/Поглед.инфо/ Съвременната икономика е изпълнена с конфликти и противоречия на различни нива, но основното е конфликтът между начина на производство и начина на управление. Ако приемем разделението, предложено от либералите на макро- и микроикономиката, тогава общата тенденция е изчезването на пазарните тенденции и обективната необходимост от използването на непазарни методи за управление на производството, разпределението, обмена и потреблението на излишния продукт.
Пазарните тенденции все още продължават да съществуват в микроикономиката, където свободните ниши на местния или регионалния пазар все още могат да служат като стимул за предприемачеството, при условие че проблемът с финансирането е решен, но на макро ниво пазарните механизми са изчезнали и без мерки за държавно регулиране не са в състояние да разрешат проблема с преструктурирането на индустриите и преминаването към нов технологичен ред ...
Така възниква конфликт между пазарните методи за макроикономическо управление и начина, по който производството реагира на тези методи. С остаряването на предишната технологична база и пренаселеността на пазарите на продажби, кризата на свръхпроизводството не се разрешава чрез пазарни методи за затваряне на някои индустрии и потока на ресурси чрез борсата към други. По-скоро пазарните институции започват да се откъсват от реалния сектор, преливат от атрибутите на фиктивен капитал и блокират потока на ресурси в нови отрасли.
При това положение банкерите изоставят занаята си и се превръщат в революционери. Или по-скоро конспиратори. Те виждат ресурс за удължаване на начина на съществуване в набор от силови методи за възстановяване на глобализацията. Дори тук ролята на държавата нараства и поради това банкерите започват да нахлуват в областта на държавата и да подчиняват нейните властови институции.
Възниква ситуация, когато без Пентагона и ЦРУ Уолстрийт не е жизнеспособен. В САЩ това води до дегенерация на политическата система, преструктуриране на управляващата класа и поток на власт от финансисти към хибридни слоеве като неоконсерваторите, състоящ се от комбинация от длъжностни лица, военни и разузнавателна общност.
Банкерите губят инициатива и се превръщат в пациенти на сенчести институции в държавата, които са получили фигуративното име на „дълбоката държава“. Сега не Федералният резерв нарежда политиката, а политиците нареждат на ФР и от ФР се появи група банкери, които се превърнаха в политици именно за защита на своите интереси. Обикновеното минало изкупуване на политици вече не е достатъчно. Сорос отдавна изостави спекулациите с акции и стана напълно революционен.
Това предполага, че пазарът е изчерпан и банкерите, като представители на разширения сектор на фиктивния капитал, не могат да осигурят оцеляването си без държавата. Държавната намеса в икономиката се превръща не в лукс, а в жизненоважна необходимост, без която пазарите стагнират и се губят в полза на конкурентите, където ролята на държавата е по-висока, отколкото в преобладаващо пазарните структури. Тоест онези, които практикуват предимно пазарни методи за макроикономическо управление, очевидно губят борбата за световните пазари.
Изолиране на управляващите либерални групи от реалния сектор на икономиката. Либералите, които са във властта на либералните пазарни догми, вече не са в състояние да осигурят не просто разширено, но дори просто възпроизвеждане. Всички оскъдни проценти на годишен растеж в пазарните икономики са постигнати чрез непазарно управление на икономиката.
В същото време пазарите на САЩ и ЕС губят напълно от Китай. Те намират спасение в протекционизма и потъпкването на всички надстройки на пазара, създадени през предишните двеста години, за да засилят господството на своите банки и фондови борси. Административните и директивни методи за пазарна защита обаче влизат в конфликт с пазарните механизми на икономиката. Можете да принудите хората да напуснат Китай, но те не могат да бъдат принудени да намалят заплатите до китайски нива. Нито един американски политик не знае какво да прави с неконкурентоспособността на американските продукти на фона на китайските.
От отчаяние те пускат най-ирационалните сценарии - разгръщат всеобхватна война, дори обмислят варианти за използване на стратегически ядрени сили, което показва пълното изчерпване на потенциала на пазарната догма и на политическата система, базирана на нея. Парите започват да се вливат в непродуктивни сектори - в пропаганда, разузнаване и военно-промишления комплекс. Пазарната криза като начин за стимулиране на производството и организиране на разпространението в ядрената епоха поставя човечеството на ръба на оцеляването.
Пазарът от доминираща институция трябва да се превърне в спомагателен регулатор, показател за пропорции и средство за запълване на местните продуктови ниши. На макроикономическо ниво пазарът се превръща в атавизъм, като прякото планиране до последния гвоздей. Наличието на непреодолима пазарна прослойка в управляващата класа пречи на човечеството да премине към адекватни методи за макроикономическо управление.
