/Поглед.инфо/ Стремително ставащата модна бързо движеща се култура на отмяната има две интересни, макар и исторически обясними, свойства.
Първо, в общия случай отменящите, образно казано, са „комисари в прашни каскети“, тоест безсмислени, нищожества, които не са се намерили в живота, харчат немногото си скромни сили за усвояване на антидепресанти.
Второ, в общия случай те отменят онези, които са достигнали професионални висоти и са социално безкрайно далеч от тези, които ги отменят.
Това със сигурност не се случва за първи път в човешката история. Освен това се случва редовно. Както селяните вдигаха феодалите на вилите си, както болшевиките разстрелваха професори и изпращаха „философски“ кораби, така и сега левичарски настроени недоучили студенти и подобните им унищожават кариерата и живота на хората, на които до вчера се пееха осанни в продължение на поне три дни и ги издигаха на всякакви възможни пиедестали.
Освен това, ако преди имахме случаи на отмяна на хора, обвинени в определени грехове на сексуална основа или въз основа на неуспешни изявления, сега се занимаваме с отмяна /нулиране/ на хора, които - внимание! - не са се покаяли достатъчно. Разбирате ли? Те не са се покаяли достатъчно за това, което не те са извършили, а властите на страната, в която са родени.
Диригентът Валери Гергиев, пианистът Денис Мацуев и певицата Анна Нетребко са “изрязани“ от всичките си европейски театри, концерти и програми. Защото от тях се иска осъждане, а те не осъждат.
Довчера те бяха големи артисти, признати от целия свят. Днес те вече са като никой, просто защото не казаха нещо, което безличните „каскети“ в сиви костюми изискваха от тях. Невероятни културни метаморфози.
Не, не симпатизирам на Валери Гергиев, Денис Мацуев и Анна Нетребко. Не им съчувствам за загубата на европейска публика. Сега те ще дойдат в Русия и ще дирижират, свирят и пеят тук, за своя руския народ. Защото руският творец е творец, който е в Русия. И няма други руски творци.
Тази моя радикална гледна точка обаче е известна отдавна и не се споделя от по-голямата част от публиката ми. Но не е по-различно от гледна точка на онези, които се радват на ограниченията, наложени на руските бизнесмени и на децата на руските чиновници. Нека всички се приберат. Просто защото тук е по-добре.
И най-важното е, че тук е по-свободно и по-безопасно. Не се заблуждавайте: това, което президентът Байдън или който и да е от тези безлични европейски чиновници наричат реакцията на свободния свят, е напълно тоталитарно извиване на ръцете на големите компании.
Те (фирмите) просто са длъжни да унищожат бизнеса си, за да угодят на политиците, които след няколко години просто няма да ги има поради цикличността на западната „демокрация“. Политическа система, която смачква по пътя си към следващите избори всичко, което попада под нейните чугунени колела. Какво е Анна Нетребко, когато дори Apple и ExxonMobil бяха принудени да се огънат.
И именно те бяха принудени да се огъват, защото ако бяха възмутени от случващото се искрено, веднага щяха да въведат ограниченията си, а не да се гърчат и отлагат до последния възможен момент. Обикновено това „веднага“ се прави от онези, които го правят искрено.
Свидетели сме със собствените си очи на война за тотално унищожение на всичко. Освен това тази война се води без реално обявени военни действия. И би било много интересно да чуем какво има да каже по този въпрос един популярен политолог – една дама, известна с придържането си към теорията за „хибридната война“.
Редовните ми читатели, ако има такива, със сигурност ще си спомнят, че повече от десет години пиша за неизбежността на тотална война, която да унищожи всичко. Просто защото броят на натрупаните в света противоречия е такъв, че тези противоречия не могат да бъдат разрешени без война. Лесно е обаче да се предвиди, но не е лесно да се предскаже.
Кой би си помислил, че една тотална война за унищожаване на всичко ще се получи така – без военни действия и срещу нас самите. Единственото нещо, в което бях убеден и се оказах прав, беше, че този „свободен свят“ ще започне тази война. Защото именно той натрупа противоречията. И той е този, който трябва да ги разреши. И ги разрешава, по стар навик, с чужди ръце.
Един ентусиазиран теоретик на конспирацията със сигурност би създал теория, според която цялата тази култура на отмяна и триумфът на неистовия троцкизъм в света, от BLM до Грета Тунберг, е дълго обмислена, грандиозна, глобална операция, която ще доведе до тотална война неизбежно и обяснимо.
Но, както ни учи Венедикт Василиевич Ерофеев /известен писател с сюрреалистично отношение към живота – б.пр./ всичко на света се случва бавно и неправилно. За да не може човек да се обгради от ставащото, за да е тъжен и объркан. Това, което сега, всъщност и наблюдаваме. И въпросът сега изобщо не е в това как ще приключи спецоперацията в Украйна.
Въпросът е как човечеството като цяло ще излезе от състоянието, в което се е потопило през последните дни.
Защото можете да спрете да стреляте и да се споразумеете за примирие.
Но човек не може да спре да бъде този, когото не мога да назова тук поради различни формални ограничения. Е, може, може би е и възможно, разбира се, но далеч не веднага. И се страхувам, че за това на човечеството ще му е необходимо не едно поколение, за да се върне към повече или по-малко нормално състояние. И не две.
Няма да има повече война, затова и тези, които не мога да нарека както трябва да се наричат, ще останат.
Заедно с цялата си социалдемокрация.
Превод: ЕС