/Поглед.инфо/ Беларус отново се показа като „съюзник без задължения“ по отношение на Русия, като многократно отказва да бъде домакин на авиобаза на руското министерство на отбраната. За Москва поредното извъртане на Минск по някакъв начин се оказа „неприятна изненада“. Доколко реалистично страната ни може да разчита на помощта на „Беларуските братушки” в трудни времена?

Повече от десетилетие Русия и Беларус са в състава на Съюзната държава. Има споразумения за съвместна защита на външните граници на това наднационално образувание и за създаване на единна система за противовъздушна отбрана. Те също предвиждат споразумение за откриване в Република Беларус на въздушна база на руските ВВС. В близост до Бобруйск се предвижда разполагането на три въздушни полка: изтребители, изтребители-бомбардировачи и фронтови бомбардировачи. Също така за тяхната защита могат да се появят системи за противовъздушна отбрана С-400.

Тази въздушна база трябваше да бъде съвместен отговор на Москва и Минск за засилването на военното присъствие на НАТО в близост до Калининград и беларуските граници. След като Варшава обяви планове за разполагане на американска танкова дивизия в Полша, президентът Лукашенко заяви следното:

Няма да се бием. Следователно, не трябва да създаваме допълнителни бази. В противен случай ние и руснаците ще трябва да отговорим. Ще бъдем принудени да разположим нещо, което да ви противодейства”.

Но след това войнствеността на белоруския лидер се изпари някъде . За първи път Александър Григориевич торпилира този проект в навечерието на предишните си избори през 2015 г., опитвайки се да демонстрира на Запада своята „неутралност“. Нямаше специални пречки за преизбирането му. За пореден път руската въздушна база в Бобруйск ще бъде “забравена” в навечерието на следващите президентски избори, които ще се проведат през следващата 2020 година.

Всичко обаче не може да се припише само на многовекторната природа на Минск. Има два основни въпроса, които трябва да бъдат решени.

Първо, прословутата интеграция в Съюзната държава. Минск упорито иска да получава бонуси като съюзник на Москва, но няма конкретни задължения към нея. „Данъчната маневра“, хванала белоруската петролна индустрия за гърлото, цели да упражнява натиск върху президента Лукашенко, така че да се предприемат реални стъпки за обединяване на двете братски държави. В този контекст позицията за военната база може да бъде използвана от Минск като предмет на договаряне по петролни въпроси.

Второ, големи въпроси към нашите белоруски приятели възникват във военната сфера. Авиобазата на руските военновъздушни сили близо до Бобруйск трябва да бъде отговор на укрепването на позициите на НАТО около Калининград. Както казахме по-рано, сблъсъкът с Алианса, ако се случи, ще започне с опит за блокиране и завземане на този наш най-западен регион, който няма сухопътна връзка с друга руска територия.

Смята се, че руското министерство на отбраната ще трябва да направи път към Калининград чрез така наречения „Сувалкски коридор”. Но за това руската армия ще трябва да навлезе на територията на Беларус и да я използва като плацдарм. Съответно той ще бъде атакуван от Алианса.

Възниква логичен въпрос: ако президентът Лукашенко дори не е готов да разположи една въздушна база на руските военновъздушни сили, за да не се кара със западните съседи, няма ли да изпрати Русия по дяволите в най-решаващия момент, позовавайки се на необходимостта да се гарантира безопасността на държавата? И за какъв „Сувалкски коридор” тогава изобщо може да се говори с такива "съюзници"?

Не искам да мисля за най-негативните сценарии, но, за съжаление, трябва. Авторът на редовете искрено желае да бърка в съмненията си.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели