/Пглед.инфо/ Разпадането на СССР през 1989-1991 г. предизвика усещане за всемогъщество в господстващите кръгове на западния капитализъм. Още повече, че бе предшествано от десетилетие на триумфално наложилия се на Запад неолиберализъм (1980-1990 г.), както и от упадъка на редица режими от Третия свят, възникнали в резултат на антиколониални, националноосвободителни движения и революции.

Това усещане беше уловено от Франсис Фукуяма в есето му за „края на историята“, което по същество бе край на противоречивите и героични усилия на съвременния човек да стане субект на собствената си история. Всичко трябваше да се регулира от безлични „пазари“; в действителност от тези, които са в състояние да контролират глобалния финансов капитал. Това бе тоталитарен проект за контрол над всички хора, общества, нации и държави; за контрол над цялата социална и международна еволюция, разбира се, под знамето на демокрацията и предполагаемата саморегулираща се роля на „пазарите“.

След рухването на „комунизма“ финансовият капитал, по-концентриран от всякога, преживя безпрецедентен възход на икономическата и политическата си мощ, поемайки пряко функции, които обикновено принадлежат на държавите; за едрия капитал полезността на държавите намаля след изчезване на „външния враг“ и на вътрешните движения на съперничество.

Появи се „империя на финансите“, която се превърна в истинската държава на нашето време, на която отделните държави до голяма степен са подчинени. Тази империя създаде икономически „нов световен ред“ след предполагаемия край на Студената война, основан на Вашингтонския консенсус, Договора от Маастрихт и редица международни организации като СЗО, МВФ и др. Той наложи освобождаване на финансовия капитал от всякакъв контрол и всякакви ограничения на дейността му, като по този начин удължи кризата, която продължава от 2008 г. насам. (Агресивността на Запада срещу Русия може да бъде добре обяснена и с желанието на американския и западния икономически елит да упражнява абсолютен контрол в страните от бившето съветско пространство. Но не може да изключим, че финансовата криза от 2008 г. също изигра роля. Както често е ставало в миналото, икономическите кризи предизвикват войни и обратното. Взаимовръзката между икономическото положение и геополитиката в наши дни е тема, която не е получила заслужено проучване и изследване).

С кризата от 2008 г. „щастливата глобализация“ (la mondialisation heureuse) отстъпва място на „нещастната глобализация“. Европа върви към ускорено разрушаване на европейската социална държава – най-голямото завоевание на европейските народи след победата над нацизма, чиято кулминация бе унищожаването на Гърция с икономически и политически средства. Тъй като банките са „твърде големи, за да фалират“, ще фалират обществата, държавите и нациите. (Отново ставаме свидетели на интересна връзка между икономиката и геополитиката. Тежестта на икономическата „война“ срещу Гърция няма нищо общо с неолибералните програми, наложени на други периферни държави от ЕС. Това вероятно се дължи и на геополитическото положение на Гърция и Кипър. В историята, всички кампании на западните сили срещу руския или ислямския Изток са били предшествани от нападения с цел контрол над Югоизточна Европа).

Проектът на Фукуяма се основаваше на предположението, че асимилиращата сила на западния икономически, политически и културен модел е достатъчна, за да подкрепи глобалното господство на западния капитализъм и тези, които го контролират. Това не бе мнението на Самюъл Хънтингтън, който смяташе, че такова господство може да бъде установено само със силата на оръжието и войната. Тъй като не може да каже това, той излага расистката и необоснована теория, че културните различия неизбежно предизвикват конфликти. По този начин той полага основите на борбата на „превъзхождащия“ колективен Запад срещу останалите, но също така и на разделението сред „останалите“, тъй като никое глобално господство не може да бъде наложено без използване политиката на „разделяй и владей“.

Разбира се, всички знаем, че европейските сили не идват в Африка, за да цивилизоват африканците, а за да заграбят суровините им. Също знаем, че САЩ не се намесиха в десетки страни по света, за да установят там демокрация, иначе нямаше да налагат кървави диктатури по целия свят – от Индонезия до Чили. И обратното. Ако хора и народи, които са в крайно неблагоприятно материално положение, се обръщат към религията (или дори към частично светската „религия“ на комунизма през ХХ век), те го правят, за да могат да се съпротивляват, за да съществуват.

Теориите на Хънтингтън в действителност не са нищо повече от един вид „философско прикритие“ на „партията на войната“, ако не и на „партията на скрития фашизъм“, която съществува от един век в центровете на властта на колективния Запад, в антагонизъм с привържениците на „демократичния империализъм“. Тази партия дори не изчака официалното разпускане на СССР, преди да започне разпадането на Югославия и първата война в Персийския залив. Още преди да се появят теориите на Хънтингтън, именно тази партия изготви програмите за безпрецедентно разширяване на империализма, каквито могат да се видят популяризирани в докладите на Улфовиц, последвани от неоконсервативни разработки като A Clean Break: A New Strategy for Securing the Realm („Чист пробив: Нова стратегия за осигуряване сигурността на Господството“, изготвена през 1996 г. от изследователска група, ръководена от Ричард Пърл, за Бенямин Нетаняху – тогавашен премиер на Израел, бел.пр.). Разработката предписа потребност от войни в Близкия изток, които впоследствие избухнаха; както и тази на мозъчния тръст Project for the New American Century („Проект за нов американски век“). Постоянното разширяване на НАТО на изток и постепенното, но систематично демонтиране на цялата структура за контрол на ядрените оръжия продължи (до нападението на САЩ срещу Сирия през 2017 и 2018 г.) въпреки наличието на руски войски там, като по този начин бяха нарушени негласните правила за избягване на пряк сблъсък между САЩ и Русия.

Бившият президент Тръмп използва кризата в Северна Корея, за да запознае световното обществено мнение с опасността от използване на ядрени оръжия. Франция – последният бастион на европейската независимост, попадна под прекия контрол на САЩ и НАТО (а също и под голямото влияние на Израел), когато Жак Ширак бе наследен от Никола Саркози през 2007 г. Той изигра водеща роля в унищожаването на Либия, не толкова заради френските неоколониални цели, колкото в името на стратегията на световните неокони.

Разбира се, не всичко се разви добре за Запада. Мащабните инвестиции в Китай, които осигуриха и отдушник за западния капитал в търсенето на ниски заплати и висока рентабилност, не доведоха до сваляне на плановата икономика; с други думи – до китайска перестройка, която да доведе до „катастройка“ (с превръщането на пазара в инструмент на икономическото планиране). Китай използва капиталистическите инвестиции, но не позволи да бъде използван от тях. Ако за растежа си плати с цената на драматично нарастване на неравенството, което в дългосрочен план можеше да бъде опасно за стабилността на китайската икономика, то през последното десетилетие Китай успя да повиши драстично жизнения стандарт на най-бедните слоеве от населението си и да избегне силата на „финансовата глобализация“. В по-общ план западните инвестиции в Третия свят доведоха до противоречиви резултати. В момента сме свидетели на появата в глобалния Юг на големи икономически и демографски натрупвания, които обективно подкопават глобалното господство на колективния Запад.

Действието предизвиква противодействие. Хората започнаха да се съпротивляват. Виждаме го в редица страни от Близкия изток: в Ирак, Афганистан, Ливан, Сирия и Иран, като кулминацията е днешното прозрение на палестинската съпротива в Газа. На свой ред Русия също все по-силно реагира на плановете на НАТО за разширяване с територии на бившия СССР. Подобни явления се наблюдават в Латинска Америка и други региони на света.

Днес появата на многополюсен свят около Шанхайската организация и БРИКС представлява голяма надежда за човечеството да отмени най-накрая тоталитарния и еднополюсен проект на Запада.