В политиката това се изразява в конфликт между метода за управление на макроикономиката (производствени отношения) и неговите нужди (производителни сили). Тоест, конфликтът е напълно описан на езика на класическата, дори буржоазна, а не на марксистката политическа икономия. Но тъй като политическата икономия е забранена от либералите по идеологически причини, няма средства за адекватно разбиране на случващото се. В пазара всички позовавания към системната криза на либералния капитализъм и нейната (кризисна) структура са табу.
Политическата пристрастност на върха на слугите на либералната управляваща класа не ни позволява да наричаме истински имена, защото тогава не само ще стане видимо цялото остаряване и безполезност на либералите, но и ще има спешна нужда да бъдат отстранени от лостовете на макроикономиката и глобалната политика.
Това е неприемливо, тъй като вече не говорим за съдбата на условната класа на Елвира Набиулина или Кристин Лагард, а за съдбата на собствениците на Федералния резерв. Това е конфликт, подобен на конфликта между зараждащия се капитализъм и стария благороден феодален елит, който не знаеше какво да прави със себе си в новите икономически условия.
Тенденцията към нарастващи противоречия между привържениците на мъртвия пазарен либерализъм запълнили коридорите на властта, и нарастващите нужди на локализирани икономически клъстери от непазарни методи на управление водят до риск от войни и революции.
Светът активно търси алтернативни начини за разрешаване на този конфликт, където сценарият за ядрена война може да бъде избегнат. Тук хибридната война се превръща във въоръжена, а потокът от пари в нейните инструменти се превръща в принудителна стъпка. Изолирането на регионите и формирането на нови блокове с възпиращ потенциал на стратегическите ядрени сили е в състояние да трансформира реалността през следващите двадесет години с почти пълното изместване на настоящия либерализъм в периферията на политическата история.
Сега либералните елити доминират в идеологията, но губят надмощие в икономиката. В политиката това се отразява на появата на така наречената класа технократи - това е латентно антилиберална прослойка, готова да практикува всякакви методи за държавно регулиране на политиката и икономиката, но прикриваща нейното кредо с идеологически неутралитет. В плановия СССР технократите бяха скрити хора на пазара, а сега са скрити държавници.
Това е преходна прослойка, която позволява затихване на конфликтите между управляващата прослойка на либералите и нуждите на реалния сектор на икономиката, който се стреми да се изолира от глобалните ТНК чрез границите на политически формирани клъстери.
Особеността на ситуацията е, че простият протекционизъм не е достатъчен, икономиката е един организъм и е невъзможно да се изгради върху несъвместими компоненти. Ако използвате непазарни методи в разпределянето, със сигурност трябва да направите същото и в производството. В противен случай системата ще позволи аварии, или производството ще стане с високи разходи, или разпределението ще има проблеми поради криза на продажбите, когато протекционизмът няма да работи, или финансовите заболявания ще парализират търсенето.
И с право - как ще даде резултат, ако се затворят границите от конкурентите, но има единен финансов пазар, където конкурентите доминират? А унифицирани комуникации? И тук човек трябва да се отдели и това ще се случи рано или късно, тъй като това е обективна необходимост.
Сега светът е в преходен период от доларова хегемония към мултивалутни системи. Едновременното присъствие на стария умиращ начин на живот и новия, възникващ, води до себе си, както класиците на марксизма пишат за отиващия си феодализъм и възникващия капитализъм, резонанс на стари и нови противоречия. Политическата система на всяко общество в такава държава се разпада и се преформатира. Насилието тук става акушерка на историята.
Засега е ясно, че трябва да се направи нещо с либералите в системата на политическата власт, в противен случай политическите пречки по пътя на икономическите трансформации не могат да бъдат премахнати. Ресурсът на либералите във всяка микрокриза веднага ще бъде използван деструктивно, защото те вече нямат конструктивни рецепти.
Деконструкцията на разрушителите е най-конструктивната рецепта за излизане от антагонистичното, тоест неразрешимо противоречие между субекта и обекта на контрол (конфликтът на производителните сили и производствените отношения).
Докато технократите осигуряват прикритие, са узрели предпоставките за използване на либералния идеологически ресурс. Отсега нататък модернизацията не означава либерализация, а използване на нейното наследство. Всеки, който закъснее с подобна модернизация, ще загуби бъдещето.
Превод: В. Сергеев