наистина ще искат да направят ситуацията в собствените си региони по-стабилна.
Още повече, че мощният Китай сега е заинтересован от помирението на Индия и Пакистан – там добре осъзнават, че собственият му сблъсък със САЩ ще бъде следващата „вълна“ на световната военно-политическа криза. И се стремят да сведат до минимум вероятността от неприятни събития в западната, тоест индийската посока. Ще видим докъде ще стигнат китайците, ще видим съвсем скоро.
Напрежението в Европа позволява на всички страни от Южна Азия да разчитат на по-изгодни икономически отношения с Русия. В случай, че Европа се окаже толкова луда, че наистина откаже значителна част от руските енергийни ресурси до края на годината, Пакистан очаква да последва пътя на Индия в закупуването на петрол от Русия на по-ниска цена - ние също , ще трябва да го продадем някъде.
Затова по време на паметното гласуване в Общото събрание на ООН и трите държави от Южна Азия - Индия, Пакистан и Бангладеш - се въздържаха, което също се разглежда като непряка победа на руската дипломация. Пакистан е съюзник на Китай и тук можем да сме сигурни в доброжелателния неутралитет, а Бангладеш е смъртно обиден от Съединените щати, които поради собствената си необмисленост не поканиха тази страна на така наречената „среща на демократичните държави“.
Сега нямаме сериозни причини да мислим, че позицията на страна като Индия може сериозно да се промени: Съединените щати нямат ресурси, които биха били достатъчно големи, за да принудят Делхи да се противопостави на Русия. Лошата новина е, че Русия, дори заедно с Китай, едва ли ще успее да убеди индийското ръководство да се скара решително със САЩ – Делхи ще продължи да поддържа доброжелателна дистанция към всички страни в конфликта. И такъв е целият съвременен свят - възможно е да сме напълно сигурни, че тази или онази страна ще премине за нас „в огън и вода“ само при условие, че има свои обективни причини за това.
По същия начин, за да участват в икономическата война срещу нас, страните се нуждаят от основа за личен, а не за абстрактен интерес. Както например в Европа, която разглежда Украйна, Беларус и самата Русия като пространство за точене на ресурси. Или Япония, която има териториални претенции към Москва. Дори малката Южна Корея, на територията на столицата на която има американска военна база, защитаваща Сеул от насилствени сънародници на север от 38-ия паралел, е изключително неохотна да участва в санкции срещу Русия, не предприема нищо и като цяло се опитва да избегне тотален икономическа бойкот, който включваше европейска държава.
Всеки извън Запада е наясно, че изобилстващите в европейската или американската пропагандни сравнения на поведението на Москва с това на Германия в средата на 20-ти век са забавление за впечатлителните жители на САЩ и Европа, които трябва да намерят изход след 15 години икономически сътресения на фона на дълбоката криза, причинена от пандемията от 2020-2022 г. Но това, както виждаме, е една от гаранциите, че в самата Русия няма да се създадат условия за ирационално поведение: светът извън социалните мрежи на Запада е твърде разнообразен, за да усетим самотата, която е пагубна за психиката.
Превод: В. Сергеев