Това е първата и много важна стъпка. Разбира се, надяваме се, че скоро ще бъде допълнена от други стъпки, като например дедоларизация, създаване на функционираща инвестиционна банка, която да работи на принципи, противоположни на тези на Световната банка и МВФ, постепенно създаване институции на новия икономически световен ред, основан на сътрудничество, а не на конкуренция, и на стремеж към суверенитет, равенство и свобода.

Съпротивата срещу Запада на редица мощни държави със сигурност е първото – абсолютно необходимо, но само по себе си недостатъчно условие за радикална трансформация на нашия свят, който за първи път в историята е развил производствени сили и технологии, способни да задоволят законните нужди на цялото човечество. Но в момента тези производствени сили и технологии се използват за варварство и тоталитаризъм, ако не и за ядрено или екологично унищожение на човешкия вид. 

Този алтернативен на Запада полюс, който се очертава днес, обещава да отговори на големите проблеми на човечеството; да се превърне в негов глас; да се намесва в големите кризи, като тази, която наблюдаваме днес в Близкия изток; да даде отговори за околната среда и необходимостта от социален и международен контрол над новите технологии; да действа срещу неравенствата в държавите и между тях; да излага визията за икономика, която съчетава пазара с икономическото планиране, без което е невъзможно да се справим с който и да е проблем на национално, регионално или световно равнище. Ако успее, тя ще разшири значително подкрепата си сред всички народи, дори сред народите на Запада, които все повече осъзнават безизходицата и тоталитарния характер на системата, в която живеят, но не знаят как да я променят и с какво да я заменят.

Войната е продължение на политиката с други средства – казва Клаузевиц. Постепенната поява на визия, която интересува и движи цялото човечество, може дори да промени правилата на играта в продължаващите въоръжени конфликти. Нашият свят спешно се нуждае от борба с неравенството, както вътре в държавите, така и между тях. Новите технологии, като изкуствения интелект, биотехнологиите и информатиката, изискват национален, социален и международен контрол, ако не искаме да взривим планетата или да унищожим човешката раса.

Пазарът ще бъде с нас още дълго време, но нито един от социалните, икономическите или екологичните проблеми не може да бъде решен без система за съвместно икономическо планиране на местно, национално, регионално и световно равнище. Необходимо е интелектуалното, психологическото и културното ниво на човечеството, т.е. на всеки човек и на всеки народ поотделно, да се повиши до нивото на огромните производствени, научни и технологични сили, които сме придобили за първи път в нашата история. Начинът това да стане – освен непрекъснатото образование и обучение, е да се застъпим за възможно най-широко участие и сътрудничество на хората и народите – на всяко равнище, в решенията, които ги засягат.

Формулиране от силите, които се противопоставят на „колективния Запад“, за нова визия за човечеството, нова икономическа и културна визия, която да отговаря на по-дълбоките нужди на човешките същества, на нуждите на самия живот и на опазването на природната среда, на човечество, което постепенно се отдалечава от своето жестоко конкурентно минало, без което няма да има нито цивилизация, нито живот, може да бъде стратегически фактор, който да прекъсне тенденцията на западните елити към квазитоталитарен контрол над западните общества, да допринесе за премахване опасността от ядрен или екологичен холокост и да позволи да се положат основите на една нова и по-висша цивилизация, в която всички народи по света ще бъдат призовани да дадат своя специален принос.

Историята предоставя на народите и държавите от Изтока и Юга историческата задача да се противопоставят на хегемонистичните апетити на Запада с нов, по-егалитарен и кооперативен модел, в който се стремят да включат и самите западни народи, доколкото е възможно; тяхното съперничество трябва да бъде насочено единствено срещу западния управляващ елит, а не срещу обикновените хора. В края на краищата самата традиция на Запада е дълбоко противоречива: неговите постижения в исторически план са толкова важни, колкото и тоталитарните му и разрушителни тенденции. Не е необходимо да „изхвърляме бебето заедно с водата“.

Ex Oriente Lux (Светлината от изтокa) да бъде нашата надежда!

Превод: д-р Радко Ханджиев