/Поглед.инфо/ На 12 ноември се състоя откриването на 8-та среща на високо равнище на държавните глави на „Съветът за сътрудничество на тюркоезичните държави“, известен по-рано като „Тюркски съвет“. Най-интересното събитие от това събитие беше смяната на името по инициатива на домакина на срещата - президента на Турция Реджеп Ердоган. Следващите срещи на върха ще се проведат във формата на Организацията на тюркските държави. Консултативният орган, чиято мисия беше да развива всестранно взаимодействие (търговско и културно) между участващите страни, включително Азербайджан, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Киргизстан и всъщност Турция в момента, най-вероятно реши да промени името, което описва плановете за по-тясно и по-всеобхватно сътрудничество.
За Анкара е съвсем естествено да нарече подобен ход стъпка към сближаване с нейните братя в исторически и религиозен контекст – „становете“ от Централна Азия.
Избраният по-рано курс от миналия век за модернизиране на страната според моделите на Европа и опитите за влизане в Европейския съюз не се увенчаха с успех: жителите на Стария свят все още са предпазливи, когато гледат не само на политиката на Турция, но и на нейните обитатели, много различни по манталитет, духовен свят и възгледи за ежедневните неща.
От дълго време Истанбул е врата между Запада и Изтока, християнския и мюсюлманския свят, което все още се отразява в решенията на Анкара, която се опитва да намери баланс между различните политически стремежи.
От 1999 г. Турция се стреми да стане член на Европейския съюз, но има силни противници, включително Франция и Германия. Първият президент на Европейския съюз Херман ван Ромпой каза през 2004 г.:
„Турция не е част от Европа и никога няма да стане част от нея. Разширяването на ЕС за сметка на Турция не може да се отъждествява с каквито и да било разширения, които са се случвали в миналото."
"Универсалните ценности, които олицетворяват силата на Европа и които са основните ценности на християнството, ще загубят силата си с присъединяването на голяма ислямска държава като Турция", добави още Ромпой.
Последните две десетилетия показаха, че напразните опити на Анкара да се превърне в пълноценна европейска сила с всички произтичащи от това последици остават неуспешни, демонстрирайки невъзможността винаги да се гради света според тесните и твърди стандарти на Европа.
Все още е трудно да се преквалифицира Турция като основен играч в мюсюлманския свят: след падането на Османската империя вече няма да е възможно да се получи почти неограничена власт в целия регион чрез икономическо и военно господство.
Твърде много конкуренти, включително богатите монархии на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, се стремят към контрол, със същия висок финансов потенциал благодарение на петролния и газовия сектор.
Освен това самият мюсюлмански свят е много фрагментиран по своя състав: дори по-тесният регион Маршрик включва държави, които са географски изключително отдалечени една от друга (например Бахрейн, Египет, Ирак, Сирия, Обединените арабски емирства и Йемен).
Можем да различим африканските мюсюлмани, мюсюлманите от Централна Азия и тези от Близкия изток. Нещо повече, този проблем винаги е съществувал, както споменава С. Хънтингтън в своя труд “Сблъсъкът на цивилизациите”.
Неспособността поне частично да контролира ситуацията в Сирия и Афганистан и още повече да упражни дипломатическо влияние в целия регион, тласка Анкара да търси нова идеологическа идентичност, нови съюзници, които могат да й позволят да придобие по-голяма тежест при разрешаването на политически въпроси на Изток.
В тази област тя може да се превърне в конкурент на Русия, която преди това се превърна в посредник и движеща сила по време на конфликти на територията на „становете“.
За Анкара укрепването на „Организацията на тюркските държави“ ще позволи не само да изгради търговски и културни връзки, които преди това се развиваха доста успешно (например създаването на учебни центрове), но и да осигури военна подкрепа.
Така по време на конфликта в Нагорни Карабах миналата година именно помощта на Турция за Азербайджан направи възможно получаването на решаващо предимство във войната.
В началото на това лято Анкара и Бишкек, който все още е финансово зависим от руския капитал, подписаха договор за доставка на дронове Байрактар. Турският министър на отбраната Хулуси Акар повдигна въпроса за военно-техническото сътрудничество с Казахстан и Узбекистан.
Няма да е трудно да се разберат причините за останалите страни, участващи в срещата на върха. Докато руското правителство преговаря с новото правителство на Афганистан, признавайки известна степен на легитимност и закономерността на историческото развитие на света във времева перспектива (с други думи, без да плува срещу течението), Ашхабад и Ташкент се страхуват от възможна военна агресия от южната им съседка (която е свързана с граждански войни и тероризъм). Затова по-близо до тях е Турция, която все още се опитва да се придържа към общата позиция на Европа и САЩ по отношение на новото правителство на Кабул.
В края на срещата на върха беше решено да се предостави хуманитарна помощ на Афганистан:
„Потвърждаваме нашата подкрепа за създаването на приобщаваща и представителна политическа система в Афганистан, която ще защитава основните права на човека. Призоваме за продължаване на усилията за предоставяне на спешна хуманитарна помощ на Афганистан чрез ефективни, прозрачни и отговорни механизми. Призоваваме за международна подкрепа за облекчаване на трудната ситуация в афганистанската икономика”.
Можете също така да наблюдавате някакво общо търсене на страните от Централна Азия, чиято цел е да намерят изход от лапите на две мощни сили: от една страна, Китай, който е най-важният кредитор за целия регион (някои членове се страхуват от неговата експанзия ), от друга, Русия, от финансово и политическо влияние, от което постсъветските републики започват да се уморяват. Създаването на нов полюс на привличане ще намали ролята на Москва и ще формира собствена политическа сила.
Срещата на върха обсъди и възможността за признаване на ваксини, което ще позволи на страните да създадат зона за свободна търговия без специални ограничения, както и възможността за развитие на транспорта и транзита под формата на нови трансконтинентални коридори от Китай до Европа.
Всъщност това звучи като желание за възраждане на Големия път на коприната, който в древни времена е минавал през териториите на Узбекистан, Иран, Ирак, Туркменистан и Афганистан, но вече върви по по-северна дъга.
Отново, това ще отвори нови хоризонти за страните да се развиват като препродавачи. За постигането на тази идея също беше съвсем естествено желанието да се създаде платформа „Централна Азия – територия на света“, която да стане гаранция за сигурността на търговския път.
За Русия цялата ситуация с „Организацията на тюркските държави” предизвиква известна тревога, защото нейните членове са и партньори в „Евразийския икономически съюз” и ОДКБ.
Изборът на нова страна и военните перспективи за развитие на Анкара с най-близките съседи на Москва повдигат естествени въпроси (при постоянната подкрепа от бившите републики на СССР). В отговор на това могат да се цитират само думите на Ердоган:
„Тюркските страни в продължение на хиляди години остават център на културата и цивилизацията... Организацията на тюркските държави не трябва да притеснява никого. Напротив, човек трябва да се стреми да стане част от тази възходяща структура, основана на историческа общност."
"Тази организация е платформа за развитие на междудържавните отношения", добави още президентът на Турция.
Звучи като желание за създаване на Европейски съюз с мюсюлмански привкус.
Остава неясно до какво ще доведат промените в диалога между страните от Централна Азия и Турция, но вече можем да кажем, че за Москва това означава възможност за загуба на позиции по въпроси, свързани с политиката към "становете“. В момента обаче организацията не е погълнала всички ключови играчи (Туркменистан все още остава страна-наблюдател), което означава, че силата й е под въпрос.
Превод: СМ